Начало Филми Премиери Дeцата и анимационното кино
Премиери

Дeцата и анимационното кино

Александър Донев
18.09.2023
3423
Кадър от филма на Милен Витанов „Банго Васил“, 2016 г.

Въпреки някои песимистични коментари българската детска публика съвсем не е лишена от информираност и интерес към българското анимационно кино.

Социологическите изследвания в съвременната българска културна ситуация са толкова голяма рядкост, че данните от тях трябва да бъдат широко популяризирани и многостранно анализирани. От тях може да бъде почерпена разнообразна информация, чиято значимост, не само социологическа, но и културна и социална в най-общ смисъл, надхвърля понякога резултата от конкретното изследователско намерение.

Подобен ефект постига и проучването на агенция ЕСТАТ, направено за целите на изследователски проект „Анимационен буквар“[1]. За ЕСТАТ това е второ проучване на културните нагласи на детската и юношеската аудитория в рамките на няколко години след проведеното през 2020 г. „Медийното потребление на децата и младите хора в България“, осъществено по поръчка на УНИЦЕФ. Актуалното изследване, направено през първата половина на 2023 г., се фокусира върху потреблението и възприемането на анимационните филми от една по-тясна демографска група: деца на възраст между 5 и 11 години.

В същото време „Анимационен буквар“ не се ограничава само върху потреблението в дигитална среда, но се опитва да измери нагласите и за филмово посещение в киносалоните. Резултатите показват, че само 5,5% от децата ходят по-често от веднъж месечно на кино, 23% – ходят веднъж месечно, 23,7% – 5–6 пъти годишно, 22,8% – 2–3 пъти годишно и 13,7% – само веднъж годишно. 11,3% от децата до 11-годишна възраст никога не са ходили на кино. Разбира се, социалната уязвимост е важна причина за високия процент деца, които никога не са гледали филм в киносалон, но детайлната справка разкрива, че само 35% от децата, принадлежащи към социално уязвими семейства, никога не са ходили на кино. Очевидно, че социалният статус е важен фактор, той не е непреодолима преграда. 3,9% от децата в затруднено социално положение ходят всеки месец на кино, а 15,7% – веднъж поне на два месеца.

По отношение на главните цели на изследването, свързани с интереса, интензивността и възприемането на анимационното кино от децата, получените данни също предлагат някои заслужаващи внимание резултати. Едва ли е изненадващо, че децата в проучваната демографска група[2] предпочитат анимационните филми пред игралните. Над 91% гледат в кинозала чуждестранни анимационни филми, а 19,7% – и игрални. Относително висок е и процентът на тези, които гледат български анимационни филми – 17,7, а 12,2% гледат и наши игрални филми[3]. Съотношението между зрителите на български и чуждестранни анимационни филми е 1 към 5, докато реалното предлагане в кинорепертоара е най-малко 1 към 10 и дори още по-неблагоприятно за националната продукция, защото не всяка година в кината присъства нов български анимационен филм. Тези данни показват наличието на реална публика за национална анимационна продукция за деца, която обаче не се предлагат в достатъчно голям обем.

Съвсем естествено децата в подгрупата между 5 и 7 години предпочитат много по-категорично анимационните филми пред игралните: 16,8% към 5,2% при българските и 92,7% към 12% при чуждестранните. Докато във възрастта между 8 и 11 години съотношението е паритетно, по 18,6% при българските филми, а при чуждестранните: 90% за анимационните към 26,7% за игралните. 

Прави впечатление също така, че децата от социално уязвими групи имат ясно изявено предпочитание към български анимационни и игрални филми – съответно 21,2 и 18,2 процента. Едно вероятно обяснение за това би могъл да бъде различният социален опит на тези деца, които вероятно по-трудно разбират реалиите, сюжетите и специфичните отношения в чуждестранните анимационни и други филми.

От проучването става ясно още, че 30,3% от всички деца са гледали някога в някоя от достъпните медии (кино, телевизия, интернет, видео) български анимационен филм. Съответно 53,7% никога не са гледали, а 16% оставят този въпрос без отговор. Последното би могло да значи несигурност на спомените или трудност при разпознаване на българския произход на един филм[4]. Любопитното е, че няма съществени отклонения в данните между различните типове респонденти според пол, социален статус или местоживеене. Най-съществено е възрастовото разминаване. Оказва се, че 28,1% от децата между 5 и 7 години са гледали някога български анимационен филм, а при групата между 8 и 11 години процентът се вдига до 32,5.

Съществена информация предлага и отговорът на въпроса „Къде детето е гледало български анимационен филм“. 14% са направили това в киносалон, 32.4% – по телевизията, 43.4% – в интернет сайт за видео (YouTube, Vbox7 или друг), 9,6% – на друго място в Интернет, а 0,7% – в стрийминг платформа (Voyo, novaplay или друга). Цифрите отразяват относително обективно присъствието на български анимационни филми в различните медии, както и степента на тяхната достъпност за детската публика. Така например представителите на социално уязвими групи имат сравнително най-висок процент на гледане в киносалоните (18,8%) и по телевизията (50%), и най-нисък в интернет (общо 31,3%). Причината е в много по-ограничения достъп на тази група до компютър, смартфон или таблет по чисто финансови причини. В същото време за децата от малък град или село основният канал за достъп до подобно съдържание е интернет – общо над 65.5%.  

Важна тема в изследването са предпочитанията към определена анимация според нейния произход. От данните, обобщаващи отговорите на всички деца и отнасящи се до гледане на анимация във всички възможни медии (кино, телевизия, интернет), се вижда, че най-предпочитана е американската анимация с 37%, следвана от европейската 19,8%, а на трето място е българската с 13,1%. Тук прави впечатление и отговорът „Не мога да преценя“, даден от 27,2%, който предполага неспособност на респондентите да определят произхода на гледаната анимационна програма. Подобен отговор според мен идва като резултат от силно унифицираните съдържание и стил на съвременната анимация вследствие на глобализацията. Друга съществена причина са методите на международно коопериране в аудиовизуалното производство, което също води до размиване на отчетливите национални характеристики. В данните, обособени според различни категории респонденти, прави впечатление, че най-висок процент предпочитание към американската анимация има във възрастовата група 8–11 години – 40%, а най-голям интерес към българската – сред децата от малък град или село – 16.5%. В същото време най-слаби предпочитания към българската, но и към европейската анимация имат децата от столицата: съответно 10,6% и 16,3%. От своя страна момичетата имат много по-изразен интерес към българската анимация (15,8%), отколкото момчетата (11%).     

Материал за размисъл предлагат също така данните, получени във връзка с въпроса „Колко често детето обсъжда/разказва това, което е гледало“. Обобщените резултати разкриват много силна необходимост на детето да сподели своите впечатления и да общува по повод анимационния филм, който е гледало: 18,3% правят това винаги, 35,9% – много често, а 26,5% – често. Само 6,3% са склонни да споделят много рядко или никога.

Любопитни са и отклоненията от тези основни показатели при различните типове респонденти. Така например най-голям дял на децата от столицата (22,1%) и на момичетата (20.7%) са готови винаги да разговарят за гледаното. Най-нисък е този процент (9.8) при децата от социално уязвими групи. С увеличаване на възрастта значително спада и желанието да се споделя и обсъжда: 61.5% от децата между 5 и 7-години разговарят винаги или много често върху анимацията, която са гледали, докато в следващата подгрупа между 8 и 11 години този процент спада на 45,9.  Според вида населено място – най-силно желание за обсъждане имат децата от областен град – 56%, а най-нисък – с 50,6% – от малък град или село. 

Представените данни в настоящата публикация са само част от големия обем информация, която съдържа въпросното проучване. Той е в процес на анализиране и обобщаване от членовете на екипа. Но и първоначалните интерпретации дават възможност да се очертаят поредица показателни изводи. Всички те стъпват на безспорния факт за значителния потенциал на анимационните филми да способстват за развитието на когнитивните, моралните и социалните способности на децата още от най-ранна възраст. Ето още някои заключения:

  • В културното потребление, включително и на национални анимационни филми, се отразяват поредица неравенства, които са характерни за съвременното българско общество. Тяхното преодоляване не може да бъде постигнато без изработването на разгърнати политики и целенасочени действия за осъществяването им на всички възможни равнища и в няколко основни области – култура, образование, регионална и социална политика.
  • Въпреки някои песимистични коментари българската детска публика съвсем не е лишена от информираност и интерес към българското анимационно кино. Въпреки недостига на по-конкретни материални измерители данните показват сравнително високи нива на гледаемост най-вече в интернет и по телевизията, които очевидно надхвърлят предполаганите досега.
  • Дефицитите, които са се натрупали през последните три десетилетия, са на първо място в областта на производството. Проблемите при него са, разбира се, в количеството, но в още по-голяма степен – в неговата жанрова и демографска определеност, както и в необходимостта голяма част от нея да бъде категорично насочена към детската аудитория. За целта е необходимо съществено преформатиране на конкурсните процедури в Националния филмов център и Българската национална телевизия, които да осигурят много по-голямо количество филми и сериали, предназначени за детска публика.
  • Съществен проблем е също така липсата на отчетлива структурираност на предлагането на българско анимационно съдържане: обособяването на специални рубрики в отделните медийни платформи според жанрова и възрастова диференциация, организирането на различни инициативи и мероприятия за популяризиране и програми за подпомагане, които да стимулират и насочват интереса към българската анимационна продукция.
  • Много важен фактор за повишаване на интереса и информираността към българското анимационно кино е интегрирането му във възпитателната и образователна дейност на детските градини, на предучилищното и началното училищно образование.

Александър Донев е филмов експерт и преподавател, доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. Сценарист, режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми. Автор на книгите „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018) и „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019).

Снимка на главната страница: Кадър от филма на Анри Кулев „Меко казано“, 2022 г.

––––––––––––––

[1] Проектът „Анимационен буквар“ е съвместна инициатива на „Асоциацията на българските анимационни продуценти“, Института за изследване на изкуствата при БАН, продуцентските компании „Зографик филм” и „Чейс а клауд” и е подкрепен от Програма „Публики 2023“ на Национален фонд култура. Целта е да се събере достоверна и актуална първична информация за навиците и предпочитанията на децата по отношение на анимационното кино. Проектът изследва връзката между българската анимация и аудиторията във възрастов диапазон 5–11 г. Научният екип, който работи по проекта, е ръководен от проф. д-р Надежда Маринчевска с участието на проф. д-р. Радостина Нейкова, доц. д-р. Александър Донев и Лъчезар Велинов, докторант в ИИИзк, БАН.
[2] За практическото осъществяване на изследването тази част от аудиторията е разделена на две подгрупи: от 5 до 7-годишна възраст, където проучването е направено в присъствието на родители, и от 8 до 11-годишна възраст, където децата сами са отговаряли на въпросите от анкетата. 
[3] Общият процент надхвърля 100, защото децата са имали възможност да дават повече от един отговор. 
[4] Доколкото по-голямата част от тези филми за дублирани, езикът не е достатъчно отчетлив маркер за произхода.

Александър Донев
18.09.2023

Свързани статии

Още от автора