0
4580

Да играеш Юда

„Исус Христос Суперзвезда“, фотография Александър Богдан Томпсън

Разговор с актьора Владимир Михайлов за образа на Юда в „Исус Христос Суперзвезда“, постановка на Веселка Кунчева на сцената на Пловдивската опера. За всичко, което се случва между „Защо аз?“ и „Защо не аз?“, за „суперзвездността“ и болезнено актуалните въпроси.

История за дълбока човешка емоция, изпълнена със страст, предателство, смърт – това прави от Jesus Christ Superstar – „Исус Христос Суперзвезда“ една от емблематичните творби на нашето време. След година и осем месеца очакване рок операта се случи в Пловдив, а вечните ѝ послания вече резонират в емоционалната памет на зрителите, които имаха възможността да се докоснат до нея в първите три премиерни дати през ноември. 

Как се влиза два пъти в кожата на герой като Юда?

Много се вълнувам всеки път, когато имам допир с тази рок опера, а да имам възможност за втори път – в различна постановка, да пресъздам този любим за мен персонаж е сбъдната мечта.

За образа на Юда Тим Райс разказва: „Направихме го като всеки човек. Юда не е предател и прави това не защото е зъл, а защото е умен“. Юда е страстен, огнен, нетърпелив и адски интелигентен… Какво още можете да добавите?

Думите на Мария Магдалена от либретото на Тим Райс: „Чудя се как е знаел“… Аз наистина не знам откъде им е хрумнала тази идея да изведат напред в историята си този черен предател, явно са имали някаква информация още преди да излезе Евангелието от Юда… Да, представям си, че Юда е бил човек на действието и като такъв е имал конфликт с любимия си учител. Искал е да се действа, имал е дълг към народа. Затова много ми харесва един момент, в който нашата режисьорка Веселка Кунчева поиска, когато Исус казва: „Бедни мой Йерусалим“, всъщност да говори на Юда. В текста по-късно се пее „бедни Юда“. 

Първоначалният замисъл на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър е бил да напишат мюзикъл за Юда, а Исус да е второстепенен герой. Малко се променят нещата, но въпреки това Юда остава по-важен и по-сложен образ от Исус. Заглавието на рок операта всъщност са думите на Юда за Христос, това е гледната му точка, критиката му към Месията. „Суперзвездността“ ли е заплахата? И Юда всъщност не вижда ли точно това като опасност – прекалено бързата популярност?

В случая популярността на Месията Исус не е така бърза, нито незаслужена, но критиката на Юда е свързана с това какво произлиза от нея. Като се замислим, доста важно е, когато се домогнеш до някаква трибуна в обществото, какво ще кажеш и покажеш от нея. Лично за мен като баща на три деца този въпрос е все по-важен. Покрай сериала „Братя“ мога да кажа, че знам какво е отново да те разпознават. Затова и се опитвам да поставям важни въпроси, когато съм на всеослушание. Затова питам защо Пловдивската опера все още няма собствена зала, след като градът беше Европейска столица на културата, къде са помощта и грижата за сектора на културата, защо законът за киното още не е приложен… такива неща.

„Исус Христос Суперзвезда“, фотография Александър Богдан Томпсън

Скот Милър в книгата „Секс, наркотици, рокендрол и мюзикъли“ сравнява отношенията на Юда и Исус с дърпане на въже, в единия край на което е прагматизмът, а в другия – идеализмът. На всеки един липсва това, което има другият. Те водят спорове, но всъщност май и двамата се грижат страстно за каузата и един за друг? Така ли е и във вашия прочит?

Със сигурност двамата се допълват, но Юда чисто по човешки е твърде нетърпелив и не разбира кое кара Исус да се радва на обожанието на хората, когато толкова много от тях гладуват и мизерстват. Исус му отвръща, че винаги ще има гладуващи и бедни. Това ме кара да мисля за смисъла на нашия свят и защо наистина е така подреден. Без мрак няма светлина. Това е свят на изпитания и колкото по-силен си, толкова по-големи трудности ще ти бъдат пратени.

Всъщност само Юда си играе на дърпане на въже и мисля, че в един момент го осъзнава. В нашия прочит Исус го кара да отиде и да го предаде. Дори с нещата, които му казва, го тласка съвсем съзнателно към предателството, защото той знае, че само през обидата би накарал най-предания си ученик да се обърне срещу него. Юда пък никак не е подценен от авторите. Тук той разбира каква роля му е отредена и не може да живее със себе си след това. В това е и неговият трагизъм.

В началото на 70-те години на миналия век, когато се появява за първи път, нито един продуцент не иска да постави „най-лошата идея в историята“ на сцена – по думите на Андрю Лойд Уебър пред The Telegraph. Защото тогава „Исус Христос Суперзвезда“ e бил не просто албум с рок песни, а драматична история за междучовешки отношения и някаква форма на пророчество. В днешното време тази история запазила ли е разтърсващия си характер, или пък се е трансформирала в нещо друго?

Смятам, че този прочит на събитията около разпването на Исус е вечен, той е като един цикъл, който поставя най-важните въпроси и свършва до разпването, не се занимава с възкресението. Така че в тази история всяко поколение ще намери своя месия, неговите врагове и смисъла на божествената мисия. А нашето представление е доказателство за това колко разтърсващи са и историята, и музиката, написани от тези титани.

Какво значение има историята от „Исус Христос Суперзвезда“ за живота ни тук и сега? Дали крещим „Разпни го“ срещу онези, с които не сме съгласни (или не разбираме), или заставаме до тях и се опитаме да видим света през техните очи?

Много лесно стана всеки от своята трибуна във Фейсбук да бълва тиради, срещу когото си поиска. Всички вече можем да сме експерти по всеки въпрос, мнението ни е винаги меродавно и сме безгрешни, за разлика от всички други. Мисля, че ни липсва добра самооценка, тя идва от възпитанието. Нужно е нещо да ни разтърси, явно. За добро или за лошо, COVID сложи това начало. И вече никак не сме същите. Надявам се процесът с промяната в нас да продължи, но бих се радвал да не е на такава висока цена.

Имате ли отговор на въпроса „Защо аз?“ А на другия не по-малко труден въпрос – „Защо не аз?“ Всичко, което се случва между тези два въпроса, не е ли една от най-големите човешки битки на всички времена?

Ако Юда си зададе този въпрос, вероятно в крайна сметка ще си отговори – именно той, като най-близък човек до Исус. В някои тълкувания той е бил и военачалник, водач на бунта. А защо не аз – защото някои хора са докоснати от Бог, няма обяснение защо точно те. Важното е да разбереш за какво Бог е предопределил твоето собствено съществуване. 

„Исус Христос Суперзвезда“, фотография Александър Богдан Томпсън

Веселка Кунчева казва, че времето, в което е ситуиран мюзикълът, е някъде в „постапокалиптичното бъдеще“, но след всичко, което преживяваме през последните две години, май това бъдеще сериозно е катастрофирало в разпадащото се настояще. Вие как усещате времето в спектакъла?

Този повтарящ се цикъл, на който Веселка наблегна, прави постановката да е извън конкретното време, разказът може да се отнася за която и да е епоха. Със сигурност въпросите, с които тя се занимава, са болезнено актуални и днес. И те са подчертани с няколко брутални режисьорски решения, които ни казват директно – това е сега! Ние самите, артистите и целият екип, изстрадахме тази премиера, докато чакахме пандемичната обстановка да ни позволи да я покажем, чакахме година и осем месеца. Премиерата ни трябваше да е на 13 март 2020 г., точно тогава цялата държава се затвори. Все повече намирам смисъла от това чакане, сега представлението е още по-зряло, публиката – още по-жадна за такова изкуство, а нашата вяра беше изпробвана.

В доста статии за последствията от COVID за изкуството се говори за нова постчовешка естетика и творчество, говори се, че бъдещето е дошло по-рано от очакваното, наричат го „ускорено прекъсване“. Може би това е нашият шанс да употребяваме живота по качествено нов начин? Или пък не?

Не бих искал да мисля за още „прекъсвания“, бих искал заедно да намерим варианта да минем през това и да не прекъсваме повече контакта помежду си. Ако говорим за тъй нужния на природата тайм-аут обаче, това беше важно да се случи. Въобще мисълта и грижата за планетата ни, убеден съм, ще бъдат закодирани в ДНК-то на децата ни занапред, вече виждам доказателства за това. Освен това започваме да осъзнаваме, че животът не е състезание помежду ни, няма нужда да е така. От нас зависи.

***
JESUS CHRIST SUPERSTAR/ ИСУС ХРИСТОС СУПЕРЗВЕЗДА.Следващите представления на Пловдивската опера са на 27, 28 и 29 януари 2022 г., Държавна опера – Пловдив. Музика Андрю Лойд Уебър, текст Тим Райс, по споразумение с The Really Useful Group Ltd.
Диригент Константин Добройков; режисьор Веселка Кунчева; художник Мариета Голомехова; хореография Явор Кунчев. Солисти: Николай Воденичаров – Никеца, Владимир Михайлов, Юлия Йорданова-Керана, Цвети Пеняшки, Владимир Ников, Константин Кацаров, Август Методиев, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев. Хор, балет и оркестър на Опера Пловдив. Концертмайстор Виеслав Новак; пианисти Росица Димова и Ралица Ботева; асистент-режисьори Дима Димитрова, Ваня Далийска, Мая Лачева, Тодорка Митковска, Андрея Мирчев; асистент-художник Гергана Мантарлиева; репетитор на бaлета Петя Димова; сценичен мениджмънт Калин Ананиев и Петър Матански; осветление Илия Киряков, Валентин Драгоилов, Иван Иванов и Пламен Топалджиев; технически служби и ателиета на Опера Пловдив с ръководители Иван Карев и Нина Тодорова; фотограф Александър Богдан Томпсън.