0
3365

Да ти стане тъжно от веселие

Празнувахме свети Валентин Зарезан. Някой го нарече така, шеговитата компилация на названието е изразителна и затова започвам с нея. Не само на 14 февруари празнуваме нещо, без да знаем точно какво. На средностатистическата единица на нашето общество ѝ е достатъчно да има повод за празнуване. Ние сме весели и общителни хора. Зарезан е отколешен празник. Дълбоко и кръвно свързан с бита и с живота. Ако лозата не се зареже, не дава плод. Копай, пръскай – без зарязване няма грозде, няма вино. А виното е изначалното питие на цивилизацията, виното е храната на духа. Трапеза без вино е нонсенс. А на Господнята трапеза виното е кръв Христова.

Но според църковния календар свети Трифон, от столетия наричан Зарезан, се празнува на 1 февруари. Вярно, че календарът се е променил, но това е станало преди повече от половин век – през 1968 г. Повечето от тези, които го празнуват на 14 февруари, още не са били родени, когато е извършена промяната в календара. Все пак свети мъченик Трифон е светец на Църквата и трябва да се съобразяваме с църковния календар. Това се отнася дори за атеистите. Дори рождения ден на Ленин празнуват на деня, на който е роден.

Сложността се усложни, когато на същата дата се привнесе и свети Валентин. Тези, които го празнуват, нямат и понятие кой е той, но това е по-малкият проблем. Любовта не се нуждае от повод, дата или светец, за да празнува, тя сама по себе си е празник.

Положението драматично се заплита, когато на бойното поле влязат в пряко стълкновение патриотизмът и соросоизмът. Тогава става мътна и кървава, хвърчи перушина, лее се кръв и плюнка. Всяка от страните отстоява своята правда и никоя от тях не си дава сметка, че правдата ѝ е крива.

А медиите, които ни осведомяват какво се случва и без които не знаем дали нещо се е случило, не ни казват, че на същия този ден, на тази дата, не празнуваме нито свети Трифон, нито свети Валентин. А е толкова просто да осведомят, че свети Трифон се празнува на 1 февруари, свети Валентин на 6 юли, а на 14 февруари – свети Кирил Славянобългарски. Осведомяват ни неосведомени, че свети Валентин не бил православен светец. Всеки може да провери дали е православен, като разгърне православното календарче и види, че нашата църква го почита на 6 юли. Всички светци от ранната неразделена църква са православни. А свети Валентин е загинал през ІІІ век. Няма достатъчно исторически сведения за личността му, но те липсват и за десетки други светци. Свети Валентин е светец, почитан от Православната църква и да се отхвърля и осмива не е признак нито на по-здраво православие, нито на патриотизъм. Неграмотното е глупаво и не е нито патриотично, нито православно.

Къде да търсим вината за неразборията? Или да се изразим по български – кого да обвиним? Журналистите биха могли да проявят малко повече любознателност, преди да пишат, за да не въвеждат в заблуждение хиляди, които им се доверяват безкритично. Църквата също може да бъде по-активна и загрижена, като разпространи информация до медиите. А всеки от нас би могъл просто да напишат едно име в Гугъл.

Заради това, че никой не прави нищо, свети Кирил Славянобългарски остава непочетен в деня на своята кончина. Въпреки че е сред най-тачените от нашия народ светци. Няма българин, който да не се гордее с делото на Солунските братя. Всички наричат 24 май „най-българския празник“. От училище знаем, че по-малкият от светите Братя – Кирил, е бил по-активен в просветителското дело. А на деня за почит към него – 14 февруари, не се сещаме дори да споменем името му. Това е и тъжно, и срамно. И говори лошо за нас.

Валентин Зарезан отмина, но наближава друг празник, на който също ще ни стане тъжно от веселие – Конският великден. Това е денят, на който почитаме великомъченика от ранната църква Теодор Тирон. Бил е изгорен в началото на ІV век, защото отказал да се отрече от християнската си вяра. Бил е воин, затова най-често на иконите се изобразява като конник. От това водят началото си конните надбягвания на този ден. Но да продължаваме да наричаме този ден Конски великден, ми се струва грозно и грубо невежество. Чувствам го и като лична обида, защото на този празник е моят имен ден. На този ден почитам своя духовен закрилник. Обичам конете, тези прекрасни създания и помощници на човек в труд и бран. Но „Конски великден“ е унизително и за човека, и за коня.

Давам си сметка, че каквото и да пиша, на Тодоровден пак ще четем за Конски великден, а догодина пак ще забравим за свети Кирил Славянобългарски. И ще продължаваме да живеем в своята забрава. И празниците ни ще бъдат все по-тъжни. Защото безсмислието натъжава.

Глупостта винаги е тъжна, но най-силно натъжава, когато се насочи към светостта.

Светостта не може да бъде поругана. Но ако ние се самолишим от нея, празниците ни ще бъдат като многобройните ментета, продавани на пазара.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияНашето земно предопределение
Следваща статияПремиера на „Чичовци“ от Лазар Николов