0
6467

Да страдаш от думите и за думите

Снимки Стефан Джамбазов

За датчанката Хелле Далгор преводът не е хоби, пише Стефан Джамбазов в сайта ВЪПРЕКИ. Тя превежда още от 80-те години: Генчо Стоев, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Борис Христов, Георги Господинов. 

„За преводаческата дейност казват, че била най-самотната. Но аз не мисля така. За мен това е голямо щастие и не смятам, че съм самотна. Аз влизам в света на автора“. Това казва преводачката и българистка, датчанката Хелле Далгор.

И добавя, че съпругът ѝ казвал, че страда от думите и за думите, как най-точно да предаде значението на една дума на датски език. Да намери най-точния еквивалент, без да нарушава авторския текст. За това разговаряха в Къщата за литература и превод в София Хелле Далгор и писателят Георги Господинов. Хелле е превела книгите му „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“, а сега подготвя томче с негови разкази, което трябва да предаде през октомври, за да бъде публикувано за Коледа. Хелле Далгор е една от най-всеотдайните преводачки на български книги, въпреки че превежда и от руски език. Наред с Мари Врина-Николов, Джузепе дел Агата, Анджела Родел, тя е сред малцината преводачи – мохикани, които се борят да налагат български автори в други страни. Не познавахме Хелле Далгор по-рано. Но както каза Георги Господинов: „Не знам откога я познавам. Но Хелле е човек, който мислиш, че си познавал вечно”.

И при нас се случи нещо подобно. Запознахме се с нея на една среща, която имахме с проф. Божидар Кунчев при паметника на Алеко на бул. „Витоша“, а той се беше уговорил с Хелле. Малко след това същия ден се видяхме с Хелле на изложбата в софийската галерия Spazio на Изабел Врина – сестрата на Мари Врина. А на следващия ден отново срещнахме Хелле на церемонията по връчването на наградите на Столична община за ярки постижения в културата, където Георги Господинов получи Голямата награда за своето творчество. В думите си той благодари и на своята преводачка, която бе в залата. По-късно отново бяхме с Хелле Далгор на въпросната среща в преводаческата къща. И имахме чувството, че се познаваме от години. А преди да замине, Хелле ни написа възхитено в мейл колко много интересни културни събития има в София.

За Хелле Далгор преводът не е хоби. Тя превежда още от 80-те години: Генчо Стоев, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Борис Христов, а сега иска да се обърне към книгите на Ангел Игов и Алек Попов, както и към стиховете на Георги Господинов. На срещата разказа как се е появил интересът ѝ към българската литература и филология, и изобщо към славянските езици. Към края на гимназиалното образование решила, че иска да учи руски език. Искала да чете Чехов и Достоевски в оригинал. Не смеела обаче да заяви своето желание вкъщи, защото родителите ѝ били много консервативни. Започнала да се занимава със старогръцки, искала да учи и латински език. И чак на Коледа казала на родителите си, че желае да учи руска филология. Майка ѝ изпаднала в ужас да не би да е станала комунистка. Хелле ѝ отговорила, че това няма нищо общо с комунизма, а иска да чете класическа руска литература в оригинал. И накрая успяла да ѝ обясни, скъсала с идеята за латинския и преминала към изкуствознанието. Защото при първия си престой в Москва се запознала с руски дисиденти художници. Накрая решила, че може да учи и друг славянски език. И попитала професора си по южнославянски езици дали ако се върне след бременността си ще може да следва българска филология. А той отговорил: „Да, да, ти си достатъчно умна, ти сама можеш да го направиш, аз ще проверя писмените ти работи. „Една година при нас лекторка по български беше Пиринка Пенкова. Тя за мен е голямата звезда. Защото успя да ми покаже най-различни страни от българската история, култура, четяхме съвременна българска литература. Това беше подарък за мен“, спомня си Хелле.

Първият ѝ превод през 1974 г. бил на Висоцки – голямо предизвикателство. А той е единственият писател, с когото не е общувала. Защото тя винаги иска да чуе автора и да му зададе въпроси. Първият ѝ превод на български бил на „Цената на златото“ от Генчо Стоев, който направила заедно със своята учителка Пиринка Пенкова Петерсен. Това е и първата книга, излязла на български език в Дания, близо 80 години след публикуването на „Под игото от Иван Вазов, но в превод от руски език. В същото издателство излезли и преводи на Йордан Радичков, Елин Пелин и Йордан Йовков, които обаче не са нейни. Според Хелле вече е нужен нов превод на Елин Пелин. Тя направила подбор на стихове от Блага Димитрова – познавали се добре и решили заглавието на книгата да бъде „Глас“ – „защото гласът е най-важен за един автор“, казва Хелле. Тя организирала посещение на Блага Димитрова за представянето на книгата ѝ в Дания, но властите не искали да я пуснат от България. Преводачката разказва как се обадила на Любомир Левчев, тогава председател на Съюза на българските писатели, и настояла той да съдейства за идването на Блага. Левчев ѝ отвърнал, че не Блага Димитрова, а той трябва да бъде поканен. Самата Хелле обаче заплашила, че ще разкаже всичко на датските вестници. И след няколко дни Блага Димитрова ѝ се обадила, че е получила разрешение. Впрочем Хелле е имала и други премеждия с българските власти по повод на т.нар. „възродителен процес“, когато пренасяла у нас нежелани от режима книги. А в Центъра по българистика, където ходела, имало хора, които се интересували с кого се среща.

За преводачите казва, че има различни две школи за превод. Според едната текстът трябва да бъде лесно разбираем за читателите. Но Хелле не е съгласна. За нея най-важното е да е максимално близо до авторовото внушение. Други пък превеждат по-комерсиална литература. Докато при нея е важен личният избор. Самата тя не живее от преводи и не е принудена да работи над евтини текстове.

Преди време към нея се обърнало едно малко издателство в Копенхаген – Jensen & Dalgaard, за превода на роман от руски писател, живеещ в Естония (издателството няма роднинска връзка с Хелле, въпреки че нейната фамилия е същата). Била чела този роман и според нея нямало никакъв смисъл да се харчат време и пари за него. И препоръчала на издателството един български роман – „Физика на тъгата“ от Георги Господинов. Те намерили немския превод и отговорили, че го искат. Излязъл през 2015 г., а после дошъл и английският превод, дошли и положителните рецензии.

Хелле показва превод на рецензия от вестник „Информашон“, един от влиятелните интелигентни вестници в Дания. Авторът Томас Тура започва рецензията си така:„Фантастичен роман от българина Георги Господинов, който опъва светеща нишка между Минотавъра, изоставен и заключен в лабиринта си, и тъгата, усещането за изоставеност, които изпитват всички хора“. И пита: „Роман или есе? Трудно е да се каже; вероятно – и двете“. Рецензията завършва по следния начин: „Вероятно става ясно, че считам книгата на Георги Господинов за отлична. Малко Пруст, малко Орхан Памук, Клаудио Магрис, е, и малко Томас Еспедал. Всъщност и ред други. Всичко това, написано с проникновена любов към битието и с дълбока скръб, както за предстоящото му, така и за постоянното му изчезване, поради което написано и със сдържан, но доловим от ухото молитвен зов. Думата „апокалипсис“ се появява на много места в книгата и в много значения. Всичко това написано при силната тяга на дългата европейска романова традиция, в която неравното и нечистото са принципът на формата, а човекът чудовище – главният герой“. В този смисъл и конкретният роман на Георги Господинов е сравнен с капсула на времето – „ препоръчва се на човека от настоящето и бъдещето“, завършва рецензията.

Самият Георги Господинов е много доволен от отзивите за романа в Дания. Не само защото са положителни, а защото според него вникват в дълбочина, което изисква много внимателно и сериозно четене. Докато другаде рецензиите се насочват повече към социализма, в Дания се анализират стилът на писане, идеята, както и самият превод. А и датският език се оказва посредник за други преводи. Така било с исландското издание на „Естествен роман“. Понеже преводачът прочел романа на английски и не знаел български, книгата бил преведена през датското издание.

Според Георги Господинов има два вида преводачи – едните, които питат, и другите, които не питат. Най-лошите му преводи са били от такива, които не питат. Хелле е обратният случай. Тя намерила негови грешки в „Естествен роман“, а и го питала за неща, които за чуждия читател са неразбираеми. Преводачи като нея са най-добрите читатели, смята писателят. И започва в разговора анализ на заглавието на „Физика на тъгата“. На датски е преведено с „меланхолия“. „Защото все пак предава душевно състояние. Това е нещо вътре в теб и част от твоето състояние. И на френски е меланхолия, разбрах, че съм на прав път“, казва Хелле. Когато преди време превеждала „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков, вече били излезли два датски романа с думата балада в заглавията. Тя се обадила на Виктор и му предложила заглавието „Цигулка за Господ“. Той се съгласил. „Иначе гледам да съм близко до текста, но най-важно е авторското съгласие“, казва преводачката.

Защо все пак превежда Георги Господинов? „Естествен роман“ е прекрасен. Отказвам се от неща, които не са ми интересни. Пресичането на времето, сдвояването на егото бяха толкова европейски, небългарски, че реших, че могат да пуснат корени в датското съзнание. И после „Физика на тъгата“. След това тя превела от руски език романа „Месопотамия“ на украинския писател Сергий Жадан, когото харесва. И се завърнала при разказите на Георги Господинов, които излизат в сборник, носещ заглавието на един от тях – „ Сляпата Вайша“.

„Разказите са по-сложни, имал си време за плетене и бродерия“, обръща се Хелле с усмивка към Георги. Но казва, че ѝ трябва време, за да премине от един език към друг. И че не може да превежда едновременно от два езика. Отбелязва, че понякога българският словоред започва да влияе и на датския ѝ, особено когато е по-дълго време извън страната, както е сега. А Георги репликира, че човек се променя според езика. На което Хелле отговаря: „Човек избира езика според характера си”. А нейният характер наистина е топъл и няма нищо общо с представата ни за по-студените и дистанцирани скандинавци.

Текстът е публикуван в сайта ВЪПРЕКИ