Начало Книги Да превеждаш една география на времето
Книги

Да превеждаш една география на времето

Мари Врина-Николов
17.01.2025
1313
Мари Врина-Николов и Георги Господинов

Слово при връчването на наградата за превод Mallarmé étranger

Благодаря на Мария-Линда Барос, на Силвестър Клансие, на журито на Академия Маларме,

Благодаря на Георги Господинов, за щастието, че го превеждам,

Благодаря на Норман Варнберг, председател на издателство Карне дю десер дьо Люн, с когото ми беше изключително приятно да работя, благодаря му и за избора на двуезични книги,

Благодаря на всички, близки, приятели българи и французи, колеги, студенти, непознати, които ме радвате с присъствието си тук и сега.

Развълнувана съм естествено от тази чест, но и щастлива, че я получавам точно за стихосбирката Там, където не сме от Георги Господинов поради няколко причини:

защото това е първата ми награда за превод на поезия;

защото първата творба на Георги Господинов беше стихосбирка, Лапидариум (1992), която тогава получи наградата „Южна пролет“;

защото след сръбския френският е вторият език, на който Георги Господинов е преведен (с Естествен роман / Un roman naturel, 2002), а за първи път съм удостоена с награда за превода на една от творбите му.

Георги Господинов и Маларме… на пръв поглед връзката може да учудва, въпреки че… има малко от Следобедът на един фавън в следобедите на света, които неговият разказвач гони, а и самият Господинов обича да цитира тази любима и на Борхес мисъл на Маларме, че рано или късно, всичко се превръща в книга.

Да преведеш творчеството – а не само дадена творба – на един автор е особено вдъхновяващо, малко зашеметяващо, винаги удовлетворяващо: навлизаш дълбоко в интимния сват и в работилницата на едно писане, което в случая с Господинов разгръща, размножава, разширява и изменя един въображаем свят, съставен от образи и звуци, тоналности и мелодични теми, които си съ-отвестват в неговите стихосбирки, разкази, пиеси и романи. А през последните двадесет години имах щастието да преведа четирите му романа – Естествен роман, Физика на тъгата, Времеубежище и Градинарят и смъртта, два сборника с разкази – И други истории, Всичките наши тела, двете пиеси – D.J. и Апокалипсисът идва в 6 вечерта, както и тази стихосбирка – Там, където не сме. Господинов внася контрабандно, както самият той обича да казва, поезия в своите романи и пиеси, романност в своите стихотворения и разказност в своите пиеси. Неговото творчество, което преминава през жанровете – или ги пренебрегва – по същество е Едно.

Да преведеш творчеството на един писател-поет насърчава по особен начин рефлексивна практика, каквато се опитвам да предам на своите студенти от магистърската програма по литературен превод в ИНАЛКО. Размишлявам за това как да направя на моя език, френския, това, което този писател-поет прави на своя език, българския, и което единствено той му прави (по думите на Анри Мешоник), как да постигна това моето око да чува, как да преведа въображаемостта, сътворена от авторовите текстове…

Хумор, искрящо остроумие, съмнение и доброжелателност, усъмняване в самото писане и в това, което то може да постигне, носталгия по детството, онова време на емпатия, когато се удивляваме на всичко, когато можем да видим възвишеното в тривиалното, онова защитено време, преди да се сблъскаме с живота и неговите жестокости, преминават през всичките му текстове, които – както съм го писала вече – обновяват една форма на постмодерност, открехвайки вратичка към една друга човечност, основана на съпричастността и уважението към всякакъв вид живот – човешки, животински и растителен. Ако около век преди него поетът Пенчо Славейков е заявил, че иска да „извоюва човека в българина“, в творчеството на Георги Господинов чета призив да се извоюва човекът в човека. Ето защо да го преведа тук и сега, в един свят, който ме плаши, защото всеки ден сякаш отмества границите на онова, което човечеството може и трябва да толерира, за мен е дар, убежище, което споделям с радост с френските читатели.

Благодарение на многобройните си преводи Георги Господинов е първият български писател, който започва да бъде определян просто като писател – не само български, не само балкански, не само европейски. Писател, който вкара българската литература в „Световната република на литературата“, особено след като през май 2023 г. на него и на американската му преводачка Анджела Родел бе присъдена Международната награда „Букър“ за Времеубежище (Time Shelter).

Ако не можем да бъдем навсякъде, където мечтаем да бъдем, ако сме „постоянно привличани от едно мечтано другаде, което винаги ни убягва“, ако вече не сме в детството – „единствената ни родина“, и никога вече няма да можем да се върнем там, ако неизбежно вървим към смъртта, към чезненето, Там, където не сме ни пренася в един въображаем свят, изтъкан от големите градове на света, един фантазиран свят, в ранните утрини и следобедите на света, сладостта и меланхолията на усещането, че си жив, преди да угасне вечерта. Писането на Георги Господинов очертава една география на времето.

Сборникът е разделен на три цикъла стихотворения: първият, „Малки сутрешни престъпления“, ни приканва да се вслушаме в живота, „прекрасен, защото е нетраен“; вторият, „Неделите на света“, представлява география на местата, където сме и не сме – градове, улици, хотели, кафенета, паметници и следобеди на света; третият, „Подир  езиците на Рая“, ни отвежда по дирите на демиургичната сила на езика и демиургичния език на децата.

17.12.2024 г.

Мари Врина-Николов е френска българистка и преводачка. Авторка на изследвания в областта на теорията на превода, лингвистиката и историята на българската литература. Превела е на френски произведения от Йордан Радичков, Йордан Йовков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Алек Попов, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Теодора Димова и др. Носителка на наградата за превод Етиен Доле за 2021 г., присъждана от Сорбоната. През 2022 г. преводът ѝ на романа на Теодора Димова „Поразените“ бе удостоен с френската награда Фрагонар за чуждоезична творба. Носителка на Почетния знак на Столичната община за 2023 г. Наградата Mallarmé étranger за 2024 г. ѝ бе присъдена за превода на френски език на стихосбирката Там, където не сме на Георги Господинов.

Фотография на главната страница Надежда Чипева

Мари Врина-Николов
17.01.2025

Свързани статии

Още от автора