Много упреци се изрекоха и продължават да се изричат във връзка с ниското ниво на ваксинация в България по време на Ковид кризата. Политическите ръководства бяха упреквани, медиите бяха упреквани, но най-вече ваксинираните се възмущаваха и продължават да се възмущават от малоумното поведение на неваксинираните – защо не се ваксинират, как не разбират, че трябва да се ваксинират, що за невежество, що за престъпна глупост, как я мислят тия нещастници, колко статистика излезе, какво искат още да се случи, за да повярват най-после в науката и да се ваксинират.
Да, стига се до вярата в науката – тя липсва, и оттам всичко отива по дяволите.
Но как така в науката да се вярва? Не е ли точно тя онова, което почива на съмнението и не иска вяра, а необорими доказателства. И даже – не е ли тя онова, което в себе си съдържа отрицанието, доколкото в развитието си теориите често отменят предходно схващане, защото изследването открива по-различна картина. За да се стигне до разбирането, че наред със задължителната верификация на твърденията е необходима и тяхната фалсифицируемост, за да се нарекат научни. Т.е. научно е само това, което подлежи на опровергаване, иначе говорим за идеология, религия, някакви форми на вярване, а не на познание, което непрекъснато се актуализира.
Дали упрекът за недостатъчна вяра в науката е уместен?
Защото може проблемът да се състои в обратното – заради науката да се изчаква с ваксинирането, да се проблематизират мерките и да се подлага на критика официалната оценка на ситуацията. Данните са противоречиви, води се спор, който политиците искат да заглушат, далече сме от научния консенсус и затова от уважение към него не можем да прибързваме с решенията. Страхът, масовата психоза – това са антинаучни агенти и ние няма как да се подчиняваме на техния диктат. Ако се съобразим с политическата целесъобразност, предаваме именно научната логика и дисциплина. За Джордано Бруно е било по-целесъобразно да се съгласи с господстващото обществено мнение и да не загива, но къде щеше да отиде науката тогава?
Не, не, противниците на ваксините нямат научни аргументи, те са идиоти.
Целият цивилизован свят прие научното достижение на ваксините и без колебание се ваксинира – ние ли излязохме най-умните, та упорстваме, докато чезнат човешки животи? Знаем колко сме изостанали и вместо да се опомним, почваме да обясняваме какво е наука на тия, дето са измислили науката. Така е, но като оставим настрана личните обсесии и националните комплекси, погледнато по същество, скептичната позиция не е лишена от основание, от научно основание. Ама болниците се препълват, хора умират! Момент, причините да е така изискват внимателен анализ, само че сред всеобщата истерия и панически политически ходове такъв анализ не може да се направи.
Добре, какво тогава?
У нас думата наука идва от учене, да се научиш, някой да те научи. В споменатия цивилизован свят тя идва от да узная, от знание (scire, sciens, scientia). Не е лошо да си дадем сметка за разликата, доколкото в нашето има намек за принудително получаване на знанието, а в другото то се явява като естествен процес, който може да следва определени стъпки, но произтича от вродена насоченост на самия живот в света. Трябва да имаме търпение, което да върне естествеността на собствения ни опит и стремеж. Плаща се висока цена, но тези, които даваме за пример, също са я платили и ако са стигнали по-напред, затова са стигнали – минали са по пътя, не са прескачали важни етапи, изстрадали са ги. Не ги е научил друг, главно от себе си са се учили.
Те отдавна вярват в науката, а Бай Ганьо тепърва ще открива топлата вода.
Както се разбра, в науката не се вярва. И те не вярват. Не е това думата. Те също се съмняват, но така или иначе в по-голяма степен са склонни да поддържат обществения договор, според който, за да се консумира индивидуалната свобода, трябва да се приемат и спазват колективни регламенти. Ако в нещо вярват повече от нас, то е в авторитета на този, който защитава валидността на регламентите, съобразяват се с него. А защо се съобразяват? Защото знаят, че авторитетът не е случаен – или е от Бога, или е заслужен в богоборческо противостоене с много аргументи и спечелени битки на тази земя. Освен това от съобразяването имат полза, те отдавна не се притесняват да измерват стойностите с прагматичен критерий. Но и на тях не им лесно, те си имат други проблеми и даже понякога ни завиждат.
Но да се върнем на въпроса – как да прекратим безумието?
Може би като проявим малко ум и спрем да се обиждаме така. Да зарежем поне за малко строгата научна поза (това ще е правилно дори от научна гледна точка) и да помислим за нещо като състрадание, загриженост, мъдрост. Сигурно е наивно да се смята, че подобни хуманитарни абстракции ще свършат работа в момент, който изисква конкретни безкомпромисни действия, но пък видяхме, че и те не помагат. Или непослушните трябва да бъдат безмилостно наказани, или пък да се подходи с повече разбиране, да се заличат разликите и да се пробуди чувството за свързаност между нас – тогава може да се стигне и до взаимна помощ, до това съобразяване, което ни харесва у чужденците. Иначе упреците и ядовете ще продължат и ще трябва да се надяваме я на твърдата ръка, я на абсурдната молитва „да даде Господ вяра в науката”.
