Предизвикателните подмятания с адрес „България“, които се чуват напоследък от страна на някои представители на властта в Република Турция, доведоха до това, че българското външно министерство повика за консултации в София госпожа Надежда Нейнски – посланикът на страната ни в Анкара. Последната новина за смущаващо изказване, направено във връзка с предстоящите избори в България, дойде от югозападната турска провинция Маниса. Според информацията кметът на Шехзаделер – Фарук Челик, направил следното изказване по време на среща с хора с българско и турско гражданство: „Тези избори в България са от огромно значение, имаме информация, че в цяла Турция се полагат усилия за тях“. Той призовал „всички изселници в Турция, както и всички турци в България, братя по националност и религия, да упражнят правото си на глас. А като резултат от изборите – турците да станат много по-силни и турският език да бъде обявен за официален.“
Провокативните изяви на някои високопоставени турски политици в ситуацията на предизборно състезаване в България се появиха паралелно с еволюцията на напрежението, възникнало между управляващите в Анкара и правителствата на някои други европейски държави. Ескалацията на този напрегнат режим на комуникация доведе до сериозно влошаване на отношенията между Турция и Холандия, а конфронтацията с Германия достигна точката на дръзкото говорене за „нацизъм“.
Кризата в диалога между Анкара и европейците доведе до това, че президентът Ердоган отново подхвана мотива със заплахите за масово пропускане на устремени към Европа мигранти през територията на Турция в комбинация с възможността за преразглеждане на споразумението за реадмисия, подписано миналата година.
Сега усилването на крясъците по адрес на европейците е нов епизод на възпаляване в изострилата се комуникация между Европейския съюз и Анкара след периода на дипломатическа война от пролетта и ранното лято на 2016 г., когато надиграването, свързано с отпадането на европейските визи за турските граждани, достигна една от своите връхни точки. Тогава в крайна сметка се сключи споразумението за реадмисия като разплащателно средство по пътя към скорошна отмяна на визовия режим, но опитът за военен преврат в Турция от средата на юли и последвалите репресии от страна на Ердоган замразиха тази перспектива за неопределено време.
Сега президентът Ердоган заема отново експресивна антиевропейска поза и засилва антиевропейското говорене, за да го експлоатира активно за целите на предстоящия референдум. Замисълът на мероприятието включва дръзкото предизвикване на отделни европейски правителства, за да се създаде отново впечатлението, че турският президент отстоява безкомпромисно националното достойнство на турците и пред Европа.
Разбира се, господин Ердоган отдавна разработва и доразвива методично своя месиански образ, а ръководената от него пропагандна машина продължава да работи неуморно за това, колкото се може повече турски граждани да бъдат убедени, че именно той е спасителят на турската нация в настоящия период на тежки изпитания за нея. На фона на серията терористични актове опитът за военен преврат и положението в Сирия, доблестното възправяне срещу Европа се употребява от идеологическата индустрия на управляващите в Турция като средство за доказването на тезата, че в момента единствено Реджеп Тайип Ердоган е в състояние да защити турската държава и турския народ.
В така описаната схема заиграването на управляващите в Турция с извънредните парламентарни избори у нас изглежда като елемент от цялостната стратегия на демонстративни акции пред Европа с цел постигането преди всичко на пропагандно ехо в турското общество и сред диаспората. С други думи, би могло да се мисли, че провокативното поведение на отделни турски политици в последно време по отношение на България е продиктувано по-скоро от идеята за постигането на вътрешнополитически ефект и повлияване на гласоподавателите преди референдума, отколкото от намерението за реална намеса в българския политически живот и увеличаване на влиянието на Анкара върху него.
В следващите редове ще изкажа хипотезата, че нито едното, нито другото представлява истинската и по-дълбока цел на мероприятието. Неговата насоченост е друга и е част от по-сложен план, който разчита на фини манипулативни техники.
Целта на провокациите е в това, непосредствено преди изборите на 26 март, да бъдат мобилизирани във възможно най-висока степен определени националистически чувства у българските избиратели! Това, което се преследва, е активиране на страха от посегателство срещу националния суверенитет. Този страх трябва да отключи защитни рефлекси. Стремежът е чрез сгъстено, концентрирано произвеждане на усещането за заплаха за националната сигурност да се даде тласък на настроенията в българското общество от гамата на твърдия самозащитен национализъм.
Резултатът, който се преследва, е поощряването и насърчаването на изолационистките и дезинтеграционни спрямо Европейския съюз нагласи на този тип национализъм, такъв, какъвто го виждаме в наши дни. Тоест реално се преследва не отправяне на стимулиращо послание към представителите на турския етнос в България или към българските мюсюлмани въобще (както се демонстрира), а се извършва манипулативно действие, което със своята скандалност трябва да произведе остра националистическа реакция в българското общество. По-далечната стратегическа цел е засилване на национализма за сметка на доверието в Европейския съюз и проевропейското интеграционно мислене. А заедно с това създаване на условия за възникване на напрежение на етническа основа в България.
Така планираната дестабилизация е част от по-голяма програма за отслабване на Европейския съюз и засилване на центробежните сили в него.
Много важно тук е това, че предизвикването и стимулирането на такива процеси на Балканите в момента влиза в интересите както на турските управници, така и на онези в Москва. Затова актуално съвпадане на желанията говори Иван Кръстев в текста си „ЕС се завръща към бъдещето на Балканите“, публикуван вчера в Портал Култура.
Ако изказаното от мен по-горе предположение се приближава до истината, то много интересен става въпросът за това как трябва да разбираме излязлото вчера вечерта във фейсбук публично обръщение на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В него той казва и това: „…Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана.
Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание… …натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт…“
Дали господин Доган е автентичен и искрено загрижен, споделяйки тези свои наблюдения и изводи, или ,напротив, нарочно и манипулативно се опитва да ни внуши, че трябва да се страхуваме от един възходящ неоосманизъм, за да предизвика с това смут в българското общество и да засили националистическото настръхване с антитурски. И как така свръхочакванията спрямо ЕС и НАТО „се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание“? Как да разбираме това? И още: възможно ли е господин Доган да отправя това свое предупреждение, съзнавайки какъв е много вероятно да бъде ефектът от него, при положение, че се знае кой е неговият автор? Да не би да се цели внушението да произлезе от това кой казва онова, което се казва?
Иска ми се да бъда разбран съвсем правилно. Нямам никакъв проблем да повярвам, че господин Ахмед Доган може да разсъждава като „умерен и интелигентен“ (според собствения му израз) български националист. Съгласявам се с предложената от него форма на civic nationalism. Смущава ме само синхронизацията между излизането му от дълго мълчание, за да проговори като загрижен патриот, и очевидните опити на управляващите среди в Турция да подхвърлят стръв за неопитни националистически инстинкти.
Времето е такова, че ще ни трябва изкусна херменевтична техника, за да разпознаем коя е била автентичната интенция на почетния председател на ДПС при написването на неговото възвание. Докато тълкуваме, ще е най-добре да внимаваме затова дали не се прави опит за стимулиране на националистически нагласи у българските граждани през дразнене на деликатни места в националното им чувство. С цел да бъде изложен на риск българският етнически модел и за да бъде отдалечена България от Европа.
