С Аглика Генова и Любен Димитров разговаряме за тяхната 30-годишна кариера като клавирно дуо, успеха и менторството броени дни преди техния юбилеен концерт, с който на 9 октомври ще бъде открит Европейският музикален фестивал във Варна
Какво е усещането да празнувате 30 години на сцената като дуо, след като още в началото на кариерата си постигате изключителен успех, печелейки четири от най-престижните конкурси в света само в рамките на две години? Кои бяха най-вълнуващите събития от тези три десетилетия, които вие бихте казали, че са вашите звездни мигове?
Аглика Генова: Трийсет години на сцената, този исторически факт наистина ни кара дълбоко да се замислим и като че ли за миг да погледнем от птичи поглед на изминалия път и на творческия процес, който тече при нас непрестанно като една голяма пълноводна река, слава на Бога. Етюдът на Шопен, както всеки знае, е солистична творба, той беше произведението, с което ние се разсвирвахме в Хановерската академия, в стаята на легендарния пианист Владимир Крайнев, наш ментор повече от 20 години, за предстоящия ни с него урок. Усещането беше, сякаш са ни поникнали крила и сме се издигнали в небесата. Дори най-ситните ноти и пасажи бяха абсолютно синхронно изсвирени, без да сме го планирали или репетирали. В този миг влезе немският професор Бернд Гьоцке, колега на Владимир Крайнев, който каза: „Вие сте двойка поне от пет години и сте заедно в любовта, независимо че сте конкуренти, солисти. Помислете – след месец има конкурс за камерна музика в Хановерската академия. Това, което свирите, е шега, разбирам, Шопеновият етюд звучи чудесно, но не е дуо-произведение. Там ще трябва да подготвите истински дуо-репертоар. Ако имате желание, опитайте“. Той разговаря с Владимир Крайнев и нашият професор реагира много топло на идеята, макар да ни беше поканил като солисти в неговия клас в Хановерската висша музикална академия. От 9-годишна възраст ние сме под попечителството и солистичното обучение на големите български пианисти Джулия и Константин Ганеви. Да имаш такива преподаватели – легендарни, себеотдаващи се, непестящи силите и енергията си, най-вече искрени, топлосърдечни и жертвоготовни – в днешно време това е една изключителна рядкост. Наричат този вид обучение „златната стара клавирна школа“ и този термин все повече се утвърждава по цял свят. След наши изпълнения или майсторски класове по всички континенти, независимо дали в Европа, Америка, Африка, Азия или Австралия, слушателите и колегите споделят, че усещат у нас силното излъчване именно на тази „златна стара клавирна школа“, имайки предвид това безкрайно задълбочено, абсолютно всеотдайно и всеобхватно обучение в животворната клавирна традиция на Хенрих Густавович Нейгауз. Това са едни божествени подаръци в нашия артистичен живот, на които не всеки е имал или някога ще има щастието да се радва, и ги наричам така, защото ние вярваме дълбоко, че са от Бога.
А решението да се изчисляват 30-те години от създаването на клавирното ни дуо от онова изсвирване на шега на Шопеновия етюд, не беше наше, а по идея изцяло на журналистите от Франкфуртското радио. Ние я приехме топло, защото виждаме в нея някакъв смисъл. Това са трепетни моменти, които винаги ще останат незабравими за нас.
Любен Димитров: Когато Хесенското радио Франкфурт установи тази дата като начало на нашия ансамбъл при един от нашите предишни юбилеи, ние почти щяхме да го пропуснем и бяхме много изненадани и дълбоко развълнувани от тази прекрасна новина. Тогава беше излязъл компактдискът ни Ференц Лист, Събрани съчинения за клавирно дуо и блестящата рецензия на Радио Франкфурт завършваше така: „Между другото, честитим на клавирното дуо неговата 20-годишнина“. Така че, влизайки от сезон в сезон, бидейки в различни държави на почти всички континенти по света, срещайки се с различна публика, с прекрасни хора, изживявайки незабравими срещи, правейки огромни звукозаписни проекти, много от които световни премиери, и водейки майсторски класове… времето за нас, в буквалния смисъл на думата, някак лети на много висока скорост. В този смисъл никога не сме стигали дори до идеята да празнуваме нашите юбилеи по някакъв особен начин. Тя се утвърди така във времето и хората по света с изключителна радост споделят тези наши празници.
Сега да се обърнем към вашата менторска посветеност. Вие цели 15 години ръководите катедра „Клавирно дуо“ в Хановер, основавате конкурси, концертни поредици. Как съчетавате активната си концертна дейност с ролята на ментори, на журиращи авторитети, и какво ви носи работата с младите таланти?
Аглика Генова: Трябва да признаем, че първите поне десетина години от началото на нашето съвместно музициране като дуо, особено след спечелването на всички най-престижни международни конкурси за дуо по света, ние нямахме възможност и да помислим да реализираме каквато и да било педагогическа дейност към някаква институция или да основем клас за клавирно дуо. Нашият професор Владимир Крайнев също никога не ни е съветвал да се посвещаваме на преподаването, независимо че той беше велик ментор. Той виждаше артистичната сила на Аглика и Любен достойна за концертната сцена и за звукозаписното студио. Когато обаче Клавирната катедра на Хановерската висша музикална академия отправи към нас много настоятелна официална покана, ние естествено го посетихме в дома му и му я споделихме. Той отговори: „Аглика и Любен, ще бъда честен. Вие не сте за това. Вие нямате време. Има кога да преподавате – един ден, когато станете на 80 години, тогава ще преподавате“. Сега ни гледа от небето и се радва, че го цитирам, защото беше много истински и прям човек, изпълнен винаги с прекрасен хумор. И донякъде трябва да призная, че е бил прав. Сега го разбирам. Наистина 15 години ние бяхме ръководители на Катедрата „Клавирно дуо“, като още в самото начало поставихме пред колегите нашето главно условие: ние сме готови да вложим безрезервно творческите си сили в специализираното обучение по клавирно дуо, но нашата международна сценична и звукозаписна дейност и свързаните с нея чести и дълги пътувания ще останат винаги на първи план. Беше прието с абсолютно разбиране. Но през изминалите 15 години тази институция, както и целият свят изживяха много промени. Светоусещането на по-младите ни колеги започна да се променя стъпка по стъпка. Всеки път си казвахме: „Това ще мине, това ще го загърбим, няма да му обърнем внимание, ще го преодолеем“. Проблемите сред по-младите пианисти обаче започнаха да се задълбочават. Липсата на нормално владеене на какъвто и да било език, нито немски, нито английски, нито френски, нито италиански, нито руски или български у повечето студенти (така или иначе, в Хановер винаги е имало малко българи) направи едно смислено, да не говорим за задълбочено, образование чисто и просто невъзможно. Затова взехме в абсолютна хармония решението, че след 15 години е време да напуснем Хановерската академия, защото тя не отговаря вече на нашите изисквания и стандарти от времето, когато беше наша Алма матер. И всъщност се сбъдна това, което нашият велик професор каза – изпълнителската и звукозаписната дейности винаги да останат на първо място.
Веднага добавям, че продължаваме да осъществяваме много често майсторски класове по цял свят. Ето сега във Варна това ще е един такъв пример, тъй като директорът на Европейския музикален фестивал Варна Мария Кондова беше толкова мила да попита: „Ще отделите ли малко време на българските таланти?“. Разбира се, с най-голямо удоволствие, отговорихме. Във Варна има един от най-хубавите клавирни класове – на Боян Бъчваров. Той е наш бивш колега при проф. Ганеви. Израсли сме заедно, а децата, които Боян обучава, са прекрасни и се радваме много, че отново ще имаме срещи с тях. Ние следим някои от тях поне от няколко години. Когато звукозаписната или концертната дейност ни позволяват, ние с най-голямо удоволствие отдаваме броените ни дни и часове „за почивка“ на всеотдайна работа с по-младите ни колеги.
Любен Димитров: Смятам, че е много важно да се уточни, че споменатите развития, които наблюдаваме с Аглика сред подрастващото поколение млади пианисти както в Хановер, така и в други водещи западноевропейски висши учебни заведения и в световен мащаб, се отнасят до едно по принцип приемано за най-високо ниво на обучение. Тук говорим за Хановерската академия, имайки предвид, че това е единствената академия измежду европейските и световни учебни заведения, която беше сравнявана с „Джулиард скуул“ в Ню Йорк като ниво на клавирното обучение. Оттам надолу можете сами да си представите как влияят негативните развития в светогледа на младите пианисти на обучението в музикалните академии в други страни, включително и в България. Нивото е просто несравнимо ниско и е сведено до най-примитивни критерии. Тук срещаме хора с неясно или изключително нискокачествено музикално образование, които биват приемани само за да има някакви бройки студенти. Всичко това е глобална картина на обучението в клавирната сфера. Що се отнася до това какво ни дава контактът с младите хора, той е винаги с особено положителен знак. Защото, както Аглика каза, да получим такова музикално образование от преподаватели като Джулия и Константин Ганеви, впоследствие от Стела Димитрова-Майсторова и накрая като завършек от Владимир Крайнев, е изключителното щастие и божи дар, който ние в никакъв случай не искаме да пазим само за себе си, а сме готови да споделим с всеки млад пианист по света, който е готов да поеме това наше знание и опит.
И сега да погледнем към вашия нов албум с вдъхновение от Дебюси. Защо решихте да посветите точно на Дебюси този албум? Какво ви вдъхновява в неговата музика? Как подходихте към неговата деликатна нюансировка?
Аглика Генова: Независимо че само до този момент в творческия ни път вече сме се докосвали до творчеството на безкрайно много композитори, винаги е имало поне още толкова, чието творчество бихме желали също да стане неделима част от нашия репертоар, да им посветим още повече време, да се отдадем и на тях. Дебюси беше един такъв пример, тъй като още когато бяхме малки деца, той присъстваше като композитор през цялото ни най-ранно и по-късно солистично пианистично обучение, като неделима част от репертоара на един бъдещ успешен пианист солист. Имахме огромното щастие да изживеем прекрасни творчески срещи и многобройни майсторски класове с прочутата Жермен Муние, професор от Парижката висша консерватория. Навремето тя посещаваше регулярно тогавашната Българска държавна консерватория по покана именно на нашите преподаватели проф. Ганеви и провеждаше майсторски класове. Тя подготви и мен, и Любен за многобройни френски конкурси, ние бяхме от избраниците от класа на проф. Ганеви, станахме ѝ любимци и всеки път, когато идваше в София, държеше да ѝ свирим. Огромен френски репертоар минахме с нея. Тя е познавала лично Равел и разказваше невероятни истории за Дебюси и Равел. Тя ни обучи в Рамо, в композитори, чиито имена ние едва можехме да произнесем на невръстни години. Всички тези дълбоки, важни познания за френската школа и музикална култура, като например прецизност и нюансировка, бяха обсъждани пределно задълбочено. Това е един от фактите, които допринесоха така силно да обикнем Дебюси, Равел и много други представители на френската композиторска школа. Впоследствие вече като дуо изпълнявахме Дебюси и в конкурсни програми, тъй като той присъстваше в регламентите. Но това далеч не означаваше, че се чувстваме готови да му посветим 220 минути в 3 компактдиска, които днес са факт. Нашият живот е свързан, както споменахме, с много активност, с много различни стилове и епохи, много размисли и решения. И в един момент идеята за Дебюси просто се избистри в съзнанието ни, почувствахме се готови да се отдадем на любовта ни към него, на желанието наистина да навлезем в дълбочина в неговото творчество. За наша изненада се оказа, че той е написал 220 минути оригинални музика, които ние заедно с главния продуцент на Кьолнското радио и ТВ д-р Михаел Бройгст и с артдиректора на лейбъла Oehms Classics/Naxos Кристиан Дик разпределихме в три албума и така се получи трилогията за клавирно дуо, на две пиана и на едно пиано на четири ръце.
Дебюси е автор, който изисква известна зрялост, изисква всеки от нас да владее инструмента си като солист по най-добрия възможен начин, за да може да се освободи от всякакви притеснения. А след това да погледне от птичи поглед, от високо, от небето, върху музиката и творчеството му. При него има дистанцираност, съчетана с много финес и екстремна прецизност, а емоцията никога не трябва да надделява.
Любен Димитров: С Аглика многократно сме споделяли – две са историческите събития от живота на Дебюси, които ни подкрепиха в желанието ни да реализираме тази трилогия. Те показват съвсем ясно що за човек е бил Клод Дебюси. Едната е свързана с неговото знаково произведение за две пиана En blanc et noir или „В черно и бяло“. След многомесечна работа и явно доста голямо забавяне, в крайна сметка издателят на Дебюси Дюран получава манускрипта на готовата творба и започва веднага на високи обороти да подготвя печата. Буквално вечерта преди официалното публикуване на произведението обаче за свой ужас Дюран получава телефонно обаждане от композитора, в което Дебюси му казва: „Във втората част на тон „фа“ не искам да има акцент, а бих искал да е само тенуто, т.е. само леко наблягане на този тон. Акцент ми е твърде много“. В този момент на издателя му настръхват косите – след всички тези чакания и вече готов принт, вече готово издание, да получи тази промяна, която, разбира се, много трудно може да бъде осъществена. Защо това ни направи толкова голямо впечатление? Защото Дебюси се оказва композитор, за когото разликата между акцент и тенуто явно променя световете. За него това е било толкова важно, че той е в състояние да спре излизането на цяло произведение само за да може тази промяна, този нюанс, да бъде осъществен. В днешно време дали ще е акцент, или тенуто, особено при по-младите колеги, общо взето е едно и също. Много често се е налагало да им обръщаме особено внимание при работата върху Дебюси или Равел именно върху тези малки детайли. Но това беше една от тези случки, които ни накараха да се задълбочим в композитор, за когото толкова малки детайли играят толкова голяма роля.
А другата случка е свързана отново с това произведение, „В черно и бяло“, където втората част, емоционален център на произведението, е посветена на загинал в Първата световна война негов много близък приятел. В основата на тази втора част е заложен хорал на Мартин Лутер, който е много известен сред германците и всички протестанти и е бил приет почти като национален химн в тогавашна Германия. Дебюси бил изключително голям патриот и през Първата световна война е искал да отиде на фронта, за да може да се бие срещу така омразните му германци от онова време, но му забраняват поради високата му възраст. По това време той мрази от дъното на душата си цяла Германия и всичко немско. И внася в тази втора част именно хорала на Мартин Лутер като символ на подигравката си към целия този народ и немската култура, над която в края на частта трябва да прозвучи победно френската Марсилеза. Когато обаче това произведение е публикувано от неговия издател Дюран, Дебюси отива при него и му казва с неочаквано смирение: „И все пак този хорал е гениален и той ще надживее всички ни“. Това ни показва, че дори един човек, който е заклет в своите виждания, има достатъчно многопластов поглед, за да може да види и гениалността, въпреки че тази гениалност може да идва от противниковата страна в този момент. Тази многопластовост, която може да преклони дори собствените интереси или въжделения, също ни накара да обърнем особено внимание на този музикален титан и да се задълбочим в творчеството му.
Аглика Генова: Сега разбирате с тези два примера, защо осъществихме Дебюси на този малко по-късен етап от нашия творчески път. Не сме планирали да бъде точно за 30-годишнината, но за щастие се получи така. Любен много добре обясни защо.
Вие живеете основно в Хановер, но винаги се завръщате в България. Как се чувствате, когато музицирате пред българската публика? Какво сте подготвили за вашите варненски почитатели в откриващия концерт на Европейския музикален фестивал Варна на 9 октомври и каква покана бихте отправили към тях?
Аглика Генова: Много се радваме и сме изключително щастливи, че точно във Варна ще поднесем този концерт. Морето присъства в душата и сърцето ни. Неслучайно в Америка избрахме Маями да е градът, където се чувстваме у дома си – не само с печеленето на най-големия конкурс там, просто Маями ни завладя с океана, с водата си. По същия начин от деца обичаме нашето Черноморие. Все пак, независимо че притежаваме вече ваканционно жилище в Бургас, Варна остава морска столица, както я наричаме. С Черноморието ни свързват и детски спомени с нашите мили родители, които, за съжаление, рано починаха. Свързваме много спомени и с бащата на Любен, известния български бас Стефан Димитров, който беше родом от Бургас. Така че много ни радва, че точно във Варна ще бъде откриването на този наш 30-годишен юбилеен сезон. С Варна ни свързват много приятни чувства. Там още от деца познаваме Мария Гинева, която толкова много даде на Музикалното училище. Имаше страхотен клас. Тя все още присъства на нашите концерти или майсторски класове. Дори съвсем наскоро се видяхме, бяхме членове на конкурс в Бургас, а тя доведе дечица и се поздравихме и прегърнахме така сърдечно. А това, че Мария Кондова ни покани по този прекрасен повод, наистина ѝ прави чест. Така че откриването на юбилейния ни сезон е във Варна и това е свързано с фантастично настроение.
Любен Димитров: Много се радваме съвсем скоро да бъдем отново с нашата любима варненска публика и каним всички най-сърдечно на откриването на Европейския музикален фестивал във Варна на 9 октомври в залата на Художествената галерия, където заедно ще можем да изживеем една прекрасна вечер, чествайки нашата 30-годишнина като клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров с прекрасни произведения, които ще представим, както винаги, с огромно удоволствие и трепет.
