С наближаването на деня на президентските избори в Съединените щати все повече излиза на преден план един въпрос. Въпрос, занимаващ от доста време насам умовете на мнозина от онези, които следят отблизо и внимателно развитието на предизборната кампания на кандидат-президентите Клинтън и Тръмп. Особено актуален въпросът стана след проведения на 27 септември телевизионен дебат, в който премериха сили двамата претенденти. Дебатът беше, разбира се, много важен етап от трасето и напълно очаквано породи огромен интерес.
А въпросът, за който говоря, е следният: кой и защо в средите на републиканците държи те да изгубят тези президентски избори по такъв начин, че последствията от тази загуба да са с размери, сравними с тези на някое от големите катастрофични събития в историята на човечеството? С други думи кой тласка с много добре изчислена сила и с нечувана жестокост Републиканската партия и всички нейни членове и поддръжници към ръба на безпрецедентен провал?
Представянето на Доналд Тръмп по време на телевизионния дебат даде поредното ясно доказателство за смразяващата кръвта некомпетентност на този човек в политиката, за неговата безумна неадекватност, придружена от шампионска безпардонност.
Още от самото начало се знаеше, че проектът „Доналд Тръмп“ представлява една високо рискова акция, но развитието на предизборната кампания не просто оправда тези очаквания и опасения, то ги надхвърли. Защото с времето учудването нарасна до степен, породила недоумение. Недоумение от това, че докато с напредването на времето поведението и изявленията на Доналд Тръмп прогресираха в посока на неудържима деградация, никой не изглеждаше да полага усилия тя да бъде спряна. Като че ли никой в лагера на републиканците така и не пожела да вземе нещата в свои ръце, за да бъде овладяна ситуацията и да бъде поставен Доналд Тръмп под контрол.
Тук нямам предвид неговите екстравагантни и провокативни жестове, обидата на добрия политически вкус и добрите нрави, а фаталните стратегически грешки, които направи. След един първоначален период на изравнени шансове и дори преднина пред съперника, дойде серията от стремглави пропадания. И как тогава да се отървем от натрапчивото усещане, че от предизборния екип на републиканците сякаш не искаха да направят нужното, за да бъден вкаран в час господин Тръмп. За да се спре това негово стремглаво пропадане, което заплашва да повлече със себе си в пропастта реномето на Републиканската партия.
Достатъчно е да бъдат цитирани само няколко кратки откъса от изказванията на Тръмп, направени в ефир по време на телевизионния дебат, за да се види, че неговото и на партията му положение в момента вече е критично. Запитан за това, какви мерки смята, че трябва да бъдат взети, за да се отговори ефективно на водената с Ислямска държава кибервойна, той отговори по такъв начин, че нормалният човешки разсъдък много трудно би могъл да открие някакъв смисъл в думите му, от които можа да се разбере със сигурност единствено това, че десетгодишният му син си има компютри и че е „невероятно“ добър на компютрите. Струва си да се спомене и това, че в момент на разгорещяване, в който тема на разговора е борбата с тероризма, Доналд Тръмп упреква Хилари Клинтън за това, че през „целия си съзнателен живот“ продължава да се бори безуспешно с Ислямска държава!
Наистина няма как да не се запита човек това с Доналд Тръмп и тези негови чутовни „изцепки“ някакъв контролиран експеримент ли е или чисто и просто ритуално самоубийство от страна на републиканците. Защото дори и крайният изборен резултат да не се окаже катастрофален за техния кандидат, едва ли в скоро време ще се забрави кой е бил той и как се е държал по време на кандидат-президентската кампания. Както и кого е представлявал най-напред.
Без да се прекалява със смелите движения върху коварната почва на хипотезите за съществуването на някакъв конспиративен сценарий, си заслужава да се помисли все пак дали в дългосрочните планове на някои от най-влиятелните републикански кръгове в Съединените щати тези президентски избори не са записани като нулеви. В това предположение може и да има нещо вярно, стига да допуснем, че е възможно на тяхното спечелване още от самото начало да не се е гледало като на цел, постигането на която заслужава впускане в истинско състезание, изискващо съответните усилия. А да си представим, че е възможно някой да има основания за едно такова негативно отношение към следващия президентски мандат, не е чак толкова трудно. Стига да се вземе предвид пред какво ще бъде принуден да се изправи новият държавен глава на Съединените щати. Външнополитическите перспективи и предизвикателства са повече от плашещи. Развоят на събитията в Сирия от последните дни показа за пореден път, че хаосът там може да роди всевъзможни последици и че изходът от прелитането на силовите линии и интересите на замесените в конфликта страни е непредсказуем. В същото време тежките решения, които ще трябва да се вземат и в сферата на финансите и на социалната политика не са никак атрактивни, погледнати от перспективата на този, който ще трябва да управлява във Вашингтон за времето на следващия президентски мандат.
И да не звучи много вероятно, все пак не е изключено приключението на Доналд Тръмп в надпреварата за Вашингтон да е замислено като една смела и хазартна авантюра, на която никога не са възлагани искрени надежди. Има ли нещо такова наистина, то нищо чудно либертинското или направо актьорско превъплъщение на Доналд Тръмп в ролята на кандидат-президент да е било замислено като проучвателен експеримент или дори като чиста игра. С идеята да се изчака и нарочно да бъде пропуснат един мандат в Белия дом.
Всъщност проектът „Тръмп“ може и съвсем да не е хомогенен като политически бекграунд, и значи да не е едно чисто „републиканско“ изобретение. Възможно е, разбира се, той да е конструиран като консенсусно решение с много широка база, включваща най-влиятелни кръгове и от средите на демократите. В такъв случай мотивите ще са много по-сложни за разгадаване.
За мен вън от съмнение остава едно нещо. И то е, че феноменът „Доналд Тръмп – кандидат за президент на Съединените щати“, ще се помни още дълго. А се видя ясно, че този човек беше контролирано оставен да действа безконтролно. Няма да е пресилено да се каже, че участието на господин Тръмп в тези избори беше изключително свободно и направо фриволно, но сякаш в рамките на предварително зададена програма той да не ги печели. Поне не и непременно. Една игра, смисълът на която трябваше да се заключава в самото представление и най-вече в проследяването на вътрешните и външни реакции, а не в нейното спечелване.
За съжаление, от всичко това ще остане горчив послевкус, и то не поради нещо друго, а поради усещането, че в Америка понякога сферата на обществения дебат и на публичното въобще, на гражданското, проявяват на моменти признаци на инфантилизъм, който не може да бъде небрежно извинен или наблюдаван с усмивка като тази, с която се радваме на лудориите на малките деца. Какъвто и да е изходът от предстоящите избори за президент в Съединените щати, които, както изглежда, ще бъдат загубени от кандидата на републиканците, каквито и да са били сметките, американската нация ще загуби нещо ценно поне за някакъв период от време. Ще загуби част от уважението на демократичния свят към демократичната култура и практиките на политическия живот в Съединените щати.
