0
2483

Данте в изкуството

„Данте. Визията на изкуството“ в музея „Сан Доменико“ във Форли (30 април–11 юли)

Форли, специално за Портал Култура

За почитателите на Данте, а и не само за тях, едно от задължителните събития по повод 700-годишнината от смъртта му е изложбата „Данте. Визията на изкуството“ в музея „Сан Доменико“ във Форли (30 април–11 юли). Изборът на града съвсем не е случаен. Там Данте намира убежище през есента на 1302 г., две години след като е прокуден от родната Флоренция, връща се от време на време дори и по-късно.

Големият надпис „Данте“ на входа приветства посетителя с обещание за завладяващо пътешествие. Чрез личността и творчеството на „Върховния поет“, както го наричат италианците, са представени седем века от съществуването на визуалните изкуства в Италия и Европа – от XIV до XX. Пътешествие между Средновековието и съвременната епоха с около 300 творби – живопис, скулптура, рисунки, гравюри, ръкописи, редки издания, разделени в 18 секции. Изложени са първите исторически печатни издания на „Божествена комедия“, едни от най-ценните ръкописи от ХІV и ХV век.

Галерията „Уфици” от Флоренция, която е съорганизатор, предлага около 50 експоната, участват музеи и библиотеки от 30 италиански града. Сред международните музеи (Дрезден, Толедо, Париж, Нанси, Тур, Санкт Петербург и т.н.) кураторите, професор Антонио Паолучи и Фернандо Мацока, канят и Националната галерия „Квадрат 500“, която предоставя картината „Луцифер“ (1890) на немския художник Франц фон Щук. Това е особена чест за България да се впише в честванията за Данте.

Нито един автор в литературата не е предизвиквал толкова голям интерес и не е създавал такова изобилие от цитати, асоциации, вдъхновения, преминавайки границите на Италия. Изкуството търси Данте от векове. Той вдъхновява художници от различни епохи и поколения .

Роберто дел Гобо, Паоло и Франческа

Експозицията започва със „Страшният съд“ – деня на гнева, за да завърши с творби, вдъхновени от XXXIII песен на „Рай“. По стените на бившата църква във Форли (сега музей „Сан Доменико“) се разгръщат части от „Страшният съд“ на Джото и този на Беато Анджелико, за да се стигне до „Страшният съд“ на Микеланджело. Той доминира в началните зали, за да завърши изложбата със своята „Ватиканска пиета“ (отливка от 1930).

За първи път връзката между Данте и изкуството е така задълбочено анализирана и реконструирана. Представени са художници, които се впускат в голямото предизвикателство да изградят образно силата на поета, на неговите творби и по-специално на „Божествена комедия“. Те се занимават с теми, близки до Данте, черпят от него епизоди или отделни персонажи, карат ги да заживеят самостоятелно. С енциклопедичната си структура и антологичен стил изложбата помага на посетителя да преоткрие сам нарастващата слава на Данте през вековете.

Значително място е отделено на връзката между Данте и древността, както и между Данте и неговото време. От бюстовете на Цицерон ,Сенека, Омир, Платон и Аристотел до политиката по времето на Данте със съпоставка между Църквата и Империята. Дантевият съд има изключително широко разпространена иконография през Средновековието – от мозайки с византийски произход, през барелефи на катедрали, до стенописи на баптистерии и дворци.

Франц фон Щук, „Луцифер“, 1890 г., НГ

Специални раздели от изложбата са посветени на славата на Данте през Ренесанса, на неокласическото преоткриване на неговия талант. В периода на романтизма „Божествена комедия“ става европейски феномен. В центъра е най-вече ХIX век с преоткриването на  „Божествена комедия“ и новия прочит по-специално на „Ад“. Персонажи като Паоло и Франческа, граф Уголино, Фарината и Пиа дьо Толомей се появяват, навлизат в колективното съзнание и изместват античната митология.

Френски романтици като Ари Шефер, Виктор Пруве, Огюст Бартолди, дори и класикът Енгр, както и италианските им колеги  Джузепе Диоти, Луиджи Сабатели, Доменико Морели, актуализират страстите на главните герои, развити по-късно, в  края на XIX и началото на ХХ век, от Гаетано Превиати и Умберто Бочони. Показаните  графични илюстрации от 60-те години на XIX век на Гюстав Доре бележат дълбоко през следващите десетилетия иконографията на „Божествена комедия“.

Има препратки към поетиката на сборника „Нов живот“, подчертана е и фигурата на Беатриче, която Поетът издига като символ на обновяването на изкуството. Експозицията завършва с шедьоври, вдъхновени композиционно от XXXIII песен на „Рай“ – „Рай“ от Тинторето и „Света троица“ от Лоренцо Лото.

За интериор на изложбата кураторите избират зеления цвят от Тъмната гора на „Ад“. После на син фон в големите зали на първия етаж внезапно се появяват, подобно на героите, които Данте среща в различните кръгове на Ада, Паоло и Франческа – скулптура на Ромоло дел Гобо, и Минотавърът, бронзово копие. Цветове, материали и пространства създават интимен, плавен и съзерцателен път през света на Данте Алигиери.