„Мери Попинз се завръща“ на Роб Маршъл не допринася към мита за знаменитата гувернантка, но е вълшебна киноприказка, от която излизаме с усмивки и очи, пълни със звезди.
Петдесет и четири години след филма на Робърт Стивънсън, в който Джули Андрюс (отличена с Оскар за ролята) увековечава образа на Мери Попинз на екрана, компанията Disney „рециклира“ историята и „завръща“ знаменитата гувернантка за нуждите на следващото поколение от семейство Банкс и много нови поколения зрители. Версията на Роб Маршъл не допринася с нищо към мита за Мери Попинз, но това е вълшебна киноприказка за гледане по празниците, от която излизаме с усмивки и очи, пълни със звезди.
Тази нова, доста свободна екранизация по романа на Памела Травърз не е точно продължение (защото в нито едно от литературните продължения Майкъл и Джейн Банкс не са възрастни), а по-скоро изказване на почит, изпълнено с намигвания към оригинала, без да го копира. И въпреки че музикалните хореографии се явяват като ехо на някои от култовите сцени от първия филм, песните са чисто нови, разбира се. Действието е пренесено трийсетина години по-късно, по време на Голямата депресия в Лондон. След смъртта на съпругата си Майкъл Банкс трудно се справя с отглеждането на трите си деца, въпреки помощта на сестра си Джейн и гувернантката Елън. Мери Попинз се появява точно в деня, когато семейството научава, че е на път да изгуби къщата си, поради забавено плащане на заем към банката, в която Майкъл работи, също като баща му навремето…
Под вещата невъзмутимост на Мери Попинз новите хлапета Банкс на свой ред се потапят във въображаемите светове – от ваната към морските дълбини или в анимирания свят на порцелановата купа. Адмирал Бум отново е на пост на своята тераса, коминочистачът Берт е заменен от фенерджията Джак, а вместо на гости при чичо Албърт, бавачката води децата при ексцентричната си братовчедка Топси (Мерил Стрийп е неповторима, както винаги, особено след като знаем какво можем да очакваме от музикалния ѝ талант). Подобно на първия филм и „Мери Попинз се завръща“ предлага носталгичен гастрол на класическата Disney анимация, която е закачливо съчетана с игрално кино, а 8-минутната виртуозна танцова сцена с фенерджиите е поклон пред музикалното кино от златната ера на Холивуд.
Заставайки зад камерата на четвъртия си мюзикъл, Роб Маршъл видимо е открил най-успешната посока за развитие на режисьорската си кариера. След адаптацията на три бродуейски хита („Чикаго“ – 2002, „Девет“ – 2009 и „Вдън горите“ – 2014) идва ред на филмова класика (а може би генерална репетиция преди снимките на поверената му от Disney игрална версия на „Малката русалка”). Приключението му с Мери Попинз не може да се похвали с полета на въображението на „Вдън горите“, но се изявява като своеобразен „пламенен почитател“ на оригинала, чиято предпразнична цел е утвърждаване на истинските ценности и семейните традиции. „Беше очевидно, че има много други истории за разказване – споделя Роб Маршъл. – Но след като прочетохме всички книги от поредицата, осъзнахме, че бихме могли да използваме различен подход, концентрирайки се върху повтарящата се тема в творчеството на Памела Травърз, която ни подтиква да не се оставяме на обезкуражаването и цинизма, когато навлезем в света на възрастните, а да запазим детското в душата си.“
От визуална гледна точка „Мери Попинз се завръща“ е безукорен – истинска феерия от цветове и блясък, каквато може да се желае по Коледа; костюмите са забележителни, а музикалните изпълнения са на ниво. Същевременно сценарият е ненатрапчиво предвидим, но ако сте гледали първия филм или сте чели романа, можете да се забавлявате откривайки съвпаденията и разликите (като например как се е променило обществото и живота на ул. „Черешово дърво“ от края на XIX до средата на 20-те години на следващия век). Сред нововъведенията е решението да се въведе образа на злодея Уилкинс, с който Колин Фърт се справя изтънчено. Като цяло актьорите са едно от сериозните достойнства на филма – Емили Блънт прави вероятно най-добрата роля в кариерата си. Казват, че е по-студена от миловидния образ, създаден от Джули Андрюс, но леко дистанцираната ѝ маниерност се вписва идеално в представата за ексцентричната Мери Попинз – неподражаемо съчетание от респектираща личност и приказни умения. Самата Джули Андрюс отказва поканата за почетна поява в новия филм (а би било магично да я срещнем в парка като жената с балоните например), но 93-годишният Дик ван Дайк, който партнира на бавачката от 1964 г. в ролята на коминочистача Берт, се завръща триумфално за няколко минути като пенсионирания собственик на банката мистър Доус.
Както знаем, вълшебствата са „на мода“ по Коледа, а Disney са една от най-големите фабрики за вълшебства в съвременния свят и не си струва да им се сърдим, когато залагат на изпитаното забавление в рамките на очакваното. В този смисъл целта на новия мюзикъл на Роб Маршъл е скромна и съвсем постижима – да бъде съживена магията на Мери Попинз и да се празнува животът, да утвърди необходимостта да вярваш в себе си и в света на въображението, като се възползва умело от съвременните технически фокуси, таланта на актьорите и музикалните им способности.
