Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е като драматург в театрите в Бургас и Русе и като драматург и режисьор в Централния куклен театър в София. Водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”. Автор на многобройни поетични книги, сред които са „Небето и всички звезди”(1963), „Амфитеатър” (1968), „Град върху градове” (1976), „Богатството от време” (1981), „Споделено битие” (1984), „Дървеното конче от въртележката”, стихове за деца ( 1985), „Да” (1994), „Геометрия на духа” (1996), „Инфинитив”, (2004), „Сън или надмощие” (2004).
Автор е на „Антология на българския символизъм” (1996), на есета и пътеписи, събрани в сборника „Монолози” (2001), на пиесите „Чума” (1957, постановка на Димитрина Гюрова и Николай Савов), „Къщата на сенките” (1959, Вили Цанков), „Как завърши денят” (1960, Станчо Станчев), „Поетът и планината” (1964, Леон Даниел, свалена от ЦК на БКП); както и на 10 пиеси за куклен театър, някои от тях сам е поставил.
Преводач на Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Андрей Бели, Йосиф Бродски, Владимир Висоцки.
