Начало Идеи Актуално Да не се шокираме, защото имаме всички шансове!
Актуално

Да не се шокираме, защото имаме всички шансове!

2779
Олег Василев, Ерик Булатов, „Нови думи“, 1966 г.

Две отдавна вкоренени у нас чуждици, шок и шанс, напоследък разшириха семантичния си обсег до такава степен, че почти преобърнаха първоначалното си значение. Шок, дума, с която отбелязвахме някаква неприятна изненада, сега все по-често се употребява за приятна такава (напр.: „Голямата награда беше шок за мене“); шанс, доскоро свързвана с благоприятни перспективи, напротив, започва да сочи предимно към тревоги и опасности (напр.: „През следващата седмица има шанс за гръмотевични бури и градушки“). Тези превращения, а и немалко други лексикални и граматически промени като разширената употреба на деепричастия, включително и за формиране на подчинени изречения със самостоятелен подлог (напр. „Инфлацията стигайки до тези нива, потреблението се свива“), или създаването на преходни варианти на традиционно непреходни или възвратни глаголи (напр.: „усмихвам някого“, „влюбвам някого в себе си“, „страхувам“ вместо „плаша“ някого) започват да разклащат увереността ни, че познаваме майчиния си език.

На въпросното явление може да се погледне и позитивно: дали пък това не са признаци на пъргавина на езика, която осигурява неговото обновление и разрастване? Вижте как, докато се усетим, сбъдвам (мечтите си) стана стандартна форма и вече едва ли дразни някого. Спомнете си, че допреди няколко години можехме да кажем само, че мечтите ни се сбъдват, а колкото до нас, ние се трудихме да ги осъществяваме. Нещо нежелателно ли се е случило, или просто е прокарана нова изразна пътека? И дали езиковата практика няма сама да направи така, че удобните и нужните пътеки да се доутъпчат, а останалите да се изоставят? Ако тази оптимистична гледна точка е валидна, би трябвало да заключим, че поне в нашите условия основен фактор за динамично езиково развитие е неграмотността и нейният свободен достъп до средствата за публично говорене. Като казах „достъп“, да добавя накрая и това: вече чуваме, че до споменатите средства, пък и до всичко друго, което ви дойде наум, може без каквото и да е притеснение и увъртане – да се достъпва.

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал Култура за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Свързани статии

Още от автора

No posts to display