Разговор с Александър Виноградов, който ще бъде Крал Филип ІІ в „Дон Карлос“ на 2 и 5 април 2026 г.
Александър Виноградов е сред търсените баси в последните години. През миналото лято пристигна в София между спектаклите на Арена ди Верона. Разговаряхме с него във фоайето на Софийската опера и аз му показах бюста на Николай Гяуров. А той призна, че ще се радва да дойде отново за спектакъл. И ето че това ще се случи през тази година, и то в една великолепна постановка. На 2 и 5 април той ще бъде Крал Филип ІІ в продукцията на Пламен Карталов „Дон Карлос“. На пулта ще бъде Оливер фон Дохнани, а солисти са Артър Еспириту – Дон Карлос, Атанас Младенов – Родриго, Светозар Рангелов – Великият инквизитор, Радостина Николаева и Габриела Георгиева – Елизабет, Гергана Русекова и Виолета Радомирска – Еболи. Спектакълът на 5 април е посветен на 90-годишнината от рождението на Никола Гюзелев.
В петък вечер в София пеете в Симфония №9 от Бетовен, а в събота вечер във Верона в „Набуко“. Често ли се случват подобни струпвания на ангажименти?
Опитвам се да не го правя толкова често, но не е нещо страшно. Сутринта летя, кацам във Верона, ще мога и да поспя, защото спектакълът е късно вечерта.
Вие бяхте вече във Верона?
Да, вече изпях няколко „Набуко“ и „Аида“.
Работите ли често с маестро Даниел Орен?
Вече сме работили много заедно. За първи път беше през 2004 г. в Париж, за „Бохеми“. И после на много други места – в Лондон, в „Набуко“, многократно на Арена ди Верона.
Учили сте се да свирите на кларинет. Помогна ли ви това, когато започнахте да пеете? Винаги казват, че този инструмент много прилича на човешкия глас.
Роден съм в музикално семейство. Майка ми е музиковедка и пианистка. Затова свирех на пиано още като дете, после и на кларинет. Мисля, че всичко това ми помогна. Към момента, когато гласът ми започна да се оформя, вече бях образован музикант.
А как решихте да станете оперен певец? Кой ви помогна да вземете това решение?
Пеех в хор и там имаше момчета, които учеха професионално в консерваторията. Те ми казаха, че имам глас, и ме заведоха на прослушване при своя учител. Явих се на прослушването, казаха ми, че имам глас и че трябва да се занимавам.
Кои са вашите първи учители?
В консерваторията постъпих при Леонид Иванович Болдин, но в края на първата година срещнах Светлана Григориевна Нестеренко, която беше моя учителка през целия си останал живот до 2020 г. Заедно се занимавахме 25 години. Тя беше завеждаща катедрата по вокал в Хоровата академия в Москва, а после стана преподавателка в младежката програма на Болшой театър, както и преподавателка по пеене там.
А първото ви професионално представление кое беше?
Дебютирах като Оровезо в „Норма“ в Болшой театър.
Вълнувахте се сигурно? Все пак това е Болшой театър.
Много. Бях още студент, съвсем млад. Помня, че на първото представление излязох на сцената, а коленете ми трепереха.
Значи още оттогава Оровезо е вашата роля.
Да, колкото и да е странно, по някаква причина често се срещам с този образ. Не знам защо. Не е много голяма и интересна роля, но така се случва.
А имате ли любим певец, на когото сте се възхищавали?
За мен това е Лучано Павароти. Той най-ясно представя как трябва да се пее. След това е Николай Гяуров. Много го харесвам. Моят преподавател Леонид Иванович Болдин, при когото учих, е учил заедно с Гяуров при Александър Батурин в Москва. А с пианистката, с която се занимавах, е работил и Гяуров. Имаме някаква непряка връзка. За мен записите на Гяуров са просто наслада.
Имате толкова богат репертоар, но има ли роля, която много искате да изпеете? Например, пели сте Пимен, а самия Борис Годунов?
Бих искал да опитам Борис, да. Никога не съм го пял. Но за 2029 г. го планирам.
Имате предложение?
Да, имам предложение, но все още го обмислям. Искам да бъдат уточнени режисьорът, диригентът.
Всички баси мечтаят за Мефистофел.
Аз вече съм изпял всички образи Мефестофел, дори и този на Берлиоз. С удоволствие бих пял Дон Кихот от Масне. Много обичам френската опера, а не съм я изпълнявал много. Не съм пял например в „Еврейката“, в „Сид“.
Често ли пеете в Русия?
Не съм бил в Русия от 2020 г., защото живея в Берлин. Първо беше пандемията, а после, за съжаление, започна войната и аз повече не се завърнах.
Тъжно е сигурно?
Много съжалявам, разбира се. Израснал съм в Москва и имам много приятели, но сега не мога да пея там.
А имате ли свободно време и какво обичате да правите?
Аз съм абсолютно нормален човек, имам деца. Обичам да бъда вкъщи, да се разхождам, да чета книги. Аз съм абсолютен мързеливец, тоест нищо особено.
Разгледах календара ви и многото снимки, публикувани в различни издания. Случвало ли се е да участвате в постановки, които не ви харесват? Как се чувствате, как реагирате?
За съжаление, случва се. Трудно е, но трябва да се работи, защото, когато подписваме договор, не знаем каква ще бъде постановката. И като откажеш договора, ти подвеждаш много хора. Подвеждаш театъра, подвеждаш агентите. Може да има и финансови проблеми. Затова винаги търсиш начин да направиш така, че тази постановка да има смисъл за теб. Това е работата на един певец.
Пътувате много, но остава ли време да опознаете мястото, където сте?
Много се радвам, че най-накрая получих покана да пея в София, да бъда в театъра, където е пял Николай Гяуров. Това е изключително усещане! Слушам записите му, познавам добре певеца и ето, сега съм тук, сред тези стени, които пазят спомен за него. За жалост, нямам време да разгледам града, но кой знае, може пак да успея да дойда. Винаги, когато имам възможност, се разхождам и разглеждам местата, където съм. В Москва има един район, който много харесвам, където много обичам да се разхождам. Нарича се Замоскворечие, до река Москва. Там архитектурата е точно такава, каквато я видях тук, докато вървях от хотела към театъра.
В портфолиото на Александър Виноградов, сред останалите много възторжени рецензии може да се прочете: „Руският бас Александър Виноградов в ролята на Филип II се открои със сценичното си присъствие и богато нюансирания си топъл глас. Виноградов успя да преодолее многобройните трудности в ролята благодарение на добрата си техника, на мащабния си и богат тембър. Той убедително съживи личната страна на безмилостния монарх с абсолютна власт, който в личния си живот страда като нещастен съпруг и баща. След великолепната ария Ella giammai m’amò ентусиазираната публика го възнагради с дълги овации“.
„Александър Виноградов… се откроява като един от най-добрите интерпретатори на Филип II на нашето време… Цветът на гласа е превъзходен, легатото – образцово, а височините – поразителни. Към тези качества трябва да добавим фино претворяване на характера, едновременно авторитарен и слаб, агресивен и уязвим, и арията Ella giammai m‘amo, изпълнена с трогателна емоция.“
През този сезон Александър Виноградов има покани в Метрополитън опера в Ню Йорк за „Сомнамбула“, в театър „Ла Моне“ в Брюксел за „Норма“, във Виенската Щатсопер за „Русалка“ и „Набуко“, в Берлин за „Дон Карлос“, в Мадрид за „Разбойници“, в Мюнхен и Будапеща за „Симон Боканегра“, в Прага за „Проклятието на Фауст“ и през лятото за „Аида“ на Арена ди Верона. Богата е и дискографията му. Записал е 13-а и 14-а симфонии от Дмитрий Шостакович с Василий Петренко; диск с песни от Сергей Рахманинов с пианиста Иън Бърнсайд; участвал е в записа на Симфония №8 от Густав Малер с Густаво Дудамел, в Малка тържествена меса от Джоакино Росини с диригент Отавио Дантоне и др.
