0
2373

Да живееш, означава да се чувстваш изгубен

Мисли, следващи дните (V)

Хосе Ортега-и-Гасет

Размишленията, които ви предлагаме в рубриката „Мисли, следващи дните“, са повод да се изправим отново пред въпросите за човека и смисъла на живота, за времето, историята, изкуството, за онова, което е било и ще бъде и занапред предизвикателство за нашите съмнения и търсения. Това са мисли на философи, на писатели, на всички онези, които неуморно са търсили Истината. Те са пореден повод да се запитаме на свой ред кои сме и накъде отиваме. Мислите, които публикуваме днес, са на Хосе Ортега-и-Гасет. Ще ги намерим в неговите книги „По повод на Галилей“, „Бунтът на масите“ и „Човекът и хората“.

***

Хосе Ортега-и-Гасет

„По повод на Галилей”

… всеки човек е субект, герой на личния си и непрехвърлим живот.

***

Тъкмо в това – че трябва да знае за целта, ще не ще, да впрегне интелектуалните си възможности, се заключава несъмнено човешката същност.

***

Ако човешкият интелект беше наистина това, което думата означава – разбиране, човекът щеше мигновено да разбере всичко и нямаше да е изправен пред никакъв проблем, пред никаква тежка задача.

***

Не е възможно да си изясним какво е човешкият живот, без да държим сметка за това, че светът, или вселената, е интелектуално решение, с което човекът реагира на неизбежните, неотклоними проблеми, пред които го изправя обкръжението.

***

… животът на всеки един е задължително себетълкуване, създаване на представи за себе си и за всичко останало.

***

Животът винаги е грижа, но във всяка епоха едни неща създават повече грижи от други.

***

Животът не е чисто просто човекът, тоест живеещият индивид, който се е озовал като корабокрушенец в света и трябва да размахва ръце, да плува. Следователно историята не е човешка психология – тя е преди всичко възсъздаване на структурата на онази драма, която се разиграва между човека и света.

***

… всеки човек живее със своите мисли и ако те са неистински, ако са кухи, значи просто подправя живота си, извършва срещу самия себе си измама.

***

Объркването съпътства всяка кризисна епоха. Защото това, което наричаме „криза”, е просто преход – човекът престава да живее така, както е живял дотогава – вкопчил се в едни неща и намерил опора в тях, за да се вкопчи и потърси опора в други.

***

Животът поначало е изначална несигурност, чувството, че си корабокрушенец, попаднал в загадъчна среда, чужда и нерядко враждебна – човекът се сблъсква с онези неща, които нарича болести, глад, болка.

***

… животът ни е животът на всеки един, онова, което всеки един сам трябва да направи – това е болката, която само аз трябва да понасям и която никой – абсолютно никой – не може да сподели с мен.

***

От дълбините на изначална самота – това е неизбежно животът ни – постоянно ни изтласква един също тъй изначален копнеж за единение и заедност.

***

Във времена на криза не се знае със сигурност какво представлява отделният човек по простата причина, че наистина не е нищо определено – днес е едно, утре друго.

***

Ако позволя да ме увлекат нещата около мен или мненията на другите, аз преставам да бъда аз самият и се отчуждавам от себе си. Отчужденият от самия себе си и пребиваващ извън себе си човек е изгубил своята истинност и живее един псевдоживот.

***

Твърде често животът ни не е нищо друго освен самофалшификация, самоподмяна.

***

Появи ли се човекът на действието, заговори ли се за него и почнат ли да раболепничат пред него, значи в историята настъпва период на реварваризация.

***

Мислите ли, че така – без да знаеш на какво да се осланяш нито за това, нито за каквото и да е друго, защото същото важи и за политическите институции, – мислите ли, че така може да се живее? Разбира се, че може да се живее, но се живее в едно постоянно почти убийствено угнетение. От един свят, превърнал се пак в гол проблем – а част от света е самият човек, – не може да се очаква нищо позитивно. Живее се, да, но това, което се изживява, субстанцията на подобен живот е отчаянието.

***

„Бунтът на масите”

… благородството е синоним на живота, изтъкан от усилия, от стремеж винаги да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което вече е, и да се издигне до нещо, което си поставя като цел и задължение. По този начин благородният живот се противопоставя на обикновения или инертния, който е статично затворен в себе си, обречен на вечна неподвижност, докато някаква външна сила не го застави да излезе от рамките си. Затова този начин на човешко съществуване наричаме „маса” – не толкова защото е тълпообразен, колкото защото е инертен.

***

Не става въпрос, че човекът-маса е глупак. Напротив, съвременният човек-маса е по-буден, способността му да разсъждава е по-голяма отвсякога. Но тази способност не му служи за нищо; в действителност смътното усещане, че притежава такава способност, е причина още повече да се затвори в себе си, без да я използва. Веднъж завинаги дава благословията си на цялото онова изобилие от баналности, предразсъдъци или безсъдържателни думи, които случайността е натрупала в съзнанието му, и с дързост, която се обяснява единствено с простодушието, ги налага независимо къде.

***

Ако, дискутирайки с нас, някой пренебрегва истината, ако няма желание да бъде правдоподобен, то в интелектуално отношение той е варварин. Фактически това е поведението на човека-маса, когато говори, изнася беседи или пише.

***

Варварството е тенденция към разединение. Затова всички варварски епохи са били времена на човешко разпиляване, на гъмжило от малки, разделени и враждуващи помежду си групички.

***

… господстващият днес човек е примитив, Naturmensch, изникнал в един цивилизован свят. Светът е цивилизован, но не и обитателят му: последният въобще не гледа на него като на цивилизация, а го експлоатира като природа. Новият човек желае автомобила и го използва; но смята, че е плод на диворастящо райско дърво. В дъното на душата си нехае за изкуствения, почти невероятен характер на цивилизацията и ентусиазмът към нейните средства се простира до принципите, които са го направили възможни.

***

Най-противоречивата форма на човешкия живот, която може да възникне в човешкия живот, е „задоволеният господинчо”. Ето защо, когато той стане господстваща фигура, трябва да бием тревога и да обявим, че животът е застрашен от израждане, т.е. от относителна смърт.

***

Омерзостяването е единственият начин на съществуване за онзи, който е решил да не бъде това, което трябва да е. Автентичната му същност обаче не умира, а се превръща в обвинителна сянка, в призрак, който постоянно поддържа у него чувството за непълноценност на живота му по отношение на онзи живот, който е трябвало да води. Омерзостилият се е жив самоубиец.

***

… волю или неволю човек е същество, по природа принудено да дири някаква висша инстанция. И ако сам по себе си успее да я открие, това означава, че е изключителна личност; ако ли пък не – той е човек-маса и се нуждае от първия, който ще му я предостави.

***

Повечето хора нямат мнение, затова е необходимо то да им бъде наложено отвън, със сила, така както се смазват машините. Нужно е за да може хората, които нямат мнение – а те са мнозинство – да придобият такова. Без мнение човешкото съжителство би било хаос, дори нещо повече: историческо нищо. Без мнение животът на хората би бил лишен от архитектура, от органичност.

***

По своята природа човешкият живот се нуждае от нещо, върху което да бъде изграден – героично или скромно начинание, велика или обикновена съдба. На това странно, но неумолимо условие се подчинява нашето съществуване. От една страна, животът е нещо лично. От друга страна, ако този мой личен живот, който засяга само мен, не го отдам на някаква цел, той ще протече разстроен, без напрежение и без „форма”.

***

Истински неясното и объркано нещо е конкретната жизнена действителност, а тя винаги е единствена по рода си. Онзи, който може ясно да се ориентира в нея, който в хаоса на всяко жизнено положение съзира скритата анатомия на мига, т.е. който няма да се изгуби в живота, наистина е личност с бистър ум. Погледнете онези, които ви заобикалят, и ще видите как вървят в живота си като изгубени, като сомнамбули, без да имат ни най-малко подозрение за всичко, което се случва в добрата им или лоша съдба. Ще ги чуете да говорят с категорични формули за себе си и своето обкръжение, което означава, че имат представа за всичко това. Но ако анализирате тази представа, ще откриете, че тя ни най-малко не отразява действителността, за която се отнася, а при подробен анализ ще видите, че тя дори не приляга към тази действителност. Напротив: с тази своя представа индивидът се стреми да се откъсне от реалното, от собствения си живот. Защото това е хаос, сред който човек се губи. И тъй като той подозира този факт, но изпитва ужас да се озове в лице с ужасяващата действителност, то той се стреми да я покрие с фантасмагорична завеса, при която всичко е ясно. Ни най-малко не го е грижа, че неговите „представи” не са истински; те му служат като окопи, за да се защити от своя живот и да избяга от действителността.

***

Личността с бистър ум е онзи, който се освобождава от тези фантасмагорични „представи”, който се изправя лице в лице с живота, който разбира, че всичко в него е проблематично и който се чувства изгубен. Тъй като голата истина е, че да живееш, означава да се чувстваш изгубен, онзи, който я приема, започва да намира себе си, започва да открива истинската си същност, т.е. вече е стъпил на здрава почва. Инстинктивно, подобно на корабокрушенеца, той ще потърси нещо, за което да се залови, и този трагичен, последен, напълно истински поглед, защото става въпрос за собственото спасение, ще му помогне да подреди хаоса в своя живот. Единствените истински представи са представите на корабокрушенеца. Всичко останало е реторика, поза, интимен фарс. Онзи, който не се чувства истински загубен, окончателно се изгубва, т.е. никога не открива себе си, никога не се сблъсква със собствената си действителност.

***

„Човекът и хората”

… обикновено се правим, че живеем, но всъщност не живеем истинския си живот, този, който би трябвало да живеем, ако се откъснем от всички тълкувания, получени от останалите, сред които се намираме и обикновено се наричат „обществото“, ако поне от време на време влизаме в енергичен, явен контакт с нашия живот в качеството му на радикална реалност. Но тя е, вече казахме, това, което сме в радикалната самота. Следователно става въпрос за необходимостта човек периодично да бъде наясно със сметките в сделката, която представлява животът му и за който само той е отговорен. За тази цел трябва да изоставим гледната точка, чрез която виждаме и живеем нещата в качеството си на членове на обществото, и да преминем към гледната точка, при която те се появяват, когато се оттеглим в нашата самота. В самотата човек е истински, в обществото той клони към чиста условност или притворство. В автентичната реалност на човешкия живот се включва задължението на честото оттегляне в самотното дъно на самия себе си.

***

… Вселената, този дяволски свят, за мене не е безспорен, а предполагаем и следователно зачатък на загадка. Съжителстваме в него, но нека бъде ясно, че докато съжителстваме в Света, без никакво съмнение живеем в чужбина. Именно затова за нас той представлява толкова радикална загадка. Затова има науки и философи, които да изтръгнат тайната му, да се достигне дълбокото му дъно и да се проучи какво е. Сякаш всичко показва, че някой е пожелал да живеем потопени в огромната му енигма! Поради това независимо от желанието си Човек по своята природа неизбежно разплита енигми.

***

А да си човек означава именно да си изправен винаги пред опасността да не си, да си жив проблем, абсолютно и случайно приключение или, както често казвам, да си човек, по същество е драма! Защото драма има само когато не е известно какво ще се случи и всеки миг е чиста опасност и накрая риск.

***

Историята ни разказва за безброй случаи на връщане назад, упадък и израждане. Но не е казано, че е изключено много по-радикално изчезване на човека като човек и мълчаливото му завръщане към животинската стълбица, при пълна и окончателна алтерация. Съдбата на културата, участта на човека зависят от това да поддържаме винаги живо, в дълбочината на нашето съществуване, това драматично съзнание и като мърморещ контрапункт в нашата душа, добре да съзнаваме, че само несигурността е сигурна за нас.

***

Човек винаги върви между пропасти и, желае или не, основното му задължение е да пази равновесие.

***

Човешкият живот е немислим без стратегическо отстъпление към самия себе си, без будна мисъл. Спомнете си всичко, което човек дължи на някои големи самовглъбявания!

***

Въпросът е, че още веднъж човекът се е изгубил. Това нито е ново, нито е случайно. Човекът се е изгубвал много пъти в течение на историята. Още повече, за разлика от останалите същества, на човека е присъща способността да се изгуби, да се изгубва в джунглата на битието, вътре в самия себе си и благодарение на това мъчително усещане на загубване енергично да действа, за да се намери отново. Способността и тревогата да се чувстваш изгубен е неговата трагична съдба и блестяща привилегия.

***

Нима очакването не е основната и най-съществената функция на живота, а надеждата – органът, който лежи най-дълбоко в нея?

Хосе Ортега-и-Гасет, „По повод на Галилей“, превод Анна Златкова; „Бунтът на масите“, превод Габриела Николова; „Човекът и хората“, превод Емилия Ценкова

Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт (1883–1955) е сред големите мислители на ХХ век. Една от най-известните му книги – „Бунтът на масите“, е преведена у нас за първи път от Атанас Далчев и Константин Константинов, за да бъде преведена повторно от Габриела Николова през 1993 г. Ортега-и-Гасет създава творчество на философ, на есеист и социолог с приносно значение за испанската и световната култура. За същността на неговото мислене говорят собствените му думи: „Ако трябва да сме стриктни, аз имам отношения с всичко, което е в света, а светът е всичко, с което имам отношения – и нищо повече“. У нас са излезли следните книги на испанския философ: Естетически есета, т. 1–2., Бунтът на маситеЧовекът и хората, Мисли за ЕвропаТемата на нашето време, Размишления върху Дон Кихот, По повод на Галилей, Изследвания върху любовта, Безгръбначна Испания, Що е философия?, Фантазиращото животно, Европа и идеята за нация.