Сега ще прочетете за две смърти на двама свещеници, на двама свещеномъченици. Двете смърти ги дели време от 62 години. Едната смърт е вчерашна, на католическия свещеник във Франция. Другата е на наш православен свещеник, убит мъченически след Девети септември, в нощта на 5 срещу 6 октомври 1944 г. в местността „Шаламаница” край село Горна Диканя. Аз мисля, че двете смърти много си приличат, защото и палачите много си приличат. Също така мисля, че двамата свещеници рано или късно ще бъдат канонизирани за светци. И горе на небето между тях няма да се издига каменна стена.
И едно лично допълнение. Когато се ожених за една от правнучките на убития след Девети свещеник, средният му син, поп Любен, дядото на моята жена, беше жив. За него написах с дълбок поклон разказа си „На Задушница” от книгата ми „Гризли”.
За смъртта на католическия свещеник ще цитирам информацията във в. „Сега”:
„Ислямска държава“ атакува и в католическа църква във Франция
Джихадисти заклаха свещеник, когото взеха за заложникзаедно с монахини и богомолци
Терористичната организация „Ислямска държава“ окървави католическа църква в градче във френската област Нормандия, предадоха информационните агенции. Двама джихадисти, въоръжени с ножове, нахлуха с викове „Аллах е велик!“ в храм в градчето Сен–Етиен дьо Рувре, предградие на Руан, който е родното място на френския държавен глава Франсоа Оланд. Те взеха петима души за заложници – свещеник, две монахини и двама богомолци. Едната от монахините обаче успя да избяга и да сигнализира полицията. Двамата нападатели бяха ликвидирани от спецчастите, но преди това заклаха 84-годишния свещеник.
Един приятел написа във ФБ:
„Виждали ли сте пенсиониран свещеник? Аз ще работя до последния си дъх!“
отец Жак Амел
Заклан по време на св. Литургия. Бог да го прости!
За втората смърт ще цитирам игумения Валентина Друмева:
Свещеномъченик Александър от Горна Диканя
Мъченическата смърт на отец Александър от село Горна Диканя, Пернишко, на 5 срещу 6 октомври 1944 г. е невероятно жестока, защото е свързана и с убийството на 19-годишния му син. Свещеникът умрял, защото служел на Бога, а синът му Стефан – защото страдал за своя баща.
Отец Александър завършил свещеническото училище в Бачковския манастир през 1919 г. Назначили го да служи в църквата на село Горна Диканя. И той се проявил като изряден духовен пастир. Всяка неделя храмът се препълвал.
Имал трима синове и две дъщери.
В размирното време преди 9 септември 1944 г. в селото се рушели добрите взаимоотношения. Тези, които възприели новите атеистични идеи, не обичали свещеника. Поради неговия голям авторитет сред селяните той им пречел.
Още през лятото на 1944 г. „шумкарите” се заканвали, че ще убият попа. На 5 октомври 1944 г. късно вечерта в дома му дошли служебни лица и го призовали в общината за „справка”. Вдигнали го от леглото и го отвели. Забавил се и презвитерата се притеснила. Тя помолила най-малкия си син Стефан да отиде да види какво става с баща му.
Още като наближил общината, Стефан чул викове на измъчвани хора. Късно през нощта ги извели и ги откарали в местността Шаламаница. Стефан тръгнал след тях. По пътя палачите яхали свещеника като добиче да ги носи. Когато наближили гората, отец Александър повикал сина си и му пошепнал нещо. Убийците попитали какво му казал. Стефан отговорил, че не чул. Тогава един от тях с яд му казал: „Ей сега ще прочуеш”, и му отрязал ухото.
Един овчар чул всичко. От полунощ до зори се чували страшни писъци. Мъчили ги жестоко, преди да ги убият. Убитите били не по-малко от двайсет души.
След жестоки изтезания отец Александър се преселил с чистия си дух в царството небесно при българските свещеномъченици, а с него и синът му.
Един от правнуците му открил в семейната Библия следния надпис: „св. Александър, убит на 6-ти, Стефан също убит.”
Всички били убедени, че след мъченическата си смърт той е станал светец.
/”Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време, том 2, игумения Валентина Друмева, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2007 г., стр. 80-87, със съкращения/
