Може и да си мислите, че знаете какво е мома англичанка, глътнала бастун. Може и да имате представа как изглежда Ема Томпсън като претенциозна, вечно недоволна и постоянно мърмореща дама от горния тип. Истината е обаче, че нямате понятие от размаха на подобно „бедствие”, докато не видите П. Л. Травърз в „Спасяването на мистър Банкс”.
Без предварителна подготовка каква точно история (или чия) ви очаква и изпускайки първите няколко минути от филма, ще ви отнеме известно време да се усетите, че действието не се развива в наши дни, дори когато префърцунена британска госпожица се озовава в хотел в Бевърли Хилс, а стаята й е пълна с плюшени Дисни персонажи… До такава степен холивудската индустрия изглежда универсализирана и неподвластна на годините, като безкраен парк с атракциони. После събитията внезапно се пренасят в началото на ХХ век и се озоваваме в „Малка къща в прерията”, австралийски вариант… Усложнената фабула може и да изнерви детската аудитория, но филмът на американеца Джон Лий Ханкок много добре се справя с изграждането на атмосфера – едновременно ретро, пасторална и модерно приказна, както и с владеенето на зрителското внимание – от смеха до просълзяването.
Ето ни в света на Уолт Дисни, иначе казано в Калифорния от 60-те години на ХХ век, където пристига Мери Попинз, пардон, авторката на нейните геройски подвизи. Дамата прекосява Атлантика главно за да заяви на мистър Дисни, че е абсолютно невъзможно любимата на всички хлапета книга да се превърне в мюзикъл с анимационни герои. А докато трови живота на основните действащи лица от творческия екип на проекта, П. Л. преживява отново моменти от трудното си детство, послужили за вдъхновение на „Мери Попинз” и обясняващи някои „странности” в характера на писателката.
„Спасяването на мистър Банкс” не пропуска да се позабавлява с контрастите между американско и британско, модерно и традиционно, както трудностите около създаването на филма си съперничат със суровите събития, послужили за вдъхновение на литературния първообраз.
Австралийското минало и американското настояще се преплитат успешно за нуждите на тази трогателна история, в която малката Памела и нейният баща съжителстват равноправно с епичния двубой между възрастната мизантропка Пам и вечния оптимист Уолт.
Том Ханкс е много очарователен в ролята на Дисни и умело балансира между комичното и драматичното, а Колин Фарел е истинска вихрушка от емоции и въображение като бащата алкохолик. Черешката на тортата, разбира се, е умопомрачителна Ема Томпсън и дано всички творчески гилдии и наградни комисии оценят по достойнство превъплъщението й (тя вече има номинация за Златен глобус – бел.ред.).
След като игра бавачката Макфий (в два филма), откровено вдъхновена от образа на Мери Попинз, много любопитно е да видим как мисис Томпсън се превъплъщава в нейната авторка. Изглежда малко парадоксално, че писателката може да е по-строга и резервирана от легендарната бавачка, която, както се оказва, не е нейното алтер его… Единственото по-озадачаващо нещо е да разберем, че мистериозната дама с чадъра всъщност не се появява „за да спаси децата”! Оттам и заглавието на филма – първоначално озадачително, но всъщност многозначително и съвсем на място за една приказка, родена от мизерията на реалността.
Благодарение на тримата отлични актьори „Спасяването на мистър Банкс” умело преплита трагизъм, носталгия и неустоимо смешни ситуации. Докато стъпка по стъпка си изяснявате поведението на твърдоглавата Памела и откривате необикновената лична драма, вдъхновила поредица книги за деца, ще преминете през палитра от емоции, но неизменно ще се наслаждавате на филма. За разлика от доста кинотворби, които развиват паралелно няколко сюжетни линии, тук всеки от двата драматургични пласта носи пълноправен заряд към общата структура и има своя принос за изграждането на чудато ефикасната сплав от музикален комизъм и трагичен биографизъм. Може би всичко е започнало като добър повод да се отбележи 50-годишната кариера на най-прочутата бавачка на света, но крайният резултат далеч надхвърля потенциалната закачливост на „Мики Маус среща Мери Попинз”. Защото иронията се прокрадва в цялата линия на Дисни, приказката се трансформира в реалност, а Памела Травърз не претърпява типичната „омекотителна” трансформация на всеки „закоравял” американски персонаж (сигурно британският инат надделява) и отстъпките,които уж прави от принципите си, всъщност в по-голямата си част се случват въпреки нея. Е, може да се поспори по въпроса с отклоняването от житейската реалност, особено в частта с отношението на мис Травърз към завършената екранизация по нейния роман, или за приликата между Том Ханкс и Уолт Дисни, но хайде да не разваляме магията…
Зад привидно семплата фабула около перипетиите на една екранизация, „Спасяването на мистър Банкс” е доста повече от носталгична Disney манипулация с послание „трябва да се помирим с миналото си”. И не хуморът или прочувствеността са главни виновници за въздействието на филма, а плътността на персонажите и чудесното актьорско присъствие.
