Разговор с Йоана Мирчева, която спечели голямата награда в първото издание на Конкурса за нова пиеса на тема „Справедливостта“ на Нов български университет.
Йоана Мирчева е носителка на голямата награда в първото издание на Конкурса за нова пиеса на тема „Справедливостта“ на Нов български университет. Нейната драматургичен текст „Изход“ е отличен от журито със следните мотиви: „за драматургичните умения при представянето на темата Справедливостта, за сюжета, защитаващ милосърдието и човеколюбието“. По регламент пиесата трябва да бъде поставена в Театъра на НБУ.
Преди това Йоана Мирчева заедно с останалите петима номинирани за наградата участва в Лаборатория за пиеси, водена в НБУ от драматурга и киносценарист Боян Папазов. В Лабораторията авторите работиха върху представените от тях текстове.
Йоана Мирчева е завършила драматургия в НАТФИЗ, автор е на книгата с разкази „Слепи срещи“, отличена с наградата за белетристичен дебют „Южна пролет“ през 2015 г. Пише текстове за песни, сценарии за мюзикъли, за кино и телевизия.
Коя беше първата постановка, която гледахте?
Съвсем първата най-вероятно съм я забравила, но си спомням, че в гимназията почти целият клас отидохме да гледаме „Секс, наркотици и рокендрол“ в Театъра на армията, която страхотно ме впечатли. Има причина да се играе вече 25 години! Синът на Ивайло Христов, Георги, ми беше съученик и ни организираше да ходим на по-големите постановки. И добре, че го правеше, защото именно тогава понавлязох в театрален ритъм.
Кога и защо започнахте да пишете проза, драматургия и сценарии?
Когато бях в девети клас, предстоеше концерт на училището и се чудехме как можем да участваме всички, 26 човека от класа. Написах една малка комедийна пиеса и тя се възприе толкова добре от съучениците и от публиката, че всяка следваща година аз едва ли не бях „задължена“ да пиша нова и всички я очакваха с нетърпение. Всеки път ставаше по-добра, аз пишех много по-концентрирано и това невероятно усещане, че думите вълнуват, разсмиват и преминават през хората, ми даде сигурен знак, че ще се занимавам с писане. Някъде там, по трасето, се запознах с изключителната сценаристка Нели Димитрова, която е преподавател в НАТФИЗ, и тя започна да ме готви за специалността „Драматургия“. Още по време на следването превърнах това в своя професия – сценарии за събития, тв и кино проекти. Дипломната ми работа пък беше мюзикъл, който беше представен на сцената на Музикалния театър. Най-късно, но с най-голяма страст, започнах да пиша кратки разкази. Първоначално за литературния проект „Пощенска кутия за приказки“, който и до днес е вдъхновител и платформа за много от тях. През 2014 г. излезе първият ми сборник „Слепи срещи“, който спечели Наградата за дебют „Южна пролет“, и каквото и да пиша, краткият разказ си остава от любимите ми жанрове.
Какво дава и какво отнема писането на пиеса?
Oтнема време и нерви. Постоянно преодоляваш собствените си съмнения. Но когато накрая се изправиш срещу всичко, което си създал от празните бели страници, удоволствието е неописуемо. Както пише Владимир Набоков в „Истинският живот на Себастиан Найт“: „Приключих със сътворяването на цял един свят и сега празнувам моя Шабат“.
Работила сте с деца и с лица в рискови групи, какви са приликите и разликите в работата с тях и с професионални актьори?
Още от дете общувам с много такива хора, защото майка ми 20 години беше възпитател в дом за сираци. След това работих като драматург във фондация „Артист“, която реализираше театрални пиеси с много разнообразни участници – сираци, роми, затворници, жертви на агресия. Най-вълнуващото нещо, което открих, е, че почти не съществува човек, който да няма отношение към изкуството и който да не разкрива най-доброто от себе си, когато се качи на сцената. Професионалните актьори са наясно с начина, по който могат да въздействат и да тълкуват драматургията. Непрофесионалистите правят всичко това по интуиция. А тяхната неподправена радост, когато усетят „контакт“ с публиката, изцяло съпреживявах с тях.
Кои драматурзи и писатели препрочитате?
Винаги Чехов! Много са писателите, към които се връщам, но веднага мога да кажа Блага Димитрова, Уилям Сароян, Реймънд Карвър и Милан Кундера.
Откъде дойде идеята за пиесата „Изход“ и как си представяте постановката по текста?
Актьорът Стоян Алексиев ми даде да прочета пиеса на полски драматург, в която момичета затворнички интерпретираха приказката за Пепеляшка. Той знаеше за работата ми във фондацията и ме запали по идеята да се създаде пиеса с персонажи в такава среда. Постановката си я представям много хубава, разбира се, но не се ангажирам с конкретни виждания, защото всичко много се променя в процеса на работата и всеки един – от актьор, през режисьор, сценограф или композитор, може да направи неочакван обрат в облика на цялата постановка.
Какво преживяване беше Лабораторията за писане на пиеси?
От обучението ми в НАТФИЗ съм доста привикнала на детайлно четене и обсъждане „на кръгла маса“, където няма място за его и сърдене. В Лабораторията, обаче, ценното беше присъствието на изключителен драматург като Боян Папазов, който мигновено „сканира“ неща, които могат да убягнат на всеки друг, както и фактът, че останалите участници са вече утвърдени професионалисти и всеки поглед върху пиесата ми се базираше на техния уникален опит – житейски и театрален.
Какво означава „справедливост“ в полето на драматургията?
Преди всичко означава да представиш задълбочено, мотивирано и истински всички различни гледни точки на своите персонажи. Когато създаваш герой, той може да е в пълен разрез с твоя личен светоглед, но ти трябва да го „отгледаш“ като свое дете в хода на историята и да направиш така, че публиката да го разбере.
