Двама капитани, поставени от непредвидимата съдба в ситуации, които те не са предполагали, не са и помисляли, трябва да вземат своите съдбоносни решени, когато неумолимите обстоятелства ги изправят пред изпитания. Никой не се намесва в решенията им, те са резултат единствено от собствената им преценка и воля. В крайна сметка действията им са противоположни. Съпоставката между действията на двама човека в критични обстоятелства ни кара да си зададем въпроса колко широк е диапазонът на човешкия морал, колко са отдалечени една от друга двете крайни точки на нравствено и безнравствено. Съществува ли във Вселената по-голямо разстояние от това, което дели тези две точки?
Става дума за двама филмови герои, но и двата филмови образа са изградени върху действителни събития от едно и също време – драматичните години на Втората световна война.
Когато има една лоша и една добра новина, винаги искаме да чуем първо добрата. Нека да започнем с нея.
Капитан Салваторе Тодаро през 1940 г. е командир на италианската подводница „Команданте Капелини“, с която участва в битката за Атлантика. По време на бойно патрулиране в Атлантическия океан в нощта на 16 октомври 1940 г. неговата подводница потапя край остров Мадейра белгийския търговски кораб „Кабало“, който превозва резервни части за бойни самолети. Корабът потъва и в неговата спасителна лодка 26 моряци се борят за живота си в студените океански води.
Според законите на войната след атаката подводницата трябва незабавно да се потопи и да напусне бойната зона. Да остане на повърхността означава да рискува живота на собствения си екипаж и цялата мисия.
Но капитанът взема решение, което никой не очаква – заповяда да теглят на буксир спасителната лодка на потопения кораб. След четири дни в бурните вълни буксирното въже се скъсва. Тогава капитан Тодаро нарежда оцелелите да бъдат качени на борда на подводницата му и благополучно ги сваля на неутрална територия на един от островите на Кабо Верде.
Спасителната мисия продължава няколко дни. През това време подводницата се движи на повърхността, почти беззащитно, с риск да бъде забелязана, нападната и потопена. Помощниците на капитана му напомнят, че рискува живота на екипажа заради хора, които само допреди няколко часа са били готови да стрелят срещу тях. Капитан Тодаро отговаря, че сега те не са врагове, а техни колеги, бедстващи моряци от потънал кораб, а на белгийския капитан Жорж Вогел казва: „Аз съм моряк като вас. Убеден съм, че на мое място щяхте да постъпите като мен“. Тогава със сълзи на очи белгийският капитан го помолил да каже името си, за да могат неговите четири деца да го споменават в молитвите си.
След два месеца се повтаря почти същият случай. Подводницата на Тодаро потапя британския кораб „Шекспир“, след което отново изтегля неговата спасителна лодка с 22 оцелели моряци до островите Кабо Верде. Когато научава за случилото се, адмирал Дьониц изразява критика и възхищение към капитан Тодаро, който по-късно е награден със Златен медал за военна доблест, а драматичните събития са разказани във филма „Команданте“ на режисьора Едоардо Де Анджелис.
Това е единият капитан. Истинският. Другият е самозванец. Измамник.
В края на войната Вермахтът търпи поражения на всички фронтове, а съюзниците настъпват. Изтощени, обезверени и отчаяни, германските войници търсят начини да оцелеят. Едни дезертират, други вече не искат да се бият и търсят начини да се предадат. Победите са останали далеч назад, гръмките лозунги на пропагандата вече звучат нелепо, дошло е време за оцеляване. Но в армията има фанатични нацисти, които смятат, че съпротивата трябва да продължи до смърт. Биографичният филм „Капитанът“ (Der Hauptmann), режисиран от Роберт Швентке, разказва за масовата екзекуция и зверствата, извършени от фанатизирания военнопрестъпник Вили Херолд през последния етап на Втората световна война, квалифицирани с термина „престъпления в крайната фаза“.
Докато се скита хаотично зад фронтовата линия в Северозападна Германия, 19-годишният ефрейтор Херолд попада на изоставен автомобил, в който намира униформа на капитан от Луфтвафе. Тя не му е точно по мярка, но в настаналия хаос това не прави особено впечатление. След като разбира, че го приемат за истински капитан, той започва да се представя за такъв и сформира „бойна група на Херолд“ от войници като него, изоставили военните си части. Когато се натъква на проверки, се представя за ръководител на специални операции, подчинен лично на Хитлер. „Военната част“ се скита безцелно, докато попада на затворнически лагер, в който са задържани дезертьори от Вермахта, които очакват военният съд да произнесе присъдите им. На мнимия капитан евентуалните присъди му се струват твърде леки и на 18 април 1945 г. той извършва т.нар. „клане на Херолд“, като нарежда убийството на 172 души. Той смята, че не е нужно те да бъдат хранени, когато Германия гладува и нямат право да живеят, щом като са предали родината си. Убийството е извършено безмилостно, брутално и хладнокръвно, като използват дори зенитно оръдие срещу жертвите. Някои от затворниците той застрелва лично. След престъплението садистичният и психически лабилен Херолд организира извратено пиянско представление за участниците в него.
След като лагерът е бомбардиран от британската авиация, самозваният капитан организира „бърз трибунал“ в съседното градче Ашендорф, където извършва още престъпления и мародерства. В деня на самоубийството на Хитлер е арестуван от германската военната полиция и изправен пред военен съд, от който успява да избяга. Все пак не успява да избегне възмездието – след края на войната е осъден от британски военен съд и на 14 ноември 1946 г. е гилотиниран заедно с други съучастници. Не показва никакво разкаяние за престъпленията си. По време на разпита заявява: „Дори не мога да кажа защо застрелях хората в лагера“.
Когато е изправен пред германския съд, Херолд заявява, че е действал само в защита на германския народ. Въпреки това трудно може да се каже дали извършва престъпленията си по политически или по криминални подбуди. След като осъзнава, че самоувереното поведение му позволява да се легитимира с фалшивата си самоличност, той започва да действа все по-брутално. Когато заявява, че самият фюрер му е дал неограничена власт и правомощия да извършва екзекуции, никой не се осмелява да подложи думите му на съмнение. Дългогодишната неограничена власт на фюрера е парализирала съзнанието на всички. Същото явление е наблюдавано и в съветската диктатура – там също споменаването на името на вожда действа смразяващо. Висши партийни функционери не смеят да възразят, когато мъжете им или жените им са убити или изпратени в лагерите.
Човешкият морал е подвластен в голяма степен на обществената среда. Критериите за добро и зло могат да се променят за много кратко време. Когато се използват тоталитарни методи, това става още по-бързо.
Но нравствеността оцелява и в най-трудни условия. Тя има удивителни съпротивителни сили. Както жилавата човешка природа оцелява в екстремни условия, така и човечността може да се опази дори когато злото върлува. Изборът и решението са лични.
