В годината на своя 75-и юбилей Варненската опера вписа в репертоара си спектакъл с невероятен заряд и мощни послания
Варненската опера е учредена на 6 април 1947 г., а нейният първи главен художествен ръководител е прочутият български оперен певец и режисьор Петър Райчев. Първият спектакъл е на 7 септември същата година – „Продадена невеста“ на Сметана. В следващите 75 години театърът се превръща в една от водещите културни институции в страната, представя през годините над 40 първи изпълнения на опери, балети и мюзикъли. Днес директор на тази институция е Даниела Димова. За цялата юбилейна година са подготвени много премиери, изложби и специално издание за историята на операта. Кулминацията на тържествата ще бъде на фестивала „Опера в Летния театър“ между 11 юни и 25 август.
Предпремиерата на „Дама Пика“ на Чайковски постави на 15 и 16 април началото на юбилейната програма. Заглавието се представя за трети път във Варна – първата постановка е през 1961 г., втората през 1973 г. „Дама Пика“ през 2022 г. е първата съвместна продукция на режисьорката Вера Немирова и диригента Павел Балев. Поканени са и за още няколко проекта. Поотделно и двамата са работили с варненската трупа и добре познават възможностите ѝ. Преди година Вера Немирова постави оперетата „Графиня Марица“ на Калман, а Павел Балев – „Хофманови разкази“ на Офенбах.
Двамата изграждат спектакъл за изпепеляващи страсти, мрачни терзания и затрогващи излияния, преминал на един дъх, създал усещане за въздишка – от болка и любов, ужас и просветление. Дух и действие, слели се в едно. Забележителна равнопоставеност на двете партитури – звуковата и визуалната. Самата визия на композитора редува мрачните и тягостни моменти с весели светски срещи, нежната страстна идилия с ужасяващи изблици на агресия. Водена от тази борба на светлосенките, и Вера Немирова развива образите, акцентирайки върху светлата и тъмната страна. Заплененият, влюбен Герман се изражда до насилник, за да получи богатството, а след това и до унищожител на себе си и своята любима. Графинята също показва двете си лица – сърдитата на целия свят старица и страстната „Венера Московска“, покорила не едно сърце, която в пълно умопомрачение съблазнява младежа, за да се изпълни предсказаното, че ще умре, когато някой страстно влюбен ще поиска да научи тайната ѝ.
Към този екип допълвам Юлиян Табаков, изявен майстор с цялостната сценична визия. Пестеливата сценография включва една пътека, сякаш висяща във въздуха, символизираща ефимерността на разиграващите се върху нея страсти. Тя отвежда и довежда героите към издигнат високо балкон, и той някак поставен в нищото. И ако декорът е символичен, то костюмите са детайлни и стилни – в бяло и черно, а дрехата на Графинята в четвърта и пета картина е кърваво червена. Забележително са оформени и костюмите в пиесата „Вярната пастирка“ в трета картина – сатири и нимфи съпровождат изпълненията на Златогор, Прилепа и Миловзор.
Не бих пропуснала работата на Анна Пампулова по пластичната графика на спектакъла, тъй като всеки жест и движение са ярки и запомнящи се. Елегантният светлинен дизайн на Даниел Йовков също допринася за ефектната визия. Хоровите сцени в операта са умело вплетени в музикалното изграждане на интригата и пълнокръвно допълват действието. Хормайсторът Цветан Крумов е създал обемен и хомогенен инструмент.
Концепцията на Вера Немирова извежда интригата от първия до последния акорд, акцентирайки върху психологическата агония на Герман. Постепенно бедният, объркан младеж, попаднал във висшето общество на Санкт Петербург, покровителстван от граф Томски, преминава през цялата палитра на човешката чувственост. От изпаднал в любовно опиянение той се превръща в дебнещ хищник, алчен за богатството, което ще му донесат трите карти. Стига до адската обсебеност след срещата с призрака на старицата и губи човешката милост пред изтерзаната Лиза. Импулсът към самоунищожение изпъква в арията в седма картина „Какво е животът ни? Игра“, която завършва със самоубийството и разкаяното просветление с образа на Лиза.
Великолепен Иван Момиров, който и вокално, и актьорски изведе състоянията на много високо ниво, като във втората вечер още по-ярко изпъкнаха авторските изисквания на режисьора. Ирина Жекова също разви своята героиня в двата спектакъла. В първата вечер тя беше по-плаха в актьорско отношение, наблягайки на вокалното изграждане на партията – много точно и музикално поднесена. Във втората вечер вече беше в стихията си и образът на Лиза доби пълнота като звук, пластика и емоция. Останалите герои имаха своите различни превъплъщения в двете вечери. Вера Немирова обстойно и много детайлно е намерила и изработила всеки жест, дори стъпка, поставяйки акцент върху най-силните качества на отделните артисти. Величествена Бойка Василева като Графинята – изискан шик излъчваха движенията ѝ, а безспорните вокални качества на певицата, плътният ѝ и завладяващ глас омайваха. По-агресивна и арогантна представи своята героиня Силвия Ангелова – с метални темброви окраски на гласа и властни жестове. Полина също получи своето ярко представяне в лицето на двете си интерпретаторки – Даниела Дякова – съблазнителна и ласкава, Михаела Берова – закачлива и забавна. Двама бяха и изпълнителите на княз Елецки – Иво Йорданов – ласкав и омайващ, и Свилен Николов – благороден и взискателен. Прочутата ария на княза прозвуча като отчаяна молба за милост. Образът на граф Томски изисква специално отбелязване – благородният господин има няколко ярки включвания в действието. Венцеслав Анастасов беше небрежно елегантен и разкрепостен, а Пламен Димитров – изискан джентълмен и загрижен приятел.
Акцент в цялата опера е пасторалната картина, в която водещ е финият хумор. Тя е решена забавно и с въображение, а актьорската дарба на участниците се разгърна за радост на публиката. Точно премерен режисьорски баланс, за да е светско-стилно това действие в действието. Специално внимание е отделено на образите на двамата картоиграчи интриганти – Чекалински и Сурин. Във всяко общество има хора като тях – те знаят всичко за всички и умират да го споделят отново с всички, а изпълнители бяха съответно Христо Ганевски, Гео Чобанов и Евгений Станимиров. Ще добавя тук двете изпълнителки на Прилепа – Жана Костова и Лилия Илиева, както и всички останали участници, чиито роли са разработени достатъчно детайлно и майсторски.
Оставям за финала музикалното изграждане, което изисква отделна рецензия. Имах възможността да проследя работата на Балев върху друга оперна творба и зная колко детайлно разглежда всеки момент от партитурата. Забележителен щрайх, изискан звук в духовите, прецизно разчитане и разчертаване на партитурата, богата и наситена звукова картина и съвършено водене на солистите и хора. Най-симфоничната опера на Чайковски позволи на диригента Павел Балев да превърне оркестровата партия в изграждаща и развиваща вокалната фактура, елегантно извеждаше лайттемите на отделните герои и чувства, които се прокрадват и обогатяват всички останали образи.
За първи път Вера Немирова поставя „Дама Пика“ през 2007 г. във Виенската Щатсопер, а продукцията е възобновявана няколко пъти, последно през януари тази година. За Павел Балев това е първата среща с творбата на Чайковски, но той има богат опит от работата върху неговите големи балети, симфонии и операта „Евгений Онегин“.
„Търсили сме се отдавна, сподели Вера Немирова, гледаме в една посока, имаме общи традиции, споделяме една естетика.“ „Тук сме, за да работим за идеята за израстване на театъра“ – каза Павел Балев. Двамата го направиха с размах и прецизност, а Варненската опера има в репертоара си спектакъл с невероятен заряд и мощни послания.
Следващият им проект през 2023 г. ще бъде „Хитрата лисичка“ на Яначек.
