0
3892

Дали това е дъното или още по-дълбоко ще затъваме?

Бележки по повод изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев“ в галерия „Оборище 5”

Доротея Соколова, Красимир Дачев и Бисера Йосифова на представянето на изложбата, снимка Емил Л. Георгиев, „Площад Славейков“

От 15 октомври до 3 ноември 2019 г. в галерия „Оборище 5“ бе показана изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев“. Георги Лозанов във в. „К” (брой 45, 25 октомври) отбеляза сянката на съмнението – това въобще Танев ли е. Журналистката Диляна Димитрова в статията си „Топ картини от изложбата на Никола Танев с автор „неизвестен” се опитва да разсее мъглата около автентичността на изложените творби:

На въпрос има ли в тази изложба произведения, за които от Националната галерия са дали мнение, че са с неизвестно авторство, Дачев отговори: „Има и такива, но те не дават автентичността, не касаят този документ за идентификация. Има такива картини, но в Националната галерия няма такъв специалист като Доротея [Соколова]. Там има график, уредник, администратор… формално хора да подписват. Проблемът на пазара на българското изкуство е, че ако един галерист види, че купуваш от другия, [ще каже:] „О, това е менте!“

„Площад Славейков“ потърси проф. Ружа Маринска (също бивш директор на Националната галерия) с въпрос какъв процент от творбите в изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев” са идентифицирани с „неизвестен автор“.

„Аз съм част от комисията, която трябваше да идентифицира нещата. Нашата констатация е ясна, официална, връчена е – така че се обръщайте към Националната галерия, защото г-н Дачев е възложил на Националната галерия и ние сме направили всичко, което е необходимо. Нашите констатации са различни от тези, които се появиха сега в печата. Но се обърнете към Националната галерия. Нищо лично няма да кажа повече“, каза Маринска.

Свързахме се с и.д. директора на Националната галерия Ярослава Бубнова, но тя обясни, че не може да разкрие резултатите от идентификацията на картините от изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев”, защото са подписали документ за конфиденциалност.

Бубнова се позова на Закона за културното наследство, според който тази изложба не е проблем, защото няма търговска цел – тоест картините не се продават. Същото бе изтъкнато неколкократно и на представянето на изложбата пред медиите. Всъщност не е точно така – изложбата има търговска цел, посещенията стават с платен вход – 10 лв. стандартен и 7 лв. за ученици и пенсионери. Освен това експозицията е придружена от каталог, чиято цена e 35 лв. Всички картини, рисунки и акварели в каталога, са описани като произведения на Никола Танев.

Какво всъщност се е случило? Комисия от трима изкуствоведи – доц. Ружа Маринска, Николай Ущавалийски и Анелия Николаева са написали срещу почти всички произведения (споделено с мен от Ружа Маринска в личен разговор) „неизвестен автор”. Двама изкуствоведи – Доротея Соколова и Бисера Йосифова (автор на текста в каталога) застават на мнение, че произведенията са излезли от ръката на Никола Танев. В текста към каталога на изложбата Бисера Йосифова пише: При настоящата колекция от произведения на Никола Танев, целенасочено събирана и класифицирана в годините, опасностите идат и от обществените нагласи, които основателно или пък некомпетентно, винаги биха търсили липса на автентичност или документална неизправност. Такава е съдбата на частното колекционерство в България през последните години – трудна и рискована. Тъкмо за това, десетки произведения на маслената живопис, акварел, рисунка от Никола Танев са обезпечени максимално с компетентните становища на експерти и специалисти от Националната галерия, както и от най-авторитетните независими познавачи на творчеството на Никола Танев, препоръчани от Националната галерия, които идентифицират и удостоверяват тяхната ценност и уникалност[1]. От този пасаж става ясно, че Бисера Йосифова го е писала преди констатациите на комисията, че е била сигурна или в положителното становище на неназованите експерти, познавачи и специалисти, или, че истината няма да излезе на бял свят.

Моето мнение е, че преобладаващата част от произведенията не са от Никола Танев. В изложената живопис могат да се видят почерците на няколко фалшификатори, с различна степен на способност да копират почерка на Танев.  

Eто един от примерите за крайно неумела имитация:

Движението на четката е немощно, колоритът – наподобителен. Няма дори опит за така характерните за Танев хвърлени сенки.

Друг отчаян опит:

Неумел рисунък. Наподобителен колорит. Хаотично нанесени бликове. Плоски море и небе.

Поредната отчайваща имитация:

Лишена от движение, без характерните за Танев цветови контрасти.

Друга неумела фалшификация:

Скован рисунък. Някакъв опит да се нарисуват облаци.

С една степен по-добър опит:

Имитация на едрите петна и сенки на Танев, но с несръчна рисунка. Застинали фигури. Небе, каквото Танев посмъртно не би нарисувал.

Малко по-добър опит:

Колоритът не е така наподобителен, но е далеч от цветовите контрасти на Танев. Опит да се раздвижат стрехите, но рисунъкът е много по-неумел, теренът е неясен.

Един от малкото примери на творба от Никола Танев в изложбата:

Смело движение на четката. Чисти цветове. Търсене на контрасти между ултрамарина и неаполитанската жълта. Ярка, ослепителна светлина и трептене на сенките.

С рисунките в изложбата положението също е скандално. Няколко от Танев и купища фалшификати.

Каква е ситуацията?

След гръмкия скандал, предизвикан от изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива” в галерия „Структура” (и каталога към нея) стана ясно, че има изкуствоведи, чието „експертно” мнение е под нивото на ученици от Художествената гимназия. Изложбата беше преждевременно закрита. Мария Василева, собственик на „Структура”, се извини публичноние самите станахме жертви на измама от страна на недобросъвестни продавачи. Жертвите на измамата са проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, Биляна Борисова, самата Мария Василева и колекционерът Николай Неделчев. Ситуацията с колекцията от „творби на Никола Танев” е различна, нейният собственик е убеден, че всички работи са автентични, защото единствено Доротея Соколова е компетентна по творчеството на Танев, а всички, които изразяват различно мнение, са некомпетентни или завистници. Друга разлика между двете събития е в сравнителния медиен комфорт и тишина, които съпровождат поредната демонстрация на очебийно фалшива колекция, защитена с имената на „професионалисти”. Изтръпвам при мисълта, че някой ден фалшификатите от колекцията на Красимир Дачев ще „красят” публично пространство някъде.

Какво може да се направи?

Може би е време да се учреди Дружество на художествените критици (идея на Кирил Василев), в което да членуват доказали своята компетентност изкуствоведи, културолози и хора, които се трудят за изследването и хигиената на изобразителната ни култура. Чувства се осезаема липса на организация, която не само да коментира авторитетно подобни събития, но и да се погрижи за крещящата липса на публични образователни практики (каквото например е предаването История. бг по БНТ), свързани с изобразителното изкуство, да реагира на появите на скандални паметници в градската среда и пр., и пр.

Красимир Илиев е изкуствовед и уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Известен негов проект е изложбата „Форми на съпротива 1944-1985“, в която бяха събрани рядко или непоказвани досега творби на репресирани български художници и скулптори, някои от които арестувани в първите дни след 9 септември 1944 г. Той е куратор и на изложбата „Илия Бешков – свян и страсти“, включваща непознати еротични рисунки на именития художник.

[1] Йосифова, Б. За колекционера и неговата колекция, с. 2.