
Един праведен и благоговеен старец в Йерусалим десетки години чака утехата Израилева. Предсказано му е, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. Той вярва на това пророчество и чака то да се сбъдне. Пророчеството се превръща в негова съдба, която той смирено приема. Очакването е безкрайно дълго, цял един живот, но той не се усъмнява в предсказанието. Живее край Йерусалимския храм и знае, че там трябва да дочака съдбовната среща. Прегърнал е съдбата си.
Чрез живота на този чуден старец можем да разберем каква е същността на пророчеството в библейската древност.
Преданието ни разказва, че още докато е млад, на този човек е възложено да преведе от еврейски на гръцки Книгата на Исаия за раждането на Месия от девица. Тогава той се усъмнява в думите на пророка, усъмнява се в думата „девица”. Сигурно е допусната грешка, казал си той, как може девица да зачене и да роди? Пророкът трябва да е имал предвид, че млада жена ще зачене и ще роди син? Нали разумът не допуска девица да ражда. Но пророчеството било такова. Пророк Исаия бил написал точно тази дума – девица.
Така постъпваме често и ние – опитваме се да обясним пророчествата посредством разума. Съдбата на този човек ни дава повод да се замислим над пророчеството – що е то, има ли го в действителност и какъв е неговият смисъл.
Пророчества не съществуват само в Библията. Мъдреците от изток, които дошли да се поклонят на родения Младенец, били водени от звезда, появата и значението на която били предсказани. Пророчески строфи „към младенеца, който се ражда“ има и в „Буколики“ от Вергилий. Но ако извън Библията пророчествата се броят на пръсти, в Стария завет те са стотици. Пророческите предизвестявания са неговата същност. По-голямата част от книгите на Стария завет са пророчески. Чрез тях се подготвя предстоящото идване на Месия. А на стотици места в Новия завет тези пророчества са цитирани, за да се подчертае, че дадено събитие се случва така, както е предсказано.
Темата на едно от последните предавания на „История.бг“ беше „Средновековната апокалиптика“. В него участниците говориха за есхатологията, като цитираха и анализираха много от библейските пророци. Проф. Милияна Каймакамова наблегна на важното място, което са заемали библейските откровения за поддържане на християнското самосъзнание и историческата памет на народа, като подчерта, че те са били възприемани с пълно и неоспоримо доверие. Пророците са били първостепенен авторитет, който не е подлежал на съмнение.
Доверието към пророчеството е съществен елемент в неговото възприемане. В нашия скептичен и прагматичен век това се е променило и по тази причина на него вече се гледа по различен начин. Днес като пророчество се възприемат много неща – като се започне от Нострадамус и се свърши с Ванга. Подобни явления като екстатичната мантика, оракулство, гадателство са съществували и в езическия свят. Съвременният свят държи рекорд по брой на ясновидци, врачки, гадатели и магове. Но библейските пророци се различават от всички тях по това, че не гадаят по животински вътрешности и магически кълба, нямат за цел предвещания на лични съдби, а чрез Божии откровения подготвят пътя за идването на Божия Син.
Заради важността за християнския светоглед вярата в пророчествата е залегнала и в Символа на вярата. В него се изповядват както събития, които са се случили, така и такива, които предстоят. А за третото Лице на Светата Божествена Троица се казва, че „е говорил чрез пророците“. В друга молитва наричаме Светия Дух Утешител. Той се проявява като Утешител и чрез пророческите откровения, че колкото и изпитания да съществуват в този свят, Божият промисъл е над всичко и те не трябва да сломяват вярата в Божията правда.
Една от причините да се гледа на пророчествата с недоверие е непознаването на тяхното естество. В голямата си част те не са изказани директно и буквално. Пророците използват особено глаголно време – пророческо минало, което се разбира като бъдеще, тоест те са така сигурни в това, което предсказват, все едно че то вече се е случило. Най-често те говорят метафорично и иносказателно, служат си с поетични образи и алегории. Пророческият елемент е втъкан в основния текст и трябва да бъде откроен от него, като в същото време се възприема в неговия контекст, както и в контекста на историческата епоха, през която е изречено. Освен това текстът е многопластов – единият пласт се отнася за съвремието на пророка, а другият за бъдещето, като връзката между едното и другото е въпрос на познание и въображение. По тази причина някои от пророчествата не се тълкуват еднозначно, а истинското им значение бива разкрито едва след като предсказаното се е осъществило.
За да се вникне в многопластовия пророчески смисъл е необходимо и доверие, подобно на това, което е имал Хайнрих Шлиман към Омир и благодарение на което открива древната Троя. Пророчествата ще ни се сторят нелепи и отвлечени, ако подходим към тях като „опиум за народа“ или приемем, че пророците са имали за цел да ни мамят и омайват. Напротив, основната функция на старозаветните пророци не е била да предсказват, а да закрилят и утешават народа, да го вдъхновяват, когато е изпадал в униние, да му вдъхват дръзновение срещу угнетителите. Затова много от пророците са загинали като мъченици за вярата.
Археологията може да ни послужи и като алегория на пророчествата – до техния скрит смисъл се стига, както археолозите пласт след пласт достигат до ценните артефакти. На някое съкровище може да се попадне и случайно, но в повечето случаи до него се достига с много проучване и усилена работа.
В новата епоха се появи и самостоятелна наука, чиято цел е да надниква в бъдещето. Това е социологията. Но тя е много различна в същността си. Социолозите правят своите прогнози за бъдещето на основата на обобщени данни от настоящето и на анализ на съществуващата информация. Затова социологическите прогнози са краткосрочни, за разлика от пророчествата, които са за векове напред. Има и визионери, които към социологическата методика добавят интуиция и въображение и тогава техният поглед може да стигне по-далеч във времето. Но и в този случай целта е изработването на държавни и политически стратегии, а не духовно издигане.
Към визионерския поглед на човека вече можем да добавим и изкуствения интелект. Но с уговорката на Ноам Чомски, че той е „софтуер за плагиатство“, който „не създава нищо, а копира съществуващи творби на съществуващи художници, като ги променя достатъчно, за да избегнат закона“.
Ето защо и в епохата на изкуствения интелект ние продължаваме да се връщаме назад при праведния старец Симеон, чиито трепетни ръце поели Бога четиридесет дни след като Той се родил като човек. Старецът Симеон продължава да излъчва все същата доброта и благост, заради която майката предава своя Младенец в неговата топла прегръдка.
А после скътва в сърцето си неговите пророчески думи, че „Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия“.