Начало Сцена Опера Да изчезнеш в музиката
Опера

Да изчезнеш в музиката

1134
Асмик Григорян и Даниел Орен, фотография Софийска опера

„Мисля, че големият артист се ражда тогава, когато съумее да изчезне в музиката, в изкуството, да изчезне в това, което прави.“ Разговор със сопраното Асмик Григорян

Тя пристигна на 12 ноември, на 13-и беше първата ѝ среща с хора и оркестъра на Софийската опера и с диригента Даниел Орен, на 14-и изнесе оперна гала. Програмата – съставена така, че да даде възможност за най-ярка изява на певицата, но също на оркестъра и хора – Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Пьотр Илич Чайковски и Антонин Дворжак – най-популярни и обичани оперни моменти.

За начало две от забележителните увертюри на Верди. Тази от „Силата на съдбата“ откри първата част, а от „Набуко“ – втората. Красиво прозвуча и интермецото от „Манон Леско“ от Пучини. Хорът на операта, подготвен от Виолета Димитрова, извая съвършено, с изключителни динамични нюанси хора на шотландските бежанци от „Макбет“, хора на пленените евреи от „Набуко“, както и мълчаливия хор от „Мадам Бътерфлай“.

Целият концерт под палката на Даниел Орен беше откровение и фино извайване на най-малките детайли от музикалните партитури.

Веднага след увертюрата, облечена в ефектен тоалет, елегантна и фина като порцеланова статуетка, излезе Асмик Григорян. Публиката я посрещна с огромен аплауз, който видимо развълнува певицата. Със сигурност не е очаквала подобен прием. Така магията започна. Първата ария – Лейди Макбет от „Макбет“ – студена, жестока, жадуваща власт и могъщество. Безкраен глас, който пронизва като нож, и забележително оцветен всеки тон! Следващата ария в абсолютен контраст – мечтанието на крехката очакваща японка Чо-Чо-сан – прошепнатa на един дъх молитва за щастие, което няма да дочака. Финалът на първата част – писмото на Татяна от „Евгений Онегин“. Влюбена, сама, търсеща най-точните думи, които така и не намира, за да опише чувствата си. Отново и отново започва, допълвана от красиви солиращи теми в оркестъра. Надежда, отчаяние, възторг, еуфория изпълват душата на Татяна.

Във втората част срещата с най-висшето изкуство продължи с молитвата на Тоска – „Това ли е моята награда, Господи“, изплаква певицата, изправена пред избора между честта и свободата. Още една Пучиниева героиня ни представи Асмик Григорян – Манон Леско с финалната ария на бълнуващата жена, която вместо щастие с любимия намира смъртта. Хиляди нюанси пресъздаде певицата, за да изрази безмерното отчаяние и болка – „Всичко свърши… Не искам да умра…“. Финал на концерта постави песента към месеца на Русалка, роля, на която Асмик Григорян е една от най-добрите съвременни интерпретаторки. „За миг спри, Месечко … кажи ми къде е моят мил“, повтаря унесена красивата русалка.

Шест образа, които разкриха цялото великолепие на гласа ѝ. На бис тя изпълни, затворила очи, песента на „патриарха“ на арменската музика Комитас – „Жерав“. „Не бяхме подготвили бис с Маестро Орен, затова реших да изпълня тази песен“, ми каза Григорян, когато отидох да я поздравя и специално изказах възхищението си от песента, с която трогна цялата зала.

Само ден преди концерта в София беше вечерта в Атинската опера, на която бяха обявени носителите на Международните награди за опера, определяни като „оперните Оскари“. Асмик Григорян бе избрана от журито в категорията „Женски глас“. Така първият концерт на певицата на 2025 г. беше пред българската публика. Директорът на Софийската опера Пламен Карталов ѝ връчи почетен диплом с благодарност за изключителната галавечер.

Разговорът ни се състоя в стаята за гримиране, точно час преди Григорян да излезе на сцената.

фотография Софийска опера

И двамата ви родители са оперни певци. Сигурно сте прекарали много часове в театъра на репетиции и спектакли.

Да, такъв е животът на едно дете на оперни певци. Израснах в оперните театри по целия свят.

Коя беше любимата ви роля от репертоара на вашата майка?

Любима не мога да кажа, но в паметта ми са запазени ролите ѝ в „Мадам Бътерфлай“ и „Норма“.

За какво мечтаеше малката Асмик? Беше ли предрешено да станете певица?

Не бих казала, че е било предрешено. Но израснах в прекрасни условия, за да бъда певица. Няма съмнение, че животът и професията на родителите ми са ми повлияли. За какво мечтаеше малката Асмик? Не помня. Но и до ден днешен съм човек, който не мечтае, а планира. За всичко, което мечтая, отивам и го изпълнявам.

Добре, какво планирате?

Планирам да имам повече време за себе си. Повече време за семейството ми. Планирам да имам повече ваканции. И най-вече планирам повече пространство и време за себе си. Иначе ангажиментите ми са разпределени доста напред, до 2031 г.

Докато работех в Българското национално радио още по времето на Съветския съюз, получавахме много записи на оперни певци. Сред тях – и на вашия баща Гегам Григорян. Какъв глас! Изключителен певец. Имахте ли възможност да пеете с него?

Да, но за съжаление само на един концерт.

А с майка ви?

Да, с нея бяхме на сцената в няколко опери – в „Евгений Онегин“ аз бях Татяна, а тя Няня. В „Дама Пика“ аз бях Лиза, а тя – Графинята.

Сигурно и от двамата сте получили подкрепа в избрания път. Все пак майка ви е вашата учителка.

Да, учих при майка ми, но на практика татко беше човекът, който морално ми помогна да повярвам, че в тази професия може да се съчетаят животът с кариерата. Знаете, за една жена това е трудно и много важно.

Единият от братята ви е диригент. С него имахте ли изяви?

Да, правили сме един концерт досега и ни предстои скоро един в Ереван. Отново с подобна на тази програма с оперни арии.

Слушала съм ваши записи, но едва на генералната репетиция усетих истинското великолепие на гласа ви. Беше невероятно усещане! Дори не зная как да го опиша. На всеки тон да придадете няколко нюанса. И този тембър – метал и нежност! Но не е само дарбата, сигурно има и много търсене.

Много благодаря! Разбира се, това е много работа, но и дарбата, за която съм много благодарна и на Господ, и на родителите ми, че имам такъв инструмент. Но към това добавям дългите години на търсене. Както се казва, в този бизнес съм от 21 години. И да, наистина постигнах всичко с много усъвършенстване. Това се дължи на моя перфекционизъм и критичност, които много често ми пречат в живота, но ето тук помагат. Аз никога не съм доволна от това, което правя, винаги търся и имам желание да бъда все по-добра, да израствам още и още.

И има сигурно някаква магия, защото ми е трудно да обясня какво правя. Понякога се чувствам като медиум, сякаш през мен преминават някакви особени енергии и самата музика. Мисля, че големият артист се ражда тогава, когато съумее да изчезне в музиката, в изкуството, да изчезне в това, което прави.

Получихте наградата Певица на годината за изпълнението на трите героини в триптиха на Джакомо Пучини („Джани Скики“, „Мантията“ и „Сестра Анжелика“). Как се представят три толкова различни образа в една вечер?

Не зная. За мен никога не е представлявало трудност да се претворявам, защото аз сякаш винаги играя една и съща героиня. Разликите идват от различните обстоятелства. Затова разликите виждате вие, зрителите. За мен това е един и същи човек в различни житейски ситуации. Но що се отнася до вокалните партии, там е съвсем различно. Веднага ще се усети огромният труд, който е вложен за всяка отделна роля. Постигането на този контрол над гласа е дълго пътуване.

Има ли постановка дотук в кариерата ви, която да е била най-необичайна, странна?

Не бих могла да кажа. В живота ми няма нищо, което мога да определя като най. Всичко има значение за мен, но мога да кажа, че нямам любими вещи. Зная, че съм много щастлива, а като артист съм късметлийка, защото работя с най-великите режисьори и всички постановки, в които съм участвала, са важни, сериозни и много интересни.

Асмик Григорян е родена във Вилнюс, Литва. И двамата ѝ родители са оперни певци. Баща ѝ е един от големите изпълнители от края на миналия век, тенорът Гегам Григорян, а майка ѝ е Ирена Милкевичюте, водеща солистка на Операта в Литва, както и уважавана преподавателка по пеене. По-малкият ѝ брат, Вардан Григорян, е диригент в оперния театър в Ереван.

Асмик Григорян прави оперния си дебют в Норвегия – тя е Донна Анна от „Дон Жуан“ в постановката на Джонатан Милър. След като режисьорът е поканен да постави „Травиата“ във Вилнюс, той иска Григорян да изпълни ролята на Виолета. На сцената в родния си град тя представя още много сопранови партии. Получава покани и за спектакли в Мариинския театър. Голямата ѝ кариера започва след 2011 г.

Григорян за трети път получава Международната оперна награда – първият път е през 2016 г. – в категорията „Най-добър млад певец“, след това през 2019 г. е определена за „Певица на годината“ за ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус и тази година за ролите в триптиха на Пучини в Парижката опера.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display