Имре Калман вярвал, че оперетите трябва да носят имена на жени, за да са успешни. Явно интуицията на композитора не го е подвела. Неговата „Графиня Марица“ е наричана от критиците перла в оперетната класика. Този сезон Музикалният театър „Стефан Македонски“ ни поднася модерна версия на красивата приказка за любовта. Характерните музикални страсти в обновената „Графиня Марица – чардаш, шоколад и рокендрол“ са представени в нови аранжименти. Либретото на Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд е редактирано умело от режисьор-постановчика Марияна Арсенова и асистент-режисьора Александър Мутафчийски. Действието в оперетата е пренесено от 20-те в 50-те години на миналия век, когато рокендролът е в стихията си. Събитията се развиват отново в имението на графиня Марица, но в него има и фамилна шоколадова фабрика. Част от героите искат да намерят тайната съставка, която прави вкусът на шоколада невероятен. Зрителите ще я търсят заедно с тях до финала, за да разберат, че тайната е в любовта.
Разореният граф Тасило отново е управител, но този път не само на имението на графиня Марица, а и на шоколадовата ѝ фабрика в него. Сестрата Лиза е секретарка на Тасило. Графът пак се труди, за да спечели достатъчно пари за зестрата ѝ и двете с графиня Марица не се познават, както е в една от класическите версии. Марица е отегчената от натрапници, преследващи я само заради парите ѝ. Тя пак внезапно се появява на рождения ден на управителя. Циганката Маня в новата версия е предрешената леля на граф Тасило, заплатила дълговете на своя племенник. Тя също предсказва на Марица, че ще се влюби в красив мъж от благороден произход. Перипетиите между героите следват оригиналното либрето, но са прибавени нови осъвременени детайли.
Композиторът Румен Бояджиев-син е направил новите аранжименти като реверанс към музиката на Калман, но запазвайки оригиналната идея. Получила се е успешна комбинация от класика и рокендрол. Денис Иванов, автор на 160-те костюма за новата постановка, е убеден, че костюмът не е просто дреха, а персонаж. Според него цветът, моделът, материята помагат на артиста да бъде разпознаваем. Сценографът Иван Савов дебютира в оперетата с осъвременен, почти таблоиден декор. Зрителите сякаш попадат в измислен свят на красота и обич, където господства любовта. За Марияна Арсенова говорът, пеенето и танцът са различни изразни средства на един образ, които преливат едно в друго.
И хореографката Йоанна Стоянова успешно реализира нейната идея с много зрелищни и акробатични танци. Диригентите Юли Дамянов и Дориан Молхов осъществяват синхрона между музиката и артистите. Обяснимо за наложената днешна ситуация няколко състава изпълняват ролите на графиня Марица (Добрина Икономова, Валентина Корчакова, Илина Михайлова), граф Тасило (Владимир Грудков, Пеньо Пирозов, Георги Султанов), барон Жупан (Денис Бояджиев, Александър Панайотов, Денко Проданов, Димитър Райчев), княз Популеску (Лъчезар Лазаров, Александър Мутафчийски, Стефан Петков), Лиза (Илона Иванова, Елица Красимирова, Десислава Николова), Маня – княгиня Божена (Светлана Иванова, Катерина Тупарова, Людмила Козарева), Чеко (Николай Борисов, Румен Григоров, Кръстан Кръстанов), Карл Стефан (Тодор Велков, Георги-Маноел Димитров). Солисти на балета са Татяна Янева и Трайче Стойковски. Новата „Графиня Марица – чардаш, шоколад и рокендрол“ е пищно сценично представление, зареждащо с красота и доза оптимизъм, от които всеки има нужда, особено днес.
