Мартин Атанасов придоби национална популярност през пролетта на 2025 г. Едва 18-годишен към онзи момент, той влезе в новините като създател на „Черна писта“ – интерактивна карта, онагледяваща мащаба на пътнотранспортните произшествия в България на базата на данни за близо 180 000 катастрофи в периода от януари 2021 г. до април 2025 г. За този проект през ноември той беше избран за „Будител на годината“, като така стана най-младият носител на наградата, връчвана в рамките на едноименната национална кампания на Българското национално радио (БНР).
Вместо да се възгордява, Атанасов се захваща с нов, до голяма степен още по-сложен проект, който официално се появи на бял свят преди няколко дни под името „Диагноза България“ – платформа за прозрачност и граждански одит на здравната система в България, опираща се на над 3 млн. реда официална информация за 180 държавни и общински болници в страната. Целта на начинанието: да се осветлят аномалиите и проблемите във финансирането на родното здравеопазване.
Този път, за разлика отпреди една година, Атанасов влезе в новините два пъти – по два различни, но свързани повода. Медиите първо ни информираха за появата на „Диагноза България“, а малко по-късно, докато тази новина продължаваше да изниква почти навсякъде в интернет пространството, отразиха решението на bTV да отмени планираното гостуване на Атанасов в предаването „Лице в лице“. Оттеглянето на поканата стана публично достояние под формата на снимка на част от вътрешен групов чат, от която става ясно, че Асен Иванов, директор „Новини и актуални предавания“ в bTV, е отсякъл: „Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен“. Причината: при свое гостуване в сутрешния блок на телевизията през декември 2025 г. Атанасов изрази подкрепата си за току-що свалената от ефир водеща Мария Цънцарова, като подари на новия водещ чаша с надпис Time to make real change („Време е да направим истинска промяна“) – такава, каквато и Цънцарова беше поставила на бюрото си, преди да се раздели с телевизията.
Разразилият се скандал около отказаното участие на Атанасов показва какво означава да заложиш своята кожа по смел и вдъхновяващ начин. И какво означава да заложиш своята кожа по пошъл и отблъскващ начин.
Добрият пример
Със създаването на „Черна писта“ и „Диагноза България“ Мартин Атанасов ни изнесе два урока по гражданска активност. С действията си той ни отправя ясно послание: там, където има проблем, той първо трябва да бъде диагностициран, а за диагностицирането на проблема може да допринесе всеки, който е отворен към ученето на нови неща, има желание да задълбае в съответната тематика, предпочита действията пред мрънкането и е готов да поеме лична отговорност, като излезе с името и лицето си. Ако искаш да си част от решението, а не от проблема, можеш да допринесеш с нещо – може да си на 18 г., но може и да си на 35 или 63 г.; може да си гимназист, но може и да си студент или експерт с три висши образования; може да си опитен ИТ специалист, но може и да си писател, историк, лекар, пожарникар, земеделец или спортист. Атанасов не просто създаде две платформи, изградени с помощта на изкуствен интелект, а дръзна да осветлява проблеми в две изключително чувствителни сфери, които засягат абсолютно всички ни – защото всеки се движи по пътищата, независимо в каква роля, и на всекиго рано или късно се налага да отиде на лекар или да влезе в болница.
За милиони българи Атанасов е прекрасен пример за целенасочена гражданска активност, подплатена с добро възпитание, любознателност и кураж. Парадоксът е, че именно заради тези свои качества той е трън в очите за мнозина работещи в държавни и общински институции, за някои редактори и директори на медии, а може би дори и за немалко учители и университетски преподаватели. Защото хора като Мартин Атанасов не се опитват да се адаптират към системата, а опитват да я променят по такъв начин, че да работи ефективно, прозрачно и в обществен интерес. Те ръчкат, задават въпроси, изискват отговори, предлагат потенциални решения и ограничават възможностите за скатаване на онези, които са свикнали да получават пари, без да си вършат работата.
Примерът на Атанасов е особено ценен за учениците и студентите. Достатъчно е да се замислим колко труд стои зад събирането и организирането на тоновете данни, които стоят в основата на „Черна писта“ и „Диагноза България“, за да си дадем сметка за визията, трудолюбието и посветеността на Атанасов. Да не говорим за широкия набор от умения, които той и себеподобните му придобиват и развиват, докато работят по подобни проекти – както технически, така и организационни, комуникационни и други меки умения. Мога да се обзаложа, че работейки по тези две платформи, включително покрай медийните си изяви, свързани с тях, Атанасов е придобил многократно повече практически знания и умения (и многократно по-ценен житейски опит) в сравнение с практическите знания и умения, които е придобил в училище за 12 години. И е научил, че той не е последна инстанция, още по-малко експерт във всяка област, а посредник между обществото и експертите, които могат да си говорят в конкретика въз основата на синтезирани данни, които по принцип съществуват, но не се използват пълноценно.
Смущаващият пример
Колкото вдъхновяващ е примерът на хора като Мартин Атанасов, толкова смущаващо е поведението на хора като Асен Иванов, директор „Новини и актуални предавания“ в bTV, и членовете на ръководството на телевизията.
Първо, една уважаваща себе си национална медия, чието новинарско и публицистично съдържание достига до стотици хиляди души всеки ден, би трябвало да подбира новините, които отразява, и гостите, които кани в предаванията си, спрямо обществения интерес, а не според личните предпочитания на един-единствен директор, редактор или продуцент. Когато гостите се подбират на принципа „Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен“, това повдига множество въпроси за качеството на медийния продукт, свободата на словото и плурализма. Когато една чаша с определено послание, подарена от гост на водещ, е по-важна от предоставянето на ефирно време на човек, който има какво да каже по една от безспорно най-значимите за цялото общество теми (здравеопазване и потенциално разхищение на публични ресурси), трудно може да се говори за редакторска политика, съобразена с обществения интерес – по-удачно би било да се говори за заглушаване.
И второ, когато директор на отдел в уважаваща себе си национална медия демонстрира безпардонност и/или допусне някаква грешка, би следвало ръководството да се опита да запази репутацията на медията, като демонстрира професионализъм и принципност, а не като прави нови гафове от своя страна. В официалната си позиция bTV подчертава, че „изборът на теми и събеседници е обект на професионалната преценка на всяка медия“. Това твърдение видимо не отговаря на истината, след като още в следващото изречение медията цитира Иванов, който заявява, че решението за отмененото гостуване на Атанасов е лично негово, а не на редакцията като цяло, и след като сред редакторите и продуцентите в телевизията очевидно има хора, които смятат, че Атанасов е направил нещо достатъчно значимо, че да го поканят в едно от най-гледаните публицистични предавания в родния ефир, преди техният началник да тропне с ръка по масата и да отмени поканата. Позицията на bTV и поведението на Иванов дори придобиват леко шизофренни измерения, като се има предвид, че bTV не просто отрази пускането на „Диагноза България“ още в първия ден в своя новинарски сайт, а го направи чрез една от най-обширните публикации по темата измежду всички, които се появиха в българските медии. Отгоре на това, въпреки че Иванов отмени участието на Атанасов в „Лице в лице“ и въпреки че ръководството на медията застана зад решението му, в своята вечерна новинарска емисия на 9 юли bTV отрази срещата между Атанасов и министъра на здравеопазването, а по-рано същия ден в сайта си информира и за срещата между Атанасов и временно изпълняващия длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Примерът, който предстои да видим
Ако има човек от замесените в този медиен скандал, за когото можем да сме спокойни, че ще продължи да ни дава храна за размисъл и да ни заразява със смелостта и визията си за една по-добра България, това е Мартин Атанасов. Въпреки че е едва на 19 г., той не оставя никакви съмнения, че е човек, който знае какво прави и се стреми да се ангажира със смислени дела. Не бих се изненадал, ако вече обмисля създаването на трета платформа, чрез която да ни информира за проблемите и дефицитите в друга област (например образованието), или различен тип проект, чрез който отново да заяви гражданската си позиция по нестандартен начин.
Що се отнася до bTV, макар че от страна на журналистите в медията вече няколко дни няма реакция във връзка с казуса „Иванов – Атанасов“, ние все пак имаме правото да се надяваме, че един, двама или повече журналисти, редактори или продуценти ще дадат да се разбере, че не са съгласни с решението на Иванов и най-вече, че не приемат неговия авторитарен подход, който поставя личния интерес пред обществения. Сходна беше тишината, когато Мария Цънцарова беше свалена от ефир в края на 2025 г. Дано този път чувството за лично достойнство и професионална етика надделеят над страха и покорството!
И накрая, дано институциите погледнат сериозно на „Диагноза България“ и намерят начин да надградят върху труда на Атанасов – в идеалния случай съвместно с него! Фактът, че най-високопоставените представители на министерството на здравеопазването и НЗОК декларираха намерения в тази посока, е похвален. Основният въпрос сега е какво ще произтече от тези разговори в седмиците и месеците, след като медийният отзвук отшуми.
