0
755

Да не се страхуваме от добротата

omelia-papa-francesco

Текст на проповедта, произнесена от папа Франциск на 19 март 2013 г. с която той започна служението си като наследник на Св. Петър

Скъпи братя и сестри,

Благодаря на Бога за възможността да отслужа тази меса в началото на моето Петрово служение на празника на св. Йосиф, съпруга на Дева Мария и патрон на Вселенската църква. Това съвпадение е знаменателно, както и че това е именният ден на моя уважаван предшественик – в молитвите си ние сме близо до него, изпълнени с топли чувства и благодарност.

stemmapapafrancesco_18-03-2013 copy
Гербът на папа Франциск

В Евангелието ние чухме, че „Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.” (Мат. 1:24). Тези думи насочват и към мисията, с която Бог натоварва Йосиф – да бъде custos, покровител. Покровител на кого? На Мария и Исус, но неговото покровителство след това се разпростира върху цялата Църква, както отбелязва и блаженият Йоан Павел ІІ: „По същия начин, по който св. Йосиф се отнася с изпълнена с любов загриженост към Мария и с радост се отдава на отглеждането на Христос, по същия начин той се отнася и към мистичното Тяло Христово, Църквата, за което Дева Мария е пример и модел за подражание” (Redemptoris Custos, 1)

Как Йосиф изпълнява задачата си на покровител? Дискретно, със смирение и в тишина, но с постоянство и вярност, дори когато му е трудно да разбере причините. От времето на годежа му с Мария до намирането на 12-годишния Исус в Йерусалимския храм, той винаги е там, изпълнен с любовна загриженост. Като съпруг на Мария, той е на нейна страна в добри и в лоши времена, по време на пътуването до Витлеем за преброяването, по време на тревогите и радостите около нейната раждане; сред драмата на бягството в Египет и по време на трескавото търсене на детето им в Храма, и после отново в делничния живот у дома в Назарет, в работилницата, където учи Исус на занаят.

Как Йосиф отвръща на призванието си да бъде покровител на Мария, Исус и Църквата? Като постоянно е обърнат към Бога, открит е за знаците на Неговото присъствие, открит за Божествените планове, а не за своите собствени. Това е, което Бог иска и от Давид, както чухме в първото четиво. Бог не иска дом, построен от хора, а вярност на Неговото слово, на Неговия план. Самият Бог гради къщата, но от живи камъни, слепени от Неговия дух. Йосиф е „покровител”, защото той умее да чува Божия глас и да се остави да бъде воден от Неговата воля, което го прави още по-чувствителен към личностите, чиято защита му е поверена. Той умее реалистично да гледа на нещата, постоянно е близо до околните, умее да взима истински мъдри решения. В него, скъпи приятели, ние се научаваме как да отвръщаме на Божия призив – с готовност и желание, но в него ние виждаме и сърцето на християнското призвание, което е Христос! Нека защитим Христос в нашия живот, за да можем да защитим и другите, за да бъдем защитници и на творението.

Призванието да бъдем покровители обаче не се отнася само към нас, християните; то е основополагащо човешко измерение, насочено към всички. То включва защитата на всяко творение, на красотата на сътворения свят, за което ни говори Книга Битие и което ни показва св. Франсиск от Асизи. То включва уважение към всяко Божие творение, както и към околната среда, в която живеем. То включва защитата на хората, демонстриране на изпълнена с обич загриженост към всяка личност, особено към децата, възрастните, към нуждаещите се, които често са последните, за които се замисляме. То включва загриженост един към друг в семейството ни: съпрузите и съпругите първо се грижат един за друг, после – като родителите, те се грижат за децата си, а после самите деца, от своя страна – за своите родители. То включва  изграждането на истинско приятелство, в което ние един друг се пазим в доверие, уважение и доброта. Всичко е поверено на нашата защита и всички носим тази отговорност. Нека бъдем защитници на Божия дар!

Когато хората не носят тази отговорност, когато не се грижат за своите братя и сестри, се открива път към разрухата в нашите сърца. По трагичен начин във всеки период от историята съществуват „Ироди”, които сеят смърт, носят разруха и накърняват образа на мъжете и жените.

Искам да помоля всички, които заемат отговорен пост в икономическия, политическия и социалния живот, всички мъже и жени с добра воля: нека бъдем „покровители” на творението, покровители на Божия план, вписан в природата, покровители един на друг и на околната среда. Нека не позволим на поличбите на разрухата и смъртта да съпровождат нашето пътуване в този свят! За да бъдем обаче покровители, трябва също да се вглеждаме в себе си. Нека не забравяме, че омразата, завистта и гордостта оскверняват нашия живот. Да бъдем покровители, следователно, означава да се вглеждаме и в нашите чувства и сърца, защото те са източникът на добрите и лошите намерения – на намеренията, които градят и рушат. Не трябва да се страхуваме от добротата и дори от нежността.

Ще добавя още нещо – грижата и защитата изискват доброта; те призовават към нежност. В Евангелията св. Йосиф се проявява като силен и смел мъж, като мъж на действието, но виждаме и че неговото сърце е изпълнено с голяма нежност, която не е характеристика на слабите, а е знак за сила на духа и за способността за грижовност, състрадание, за открита към другите любов. Нека не се страхуваме от добротата и от нежността.

Днес, наред с празника на св. Йосиф, ние честваме и началото на служението на новия епископ на Рим, наследника на Петър, което включва в себе си и определена власт. Със сигурност Исус Христос дарява Петър с власт, но каква е тази власт? Трикратният въпрос на Исус към Петър дали Го обича е последван от три заповеди: паси Моите агънца, паси Моите овци. Нека никога не забравяме, че истинската власт е служение и че папата също, упражнявайки тази своя власт, трябва да носи тази служба, която кулминира в Кръста. Той трябва да бъде вдъхновяван от скромността, конкретността и верността на служението, също като св. Йосиф, като него, папата трябва да разтвори ръцете си, за да защити Божия народ и да обгърне с нежна загриженост цялото човечество и особено най-бедните, най-слабите, най-пренебрегнатите, всички, описани от Матей в последния съд на любовта: гладните, жадните, непознатите, голите, болните, хвърлените в тъмница (срв. Мат. 25:31-46). Само тези, които служат с любов, могат да бъдат защитници.

Във второто четиво св. Павел говори за Авраам, който, „без никакво основание за надежда, повярва с надежда (Рим. 4:18). С надежда срещу надеждата! Днес също, сред толкова тъмнина, трябва да видим светлината на надеждата и да се превърнем в мъже и жени, които носят надежда на другите. Да защитим творението, да запазим всеки мъж и всяка жена, да се вгледаме в тях с нежност и любов, означава да открием хоризонта на  надеждата; това означава да пуснем лъч светлина през тъмните облаци, за да донесем топлината на надеждата. За вярващите, за нас християните, като Авраам, като св. Йосиф, надеждата, която носим, се появява на хоризонта, който ни беше открит от Бог чрез Христос. Тази надежда се основава на камъка, който е Бог.

Да бъде покровител на Исус и Мария, да бъде покровител на цялото творение, на всяка личност, особено на най-бедните, да бъде и наш покровител: това е служението, към което е призван Епископът на Рим, към това служение сме призовани и всички ние, за да може звездата на творението да свети ясно. Нека защитим с любов всичко, което ни е дарено от Бог!

Призовавам посредничеството на Дева Мария, на св. Йосиф, на св. св. Петър и Павел, на св. Франциск, служението ми да бъде подкрепяно от Св. Дух, призовавам и всички вие да се молите за мен! Амин