0
2731

Двадесет години по-късно

Още се питаме: кога пропуснахме поредния критичен кръстопът и стигнахме до 11 септември 2001 г.? Бихме ли го избегнали през септември 2021 г.?

Франсис Скот Фицджералд казва, че американските трагедии нямат второ действие. А без второ действие се преиграва първото. Когато се случва на другите, от далеч може да прилича на фарс, но за потърпевшите е нова трагедия. За да не повтаряме, трябва да запомним и разберем. А натрупаните години и улесняват, и затрудняват.

Според една научно-фантастична измислица множества от реалности поемат, паралелно или под ъгъл, всички алтернативни посоки, които се откриват в критичните моменти. Ние познаваме единствено своята реалност, и то само частично. Затова още се питаме: кога пропуснахме поредния критичен кръстопът и стигнахме до 11 септември 2001 г.? Бихме ли го избегнали през септември 2021 г.? Ако 20 години не бяха достатъчни, повече няма ли да бъдат излишни? Ще изтръгнем ли някога някаква придобивка от загубата? Какво, колко, защо и докога се промени на 11 септември 2001 г. няма да се измери в точни величини. Няма да знаем какви бихме били, как щяхме да мислим, да общуваме и гласуваме, какво и кого бихме избирали и избягвали. Не би могло да е същото. Паричните разходи се изчисляват в трилиони, два-три – тук, три-четири – там някъде. А над определен брой, който е отдавна надхвърлен, човешките жертви стават статистика. Няма да се преброят всички болести и травми. Новите поколения няма да знаят какви сили са формирали характера на града и страната им. Неизчислимо е доколко безпорядъците през 2021 г., било на 6-и януари във Вашингтон, през август в Кабул, или другаде по света, се дължат на органична деформация, наследена от 11 септември 2001 г.  

Природата спазва закон №2 на термодинамиката и с безразличие разсейва информация и енергия. Обществото прахосва своите еквивалентни интелигентност и пари. После изплаща дългосрочно с енергия, захвърля обезценените ресурси и си обещава да не повтаря. Първата реакция след удара е винаги енергична и тактическа. Стратегическата мисъл е интелектуален лукс. Да се разчисти „Кота Нула“ от развалини. Да се разчисти Афганистан от терористи. Да се построи „нова нация“ в Ирак. Да се построи нов Световен търговски център. Да се има за изпълнение… Стъпил върху развалините на кулите, изпълнен със съчувствие, президентът Буш-син препоръча на нюйоркчани да си отдъхнат в Дисниленд.

Гадна лепкава миризма душеше града с месеци. Силуетът на Даунтаун беше загубил два предни зъба. Кавалкади от полицейски коли дефилираха със сирени и фарове нагоре-надолу по авенютата, затормозявайки трафика, вероятно за да стреснат потенциалните терористи. Те пък обменяха добре подслушани съобщения кой нов обект могат да ударят най-удобно. Доброволци предлагаха бутилирана вода по уличните ъгли. Слухове за наклонени небостъргачи плашеха публиката и трябваше да се опровергават на място. Имаше и верни. Камионите с токсични отпадъци износваха пътните настилки до дъно за по седмица-две. Конспиративните теоретици развиваха разнопосочни версии с повишен ентусиазъм.

След 11 месеца теренът и въздухът се разчистиха. Намерените останки от загиналите не достигнаха пълния брой на жертвите. Политическите маневри набраха критична скорост. Какъв да бъде новият Център:  същият, по-голям, по-икономичен, никакъв? Какъв да бъде мемориалът – празен, както отсъствието на кулите, пренаселен, както пазарната конкуренция, дали имената на загиналите да са по азбучен ред? Кой да решава – политиците, историците, естетите, поетите, пожарникарите, потърпевшите, времето, парите? Уинстън Чърчил вярва, че американците постъпват правилно, след като изразходят останалите възможности, а знаем, че те са неограничени. Досега Ню Йорк винаги е измитал миналото си, за да го преизмисли. Новините редуцират ежедневието в забравими заглавия, историята трупа пластовете си, паметта избледнява. След 20 години от Афганистан се прибират войници, някои от които са родени след датата. Някои няма да се приберат. На някои от очевидците новият център може би напомня бляскава протеза, запълваща неестествената празнина. Но те оредяват, както оредяха и тези, които бяха против построяването на близнаците през 1960-те години. Мемориалът в основата на падналите близнаци е винаги посетен. Имената на загиналите го издигат до достойнството на повода. На всяка годишнина две безкрайни безтегловни кули-близнаци от синя светлина се изправят от мястото и греят над града в нощното небе, за да угаснат след седмица.

Божидар Янев е дипломиран като строителен инженер във Факултета по промишлено и гражданско строителство на УАСГ в София през 1970 г. През 1973 г. получава магистърска степен, а през 1976 г. защитава докторат във Факултета по инженерна механика на Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1978 г. работи като инженер-изследовател, консултант, преподавател и държавен служител в Калифорния и Ню Йорк. Постъпва в Транспортния отдел на град Ню Йорк през 1989 г., създава и оглавява като директор Отдела по изследване и внедряване, а година по-късно основава и ръководи Отдел по инспекция и управление на мостове. Преподава устойчивост на конструкциите, проектиране и управление на мостове в Колумбийския университет, Ню Йорк, и управление на мостове в Университета на Ню Йорк.