0
1796

Да чуеш всяка нота в себе си

kaz1 copy

Реномираното американско списание Fanfare откри българския пианист Христо Казаков. В новия си брой (май/юни 2013) то публикува интервю с изпълнителя, който живее в Швейцария, и изключително ласкави оценки на критиката за неговия дебютен запис на Голдберг Вариации от Йохан Себастиан Бах.

Силно ново изпълнение Голдберг вариации от Бах

„От неведомата България се появява Христо Казаков, за да преобърне изцяло представата ни за Голдберг вариациите…Кристално чистият и многоцветен звук, записан в софийската зала „България”, увенчава неочаквано бляскаво и вдъхновяващо преживяване, което ни казва много за това какво означава да свирим Бах.”

Лорънс Витес, Audiophile Audition

„Преди Казаков има много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи… Казаков често ме изненадва с вътрешните линии, които успява да придаде на нотите с усет и въображение.”

Петер Бурвасер, Fanfare

„… пианистът Христо Казаков е истински артист и… неговото изпълнение на Голдберг вариациите – може би една от най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм чувал.”

Раду А. Лелуциу, Fanfare

Разговор с пианиста Христо Казаков

Раду А. Лелуциу

kaz2

След като чух записа на Голдберг вариации на Христо Казаков, се влюбих в свиренето му и затова не се поколебах, когато редакторът ме попита дали бих желал да направя интервю с Казаков. В началото помолих Казаков, израснал в България по същото време, по което аз израснах в съседна Румъния, да сподели спомени, свързани с пианото. Той отговори: „Бях на три години, когато дядо ми направи изключителен подарък – пиано, което беше купил след Втората световна война. Не съм сигурен дали е предчувствал бъдещия ми талант, или просто е искал да ми осигури приятно хоби. Но каквато и да е била мотивацията му, обвързаността ми с музиката и пианото стана очевидна, когато започнах да взимам уроци на четири години. След няколко години приятели на майка ми препоръчаха да бъда изпратен в музикално училище. Въпреки че майка ми не е музикант, тя се вслуша в съвета на приятелите си и ме изпрати да уча в Държавното музикално училище в София. След кратък изпит бях приет.”

Знаехте ли от самото начало, че ще станете музикант? „Не съвсем. Всъщност ми отне известно време да се ориентирам. Обучението ми в музикалното училище беше интензивно и поглъщаше по-голямата част от времето. Учехме много солфеж, което ми беше много приятно. За съжаление не приемах уроците по пиано със същото удоволствие, както солфежа. Най-големият проблем беше, че не виждах нещата по същия начин като моята учителка. Тя имаше много стриктна система и ние просто не се разбирахме. Поради тази причина започнах да чувствам нежелание да свиря и моето развитие спря. Бях на 14 години, когато тя най-сетне неочаквано напусна училището и на нейното място дойде нова учителка, която харесах от самото начало. Тя беше забележителен педагог с оригинално и непредубедено мислене, доста наподобяващо моето. Новата учителка помогна за артистичното ми израстване, като ме окуражаваше да изучавам не само класическа музика, но и да навляза в света на джаза и импровизацията. Така започнах да разделям времето си между изучаването на важни произведения от класическия репертоар като Шумановата Крайслериана, Лист – Соната, или Рахманиновия Концерт в до минор, а от друга страна, дешифрирането на джазови хармонии и експерименти в стил „фрий джаз”. След известно време, когато бях на 15, създадохме джаз квартет с няколко по-големи от мен приятели, свирехме по клубовете в цяла София. Беше наистина страхотно изживяване, което продължи около четири години, тъй като след това трябваше да избера дали да продължа с джаз, или да се концентрирам изцяло върху класическата музика. Изборът не беше лесен – от една страна, имате свободата и безграничната изобретателност, които джазът и импровизацията предлагат, от друга – възвишената и сдържана красота на класическата музика, която, честно казано, все още не разбирах напълно. Решението беше болезнено, но след дълги размишления реших, че истинското ми призвание е да бъда класически пианист.”

Когато бях на 19, ме приеха в Националната музикална академия в София, където имах щастието да уча при професор Димо Димов. Той е бивш ученик на Лили Краус, голям артист и прекрасен преподавател, който изигра важна роля в артистичното ми развитие. До ден днешен си спомням един от първите ми уроци с него. Той изсвири на пианото един единствен тон, за да ми покаже своята концепция за звукоизвличане, и този единствен тон имаше такъв вътрешен интензитет, че преживяването остана незабравимо. Или с други думи, професор Димов ме научи на фундаменталния принцип, който се опитвам винаги да следвам в изпълненията си – никога не изсвирвай някоя нота, преди да я чуеш в себе си, и никога не изсвирвай някоя нота, преди тя да е съзряла и да я почувстваш правилно със сърцето си. Намирам, че твърде често (това важеше и за мен преди да започна работа с професор Димов) пианистите се захващат с произведенията невнимателно и без да се запитат как написаните ноти би трябвало да звучат.”

Запитах Казаков как се е озовал в Швейцария, където живее понастоящем. „След като завърших Консерваторията през 1996 г., животът ми премина през доста хаотична фаза. Бях млад, безработен и пълен с неосъществими мечти. Търсех въображаем прост живот. Въпреки че тогава не го осъзнавах, като погледна назад, ми е ясно, че съм минал през духовна и екзистенциална криза. В края на 90-те се запознах с творбите на Рудолф Щайнер и започнах да се интересувам от антропософия. Около 2002 г. разбрах, че новият Гьотеанум (Goetheanum, център за изучаване на антропософия) отваря врати в Дорнах, Швейцария. Затова реших да напусна България и да разширя познанията си. И така се оказах в Швейцария за постоянно.”

Попитах Казаков дали намира връзка между музиката и антропософията. „Да, музиката и антропософията споделят много неща– и двете се занимават с духовното. Смятам, че моите занимания с антропософията са ми помогнали да задълбоча разбирането си за музиката, показвайки ми колко важни и приложими в музиката са дишането, чувството за пространство и тишината като липса на очакване за звука. След като се преместих в Швейцария, постепенно се увеличиха възможностите да изнасям рецитали и да свиря с различни ансамбли и оркестри. За съжаление, някои лични трагедии ми попречиха да участвам в конкурси и да свиря, колкото бих искал.”

Дали има свои кумири в музиката? „Всеки има кумири. Аз бях повлиян в различна степен от много големи музиканти, класически и некласически. Предполагам, че Клаудио Арау ми е повлиял най-много. За мен той е наистина универсален пианист, който чудесно използва и душата, и разума си, когато музицира. Освен на него се възхищавам и на колоси като Рахманинов, Розентал, Фридман, Микеланджели, Рихтер, Черкаски (най-вече за Шопен), Рубинщайн и Хоровиц.” А на пианисти,  които са активни и днес? „Разбира се: Леон Флайшер, Емануел Акс, Михаил Плетньов. Повлияли са ми и музиканти, които не са пианисти, най-много Серджо Челибидаке. И както споменах, бях повлиян и от некласически музиканти като Кийт Джарет и суфи музиканти.”

Чувствате ли се близък до музиката на някоя специфична епоха? „Имам разностранен вкус и се опитвам да не се специализирам в даден вид репертоар. Арау никога не се е ограничавал в един стил, композитор или епоха, а вместо това е настоявал, че един добър пианист трябва да бъде отворен и да работи умно с композиции, които не познава и към които няма естествен афинитет. В книгата „Разговори с Клаудио Арау” на Йозеф Хоровиц Арау е цитиран да казва, че истински артист е този, който може да се превърне в нещо, което не е. Споделям това виждане и съм го направил мое артистично кредо.”

Попитах Казаков дали неговото изпълнение на Баховата музика е било повлияно от други пианисти. „При Бах се възхищавам на т.нар. руска традиция, двама пианисти, които ми идват наум, Самуил Файнберг и Мария Юдина. Разбира се, те са два полюса. Звукът на Файнберг е изключителен, еластичен и дори ефирен. А Юдина е имала труден живот и мисля, че това се усеща в начина й на свирене. Също така харесвам Святослав Рихтер, най-вече неговото Добре темперирано пиано, което е спокойно и безгрижно в сравнение с това на Фридрих Гулда например.”

Каква роля играе академичното начало във вашия подход към Баховата музика? „Чел съм много книги и статии за това как се изпълнява музиката на барока. Казвайки това, аз все пак не бих се определил като академично настроен и честно казано, съм скептичeн към идеята, че академичното ще може някога да ни разясни как Бах е очаквал музиката му да бъде изпълнявана. Истината е, че написана преди около 260 години, музиката на Бах е извън времето и нейната духовна същност надхвърля всичко и всякакви наложени рамки за това как да бъде изпълнявана. В края на краищата  от значение е само постигането на тази нейна същност.”

Попитах Казаков кога е започнал да изучава вариациите Голдберг. „Започнах да изучавам произведението, когато бях на 23 – без очаквания, че някога ще успея  да го изпълня. Работех върху музиката, без да бързам, и след няколко месеца с учудване установих, че бях научил цялото произведение наизуст, без изобщо да се опитвам. Оттогава го изпълнявам често и имам традиция да го свиря всяка година малко преди Коледа.”

Трудно ли е да се изпълнява произведение, което е записвано толкова често? „Не е лесно. Израснах, слушайки записите на Глен Гулд от 1951 и 1981 г., и като много други музиканти, които познавам, бях покорен от изпълнението му. Когато започнах да изучавам Голдберг вариации, трябваше първо да се освободя от неговата визия и да вникна в музиката, за да постигна моя собствена интерпретация. Макар да вярвам, че имам моя собствена представа, все още мога да оценя онова, което другите имат да кажат с творбата, сред тях са Мария Типо, Мъри Перая, Андраш Шиф, Розалин Турек, Вилхелм Кемпф (който свири темата по поразителен начин без никакви орнаменти), Григорий Соколов, Татяна Николаева и Пиер Антай.”

Дали е имал някакви притеснения при избирането на Голдберг вариации за свой дебютен запис? „Не, никакви. Чувствам тази музика близка и нямах търпение да споделя моята представа за нея. Истината е, както го е казал Артур Шнабел, че тази музика е по-добра от всяко нейно изпълнение. Това е музика, която се учи цял живот. Моят запис представя моето мислене днес, но творческият процес на развитие никога няма да бъде завършен.”

Какво подготвяте в бъдеще? „Бих искал да изпълня клавирните сонати на Бетовен в серия рецитали. Много бих искал също да запиша До-мажорната фантазия на Шуман и ноктюрните на Шопен.”

***
Не е лесно първоначалното запознанство с един артист и e още по-трудно, когато става дума за творби, които сме слушали десетки пъти, изпълнени от пианисти като Глен Гулд, Андраш Шиф, Мъри Пeрая или Евгени Корольов. И все пак, една от отличителните черти на истинския артист е, че може да те накара да забравиш мигновено всички външни фактори, да те привлече към изпълнението и да те вдъхнови. Младият български пианист Христо Казаков е истински артист и поне според мен неговото изпълнение на Голдберг вариациите – една от може би най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм слушал.

Има много причини за моето заключение – някои могат да бъдат обяснени, за други думите не са достатъчни. Позволете ми да започна с няколко наблюдения, които получих в началото на десетте часа, прекарани в слушане на записа на Казаков. Прочитът му е изключително освободен от онзи вид маниеризми, хитрости и похвати, които напоследък често се използват от пианистите, свирещи Бах. Бих казал, че подходът на Казаков се характеризира с това, че той оставя музиката сама да говори. Подобна характеристика  на изпълнението на Казаков би била до голяма степен заблуждаваща, тъй като в една толкова сложна и трудна за изпълнение творба, каквато са Голдберг вариациите, да се остави музиката да говори сама е невъзможно. Едно от обстоятелствата, които възпрепятстват това, е фактът, че Баховият ръкопис не ни снабдява с никакви инструкции за динамика и с никакви индикации за темпото. Затова пианистът първо трябва да открие какво означава тази загадъчна музика, преди да намери начин да ѝ вдъхне живот. Тук Казаков успява възхитително и под неговите пръсти Арията и 30-те вариации се разгръщат с чувство за мъдрост, естественост и честност, които убягват на някои от най-добрите пианисти. Наистина през тези 45 минути, необходими за цялостното изслушване на творбата, аз често забелязвах, че слушам не като критик, а просто за удоволствие. В това изпълнение има всичко – жизненост (вариации 1, 8, 14, 29), излъчване (вариации 5, 17, 20, 23), лиричност (13 и 25) и остроумие (18 и 22). Явно е, че Казаков не възприема 30-те вариации като отделни единици, а като звена в едно голямо обединено цяло. Това без съмнение е правилният подход към произведението (доказателство за което е завръщането на Арията накрая), подход, който е загубен в много други изпълнения, неуспели да оценят логическата и емоционална прогресия на тази необикновена музика и най-вече духовния изблик на последните десет вариации. (Една малка критика, която няма нищо общо с изпълнението на Казаков, режисьорите на записа са оставили малко повече време между отделните части, което затруднява слушателя да оцени гладкия преход от една вариация в друга, както и незабележимите темпови връзки, които правят тези преходи толкова естествени.)

Качеството на звука, което може би не достига напълно стандартите на големите компании, е доста добро. Звукът на Казаков наподобява сухия и откровен звук, който Глен Гулд налага в Бах. Също като Гулд (и много други) Казаков изпълнява малка част от повторенията. Жалко, тъй като свиренето му е толкова прекрасно.

ПП. Явно репертоарът на Казаков включва Изкуството на фугата. Дали е възможно да бъде убеден да го изпълни?

Раду Лелуциу

***
Без да си правя труда да се задълбочавам в статистиките, мисля, че бихме могли да кажем, че тази музика е толкова често записвана, особено в последните години, колкото и всяко произведение, което се е появило на тези страници. В последните години рядко брой на Fanfare не е включвал поне една рецензия за Голдберг. Признавам, че с  въздишка взех в ръце настоящия компактдиск, тъй като не очаквах никакви специални и нови прозрения. И въпреки това този млад български артист успява да покаже оригинална гледна точка, което е доказателство както за неговото майсторство, така и за вечния гений на Бах.

Преди Казаков има много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи. Както подсказва времетраенето, той не следва всички повторения, а повтаря само част от първите секции на малък брой вариации. Повтаря и двете секции на началната Ария, но нито едната във финалната реприза на Арията. Темпата са умерени, дори отмерени, но леки и жизнерадостни, когато музиката го изисква. Интересно е, че темпото му в Арията постепенно се ускорява и завършва с танцов ритъм, каквото според мен е било разбирането на Бах за тази музика. Орнаментациите, които Казаков използва, са изискани и очарователни. Според мен най-отличителното  в Казаковите Голдберг вариации е гласоводенето. Без изобщо да звучи претенциозно, Казаков често ме изненадва с вътрешните линии, които успява да придаде на нотите с усет и въображение.

Компактдискът изглежда е продуциран от самия пианист и може да бъде намерен само онлайн (започнете с hristokazakov.com). Хартиеният плик и саморъчното записване не биха попречили на тази известна музика, а и качеството на звука е прекрасно. За тези, които се интересуват, свалянето му срещу $9.99 не би бил проблем. Очаквам любителите на музиката да бъдат очаровани, както бях и аз.

Петер Бурвасер

Превод от английски: Тома Илиев

kaz4Христо Казаков е роден в София през 1974 г., възпитаник на Средно музикално училище „Любомир Пипков” и на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. Димо Димов. След завършването си той получава стипендия за Музикалната акамедия във Фонтенбло. Във Франция Казаков посещава майсторските класове на музиканти като Филип Антремон и Филип Бианкони със специален интерес към френския импресионизъм. Междувременно изпълнява основната част от творбите за пиано на Дебюси. Днес Казаков живее и работи в Швейцария. Прави турнета в Швейцария, Япония, Нова Зеландия, Англия. През 2009 г. осъществява три концерта, посветени на Йохан Себастиан Бах, включващи интегрално изпълнение на Изкуството на фугата и Голдберг вариации. Две години по-рано прави интегрално изпълнение на всички сонати за пиано и цигулка от Лудвиг ван Бетовен и Волфганг Амадеус Моцарт с немския цигулар Фолкер Бизенбендер. Репертоарът му обхваща творби от предкласиката до ХХ век.