От акцентите в предизборната кампания на ГЕРБ става ясно, че образованието и здравеопазването са приоритети. А къде все пак е мястото на културата?
Културата е в образованието, както става ясно и от цялостната програма, която предлагаме за следващия период на управление на политическа партия ГЕРБ – на практика увеличаването на образователните инвестиции означава и инвестиции в културата. Предвижда се двойно увеличение на Националната програма „Културните институции като образователна среда“. Говорили сме многократно колко е важна грижата за публиките и за тяхното развитие. Всъщност тези публики са именно младите хора. И най-лесно, най-естествено е срещата с творците, с артистите да се случва още в най-ранна възраст, за да може този вкус да се създава, да се развива по естествен начин и след това младите хора да бъдат потребители на културните продукти.
В самата мярка за икономическо възстановяване и развитие, както и в следващата мярка за развитие на човешкия капитал, културата също има своето много важно присъствие. На практика творческите индустрии са тези, които развиват градовете. Преди Ковид-кризата представителството на творческите индустрии в София беше около 4 % от БВП на града. Даваме си сметка, че това бе нещо изключително важно и ценно, че то ни правеше и много по-отговорни като местна власт, за да развиваме средата. Сега, през възстановителния период, ще трябва да бъдем много по-гъвкави и много внимателни, за да можем да подкрепим творческия сектор и културните индустрии.
Би ли могло да се очаква ГЕРБ да подкрепи във време на пандемия т.нар. Пакт за култура – разходите за култура в следващия бюджет да са 1 % от БВП?
Това е задача, която сме си заложили, но в същото време трябва да се работи за привличането на бизнеса, за активното участие на бизнеса в подкрепа на културните продукти. Аз мисля, че това е диалог, който предстои. И ние ще имаме много активно участие в него с политиките, в които можем да се ангажираме.
Не само 2021 г., но вероятно и следващите години ще са кризисни. Необходимо ли е създаване на кризисен Фонд за култура, който да подпомага най-засегнатите сектори?
На практика това е заложено, защото със създаването и обособяването на Регистъра за независимия сектор ще се даде възможност да се събират данни, да се правят анализи и да се намират решения. А решенията днес трябва да бъдат гъвкави, трябва да бъдат адаптирани към развиващата се пандемична обстановка. В София видяхме през миналата и през настоящата година, че не можем да взимаме решенията просто в кабинетите, а че трябва много внимателно, на базата на партньорства и анализи, да отчитаме потребностите, за което пък трябва да разполагаме с данни. Тъкмо тези данни Националната програма за управление на политическа партия ГЕРБ е заложила чрез използването на този регистър.
Биха ли могли да се използват в тази връзка и новите европейски фондове, до които България ще има достъп?
В Плана за възстановяване и устойчивост културата има своето специално място. И аз съм много щастлива от това. Защото този план се припознава като икономическа мярка за подкрепа на заетостта от една страна, а от друга – за създаването на съдържание, което да бъде конкурентоспособно и да гарантира европейската измеримост на нашите творци и творчески екипи. Ето защо твърдя, че в Плана за устойчивост и възстановяване е отредено специално място на културата.
Приетите поправки в Закона за филмовата индустрия в последните дни от живота на последното Народно събрание провокираха недоволство сред киногилдията. Възможно ли е според вас да се преразгледат някои от спорните текстове – още повече, че за да влезе законът в сила, ще трябва да се пише правилник, който в момента е в насипен вид?
Ясният отговор на този въпрос е, че създадената работна група, която вече работи по правилника, трябва да е готова до юли месец. В този правилник трябва да бъдат намерени всички решения, които да отстранят безпокойствата на киногилдията. Ще припомня, че работната група, сформирана преди две години и половина, изработи новия закон за киното, който вече е факт. Имах възможността да участвам в този процес още докато се сформираше работната група. Бяха поканени абсолютно всички заинтересовани страни, за да се осигури диалог. Гарантираха се финансови стимули за всички: тоест 25 % от вложените средства както от български екипи, така и от чуждестранни, ще получат своята възвръщаемост с публични средства. Мисля, че това е много голяма стъпка, защото редица български екипи, които бяха взели кредити, за да могат да правят филми и сериали, след това не можаха да възстановят средствата си. Сега чрез възстановяване на средствата те ще могат да инвестират отново в създаването на следващи проекти. Защитихме нашите продуценти спрямо чуждите – и това е вторият съществен акцент в този закон, който искам да подчертая.
Притесненията бяха най-вече по линия на това възможно ли е сериалите, чиито оператори са големите телевизии, да се отделят като финансиране от художественото кино?
Отделени са филмите от сериалите и са заложени много условия по отношение на съдържанието. Има киносериали, които могат да се излъчват в телевизионни формати, но те могат да стъпят на платформите, които всички ние в пандемичното време открихме и преоткрихме, каквито са HBO, Netflix. Тук вече очакваме съдържание, което да е конкурентно на европейската и световната сцена. Критерият, който се залага, е участието във фестивали, тоест качество на съдържанието, подкрепено чрез публични средства. Ако няма зрители, ако няма участие във фестивали, това няма как да не се отрази на една бъдеща подкрепа с публични средства. Всичко това трябва да залегне в бъдещия правилник. И аз разчитам на този интерес към работната група, за да може дискусията да се проведе публично, за да се стигне до изпълнението на Закона за филмовата индустрия, като се отчетат гледните точки на професионалистите и се постигне съдържание, което да е конкурентоспособно на европейската и световната сцена.
В момента има временно намаляване на ДДС за книгите. Не трябва ли това да бъде постоянна мярка, както настояват от години издателите?
Ползвайки европейския опит, мисля, че може да се върви в тази посока. Трябва да отчитаме, разбира се, и защитата на авторските права, тъй като най-трудно в момента е на българските автори. Трябва да се прецени и да се направи анализ какво ни казва дотук ситуацията и как да продължим така, щото българските автори да бъдат наистина свободно достъпни до максимално по-голяма част от публиката, до четящите хора.
Тоест ДДС-то може да бъде продължено като мярка, доколкото разбирам?
Би трябвало.
Непрекъснато говорим за опазването на културното наследство, но виждаме какви огромни проблеми възникнаха около колекцията на Васил Божков, а и не само с нея. Къде минава според вас границата между общото културно наследство и частното притежание? И би ли могло да се създаде музей в София на частните колекции?
Това, което трябва да се направи, е да се преразгледат критериите в закона, за да е ясно какво означава частна колекция, как е придобита тя, какви са параметрите, на които трябва да отговоря, за да не се прибягва до вмешателство на държавата в частните колекции. Мисля, че по този въпрос има още какво да се работи и да се прецизира. Що се отнася до музея, имаше идея за създаване на музей на частните колекции. Знаем, че световна и европейска практика е да бъдат излагани частните колекции, за да може публиките да имат съприкосновение с тях. СГХГ прави такива експозиции и се обръща към частните колекционери. Един отделен музей би бил добра перспектива и възможност.
Столичната община прие редица мерки за подпомагане на най-засегнатите сектори на културата. Кои от тях би могло или би трябвало да се приложат и на национално равнище? Особено с оглед на третата вълна на пандемията, която в момента ни удря?
Мерките, които предприехме през миналата година, на практика продължихме и в столичната програма „Култура“, в общинския календар и в програма „Европа“, която стартира тази седмица. Важно е това да бъде защитено и в национален план, защото ресурсите на градовете са ограничени. Мисля, че на първо място това са достъпът на независимия сектор до държавните и общинските сцени, нещо, залегнало в управленската програма на ГЕРБ. Казахме вече за регистъра на независимия сектор, за да може много бързо на база на данните да се взимат решения. Структурното финансиране бе извършено от Столична община през програма „Кризата като възможност“. Така подпомогнахме развитие на компетентности при новите условия и в същото време гарантирахме устойчивост на организациите. Изключително важно е да се действа навреме. Иначе какво ще стане след пандемията, ако организациите, които са имали своя напредък, бъдат загубени, тогава възстановяването ще бъде изключително болезнено. Ето защо според мен най-важно е структурното финансиране, което да подкрепи организациите, които пък от своя страна, щом постигнат устойчивост, ще могат да поддържат и творческия си потенциал.
Продължава дискусията за премахване на остатъците от комунистическите символи по обществените сгради, включително и по новата сграда на парламента. За пореден път – преди избори – се повдига въпросът за съдбата на Паметника на съветската армия. Очаква ли се дебат по темата в Столичния общински съвет?
Това е тема, която винаги се поставя преди избори. Чуем ли, че Паметникът на съветската армия трябва да се демонтира, трябва да сме сигурни, че идват избори. Паметта, затова е памет, защото трябва да носи уроците от историята. От друга страна обаче тези уроци трябва да представят истината.
Паметникът на Съветската армия е силен пример за доминиращата машина на комунистическата пропаганда – исторически факти, които не отговарят на действителността, приписани като принос на тази армия за страната ни; армия, която иначе има своя исторически принос за погрома на хитлерофашизма в страните от Централна и Източна Европа, но тук не е имала никакво участие. И резултатът от тази пропаганда е да държи в подчинение. Видяхме и преживяхме това през тези 45 години.
В случая с Паметника на съветската армия очевидно трябва да се проведе един много сериозен диалог с участието на историци и културолози. Второ, когато прибягваме към разрушаване или демонтиране на паметници, ние имаме ясни правила, заложени в нормативните документи. В случая с Паметника на съветската армия трябва да започнем оттам, че той не е общинска собственост, а е държавна собственост и една намеса на Общината чрез решение на Общинския съвет би било просто нелегитимна. Трябва тези, които внасят подобни предложения, да изпълнят ясно условията, заложени в нормативните документи. Тоест, когато правим предложение за демонтиране, трябва да знаем какъв е техническия проект, кое е мястото, където предлагат да бъде преместен този паметник и как да изглежда новият проект на демонтажа.
Още веднъж искам да подчертая, за мен е много по-важно да се състои национален диалог. Тук политиците трябва да се отдръпнат и да дадат място на историците. От друга страна, трябва да преценим и неговата художествена стойност. Едва тогава идва ред на политиците, които да излязат с позиция и да вземат решение.
Каква ще е съдбата на общинския културен проект „Топлоцентрала“, след като бе преобразуван с решение на Министерския съвет в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“? Какво означава това и кога би могло да се очаква той да отвори врати?
Трансформирането на общинския културен институт „Топлоцентрала“ в регионален е по настояване на Столичната община. Тук ще ми позволите да започна малко по-отдалеч. Когато започнахме да структурираме проекта „Топлоцентрала“, ние се обърнахме към опита на много европейски държави и на европейски градове. И това, което видяхме навсякъде е, че тези културни институти се подпомагат както от местната власт, така и от държавата, а на места, където областните управи имат своите финансови лостове, финансиране идва и по третия стълб.
Създаването на такъв културен институт в нашата страна е изключително иновативна крачка. Няма да скромнича и ще кажа, че София направи тази много важна стъпка, включително и чрез осигуряването на подкрепа от държавата. Изработи се стандарт за съвременните изкуства, нещо, което липсваше досега в законодателната рамка в сферата на културата. С постановлението на Министерския съвет общинският културен институт „Топлоцентрала“ е трансформиран в регионален, което дава възможност да се отговори на потребностите на творците и на творческите екипи от независимия сектор в София и в Югозападния регион. Това всъщност е формулата, с която навремето кандидатствахме за Европейска столица на културата. Продължаваме да развиваме тези връзки и тези отношения между градовете, но, от друга страна, е важно и финансирането да се гарантира с публични средства, за да се създаде оптимално добра среда за работа на творците от независимия сектор – основно за сценичните изкуства.
Кога във времето бихме могли да очакваме да заработи този регионален център?
Планирано е постановлението на Министерския съвет да влезе в сила от 1 юли тази година. В момента сме в процес на избор на директор на центъра. Извършват се строително-монтажните дейности, върви процедурата по оборудване и обзавеждане, за да може през есента, ако пандемичната обстановка го позволява, да започне създаването на културно съдържание.
Малина Едрева е завършила специалност „Биология и химия“ в Пловдивския университет. Председател е на политическа група ГЕРБ в Столичния общински съвет и на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие (от 2007 г.). Вицепрезидент на бюрото на Европейския комитет на районите.
