В навечерието на първото балканско турне на датчаните Svin със саксофониста им Хенрик Пулц Мелби разговаря Цветан Цветанов.
„Има нещо свежо в Дания” – можем да възкликнем умилително няколко века след Шекспир, слушайки студийното творчество на копенхагенската четворка Svin – албумите Heimat (2011) и Svin (2014), както и ЕР-изданието им с провокативното заглавие Secretly We Are Gay от 2013. През декември 2015 Svin записаха и нов албум, и то не къде да е, а в Sundlaugin, студиото на Sigur Ros, където регулярно записват още Бьорк, Мугисон, Solstafir и Spirituialized. Албумът ще излезе по-късно през годината, а на концерта им в София на 5 март, част от първото им балканско турне, ще чуем премиерно на живо и част от тези нови композиции. В настоящия си състав Svin са Ларс Бек Пилгаард – китари, Хенрик Пулц Мелби – саксофони / кларинети, Томас Айлер – барабани, и Ади Зуканович – клавишни. Свирят нещо средно между пост-метъл, фрий джаз, ембиънт, прогресив рок и съвременна камерна музика в най-добрите традиции на Севера. Критиката открива в тъкънта на пиесите им влияния както от Sonic Youth, така и от Арво Пярт. Обичат и изцяло акустичните концерти, а някои от пиесите им се изпълняват и от деца, изучаващи музика. Името им няма да го превеждаме – то си значи същото, само че в множествено число – без никаква профанизация, с почит към животното, а не към значенията, които човекът обикновено влага. На 5 март в клуб *Mixtape 5*, B-Side, Svin ще открият двудневния Alarma Punk Jazz Fest, в който ще вземат участие още acrossthevacuum, Trysth, TFSL, The Scroletics и албанците Blla Blla Blla.
Малко преди започването на турнето ние разговаряме с един от основателите на квартета – саксофониста Хенрик Пулц Мелби.
Началото винаги е най-тежко, особено когато трябва да зададем задължителния досаден въпрос: „Какво свирите със Svin?”
Събрахме се преди 8 години, за да правим това, което искаме. В началото вдъхновенията идваха повече от рока и метъла и всички кросоувър смесици от джаз и метъл, импровизации върху тежки рифове, но оттогава сме си все в състояние на промяна. И днес в музиката ни има много повече елементи, вдъхновени от африканска или японска етническа музика – в комбинация с прогресив-рок. Винаги ми е било трудно да обяснявам какво свирим.
Няколко седмици преди балканското ви турне се върнахте от Исландия, където записахте материал за цял нов албум: как звучи той – по-тежко като последния ви пълнометражен албум, или по витално като ЕР-то ви?
Смятам, че новият албум е доста по-близък до последния, който познавате (едноименния Svin oт 2014), отколкото до ЕР-то. Но е и вдъхновен навярно в още по-голяма степен от различни фолклорни традиции. How Deep Is Your Love oт ЕР-изданието е сякаш повече нещо като поп-химн. Може би днес сме се отдалечили малко от този епичен саунд за големи стадиони и се развиваме повече в посоката на акустичната импровизация. От композиционна гледна точка в този нов албум също търпим развитие, защото той е много повече албум на четирима автори, работещи заедно. Докато в първите ни албуми музиката е писана от един човек. А сега работим наистина колективно, като група.
Новият материал го записахте в студиото на Sigur Ros, а това съвсем не е второстепенен факт… Исландската сцена като цяло повлияла ли ви е по някакъв начин – на музицирането или на решението да направите тези записи именно там?
Разбира се. Всички слушаме и харесваме музиката на Бьорк и на Sigur Ros. A и записвайки в студиото на Sigur Ros, е трудно да не попаднеш под тяхно влияние. Причините да запишем този албум в Исландия са много – може би имахме нужда от да пробваме нещо ново – изолация например. Предишните ни албуми са записвани за два дни и след като свършат записите, си отиваш у дома. Тоест – първо си в студиото, а после някъде другаде. А отивайки в Исландия, ние попаднахме в ситуация през цялото време да сме заедно, 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Разбира се, имахме дни, в които да записваме, и няколко дни накрая, които просто да прекараме заедно – това е важно за една група. Предполагам, то дава някаква по-специална енергия и на музиката, която създаваме заедно. А и исландската природа е удивителна, което най-вероятно също е придало нещо на музиката, която записахме.
Най-странното определение, което чух веднъж за вашата музика, е, че свирите „стоунър-рок с кларинети и саксофони”…
Защо не. Хората винаги приписват различни характеристики на музиката ни. Всеки чува по нещо различно в нашата музика, което е чудесно.
Какво е съотношението композиция/импровизация в музиката ви и доколко пиесите ви се променят с течение на времето и в зависимост от мястото, където ги свирите?
Всичките ни песни имат съответната основа, от която тръгват, но и всички те включват свободно място за импровизация – за всеки един от нас в групата. Това е добър подход за развитие. И четиримата сме доста навътре в импровизираната музика благодарение на останалите групи, в които всеки от нас свири, когато не свири със Svin. Така че за нас е повече от естествено да нямаме композиции, които са приключили развитието си в момента на създаването и звучат по един и същи начин всеки път. Не звучим „тотално различно” всяка вечер, но винаги привнасяме по нещо ново.
Копенхаген добро място ли е за вашата музика, или предпочитате пътуванията?
За нашата музика, за нашата група сцената в Копенхаген е добра. Не е толкова лесно да имаме много концерти – в цяла Дания има 3 или 4 места, и то основно в големите градове, – където да можем да свирим регулярно: веднъж годишно, например. Ако правиш импровизирана музика, тогава е трудно. В тази музика няма пари, то се знае, но има няколко ядра от музиканти, които работят на много високо ниво, и това създава сцена, създава контекст за нашата музика. Имаме си своята малка публика. И винаги се появяват нови места – нашият барабанист Томас е от Орхус, от Ютланд, и там също има някои интересни места за свирене. Но извън градове като Копенхаген и Орхус е много трудно. Вече сме познати като име в ъндърграунда и днес като че ли ни е по-лесно да си организираме концерти, но все още не е достатъчно лесно. Но има много нови неща, които стават в Дания днес – Музикалната ни академия е много добра и все повече млади хора тръгват по пътя на импровизираната музика. Казвам го като човек, който вече не е от най-младото поколение.
Понеже в пиесите ви има и много пост-метъл, но и тихи, атмосферични моменти, кое е идеалното за теб съотношение между тези две сфери (или състояния) в музиката?
В началото свирехме доста по-тежка музика. Бяхме като че ли малко по-бунтовни, по-размирни като звучене, един вид. Дори един човек от звукозаписната ни компания ни казваше, че отблъскваме и депресираме хората. Но всичко се ражда естествено в композицията, в създаването на тези пиеси. Имаме и шумни, и тихи моменти в музиката ни. Не сядаме с идеята в дадена композиция да име 80% тежест и 20 % лекота, просто следваме усещанията си. Опитваме се да правим най-добрата музика, която можем, и не размишляваме толкова какво да съдържа. Труден въпрос… Но, разбира се, да поставиш тежката музика до „голямата тишина”, е нещо, което трябва да става органически и естествено.
Ти като саксофонист какъв тип саксофонисти обичаш да слушаш? Във вашия регион имате доста сериозна традиция във фрий джаза – от Джон Чикай та чак до Матс Густафсон…
Да, много съм слушал тези музиканти, както и Кен Вандермарк, но мога да кажа, че във всеки следващ момент слушам нещо различно. Сега, например, се връщам малко към мейнстрийм джаза – Сони Ролинс и всичките великани от онова време. Разбира се, в следващия момент пак слушам музика за соло саксофон от Матс Густафсон, Евън Паркър или Джон Бучър… А има и моменти, в които предпочитам изобщо да не слушам саксофонисти. Изморявам се от саксофона. Много хора се чувстват така по отношение на собствения си инструмент и за известен период слушат съвсем други неща. Но точно в момента слушам джаз, стария джаз…
А кой беше първият саксофонист, чиято музика толкова те е впечатлила, че те е накарала да си кажеш: „Това е моят инструмент”?
Мисля, че Чарли Паркър беше първият. После Колтрейн и Уейн Шортър – великаните на джаза.
Какво предстои за Svin след издаването на новия албум и приключването на балканското турне? Какво още не сте включили в музиката си, а бихте желали?
Наистина добър въпрос. Обсъждали сме много дали да не направим нещо по-голямо с гост-музиканти, цял албум със специални гости. Но точно в момента имаме нов член – клавириста Ади Зуканович, който е едва от година и половина в групата. В новия албум той участва и като съавтор, но му трябваше време да влезе и в старите ни композиции. Сега на това турне ще свирим и по неговите родни земи, което ще е интересно за съпоставка. Той идва от Балканите и неговият принос в композирането на нашата музика следва различни концепции, които са по-близко до неговата традиция, отколкото до скандинавската.
