„Алхимизирани“, СенЛинЮ, превод Йоана Гацова, издателство „Сиела“, 2025 г.

В началото на месец декември Goodreads – най-големият читателски сайт в света, обяви победителите в своето ежегодно гласуване за най-добри книги. Това е истински празник, който се утвърди в литературния свят въпреки известното мръщене от страна на критиката. Поне до известна степен резултатите от анкетите отразяват реалното мнение на активните книголюбители, като единствената „цедка“ остава регистрацията в сайта.

В категорията за дебют победата остана за „Алхимизирани“ – епичния фентъзи роман на писателката СенЛинЮ, дебютирал на пазара през есента, включително и у нас, където излезе със знака на „Сиела“. Книгата спечели категорията си със 165 хиляди гласа и завърши на второ място в класацията за романтично фентъзи. Историята предстои да бъде пренесена и на големия екран – повече от впечатляващ резултат за толкова ново заглавие. При по-внимателен поглед към биографията на авторката обаче стават ясни и причините за този успех.

СенЛинЮ е псевдоним на писателка от японски произход, родена в началото на 90-те години в щата Орегон. Тя израства в строго консервативно семейство, а баща ѝ – евангелски пастор – гледал с дълбоко недоверие на популярните романи от поредицата „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг и строго забранявал на дъщеря си да ги чете. Забраненият плод обаче е най-сладък и девойката успяла да се потопи във вселената на Роулинг, макар и по косвен път.

СенЛинЮ започва да следи в интернет така наречените фенфикове (от англ. fan fiction) — любителски произведения по известни книги и филми, писани без права и споделяни безплатно в специализирани сайтове. Така младата авторка се потапя в истории, създавани най-често от нейни връстници, които чрез любимите си фантастични светове се опитват да опознаят себе си и света около тях.

Един от най-популярните мотиви в подобни творби е така нареченият троп enemies to lovers – от врагове до любовници. В него персонажи, които в оригиналните книги са враждебно настроени един към друг, стават романтична двойка. Особено популярна е връзката между Драко Малфой – красивия, но изпълнен с предразсъдъци млад магьосник – и брилянтната Хърмаяни Грейнджър, дете на „мъгъли“, които не могат да правят вълшебства. Самата Роулинг е против подобно развитие, макар да признава, че e замислила Драко като влюбен в Хърмаяни, но неспособен да изрази чувствата си към нея. Според нея романтизирането на отношенията им идеализира връзки, които в реалния живот биха били токсични.

Това не спира феновете, които създават хиляди подобни истории – повечето с ниска или никаква художествена стойност. Понякога обаче измежду плявата се появява и нещо наистина качествено. Такъв е случаят със СенЛинЮ, която вече в по-зряла възраст гледа първия епизод на сериала „Разказът на прислужницата“ – екранизация по антиутопичния роман на Маргарет Атууд. Нещо в съзнанието ѝ прещраква и така се ражда страховита алтернативна версия на „Хари Потър“, в която Волдемор е победил, от добрите герои е оцеляла единствено Хърмаяни, а съдбата ѝ е в ръцете на училищния ѝ враг — Драко Малфой, вече дясна ръка на Черния лорд.

От фенфик към феномен

Това е сюжетът на Manacled („Окована“) – любителска творба от над хиляда страници, публикувана в сайта Archive of Our Own. Там тя е изтеглена над шестнадесет милиона пъти и се превръща в истинско явление. Възхитени читатели започват да я отпечатват и оформят като книги, а по-недобросъвестни търговци дори я продават, грубо нарушавайки правата на Роулинг и без да плащат нищо на СенЛинЮ.

Огромният успех на Manacled обаче прави подобна ситуация неизбежна. Единственото устойчиво решение е книгата да бъде издадена официално – но за целта тя трябва да бъде пренаписана. Героите, вече и без това отдалечили се от първообразите си, получават нови имена. Светът става изцяло оригинален, а сюжетът е преработен така, че да отговаря на новата му логика.

Задачата не е никак лека, когато става дума за текст от хиляда страници, но СенЛинЮ се справя. Така се появява „Алхимизирани“ — романът, превърнал се във бестселъра, с чиито успехи започнахме. Достатъчен атестат за качествата му е фактът, че с публикуването му се заема издателство Del Rey – същото, което преди десетилетия направи фентъзито комерсиално разпознаваем жанр с автори като Тери Брукс и Дейвид Едингс. Тогава вдъхновението бе „Властелинът на пръстените“ на Толкин; днес подобна роля играе „Хари Потър“. „Алхимизирани“ е пример за история, която първоначално е светела с отразена светлина, но впоследствие се е превърнала в звезда със собствен блясък.

В новия роман Хърмаяни се казва Хелена Марино – лечителка, напразно опитваща да спаси хората, които обича, в обсаден от живи мъртъвци град. Драко Малфой вече е Кейн Ферън – безмилостният Върховен губернатор, способен да отнеме живот с една мълниеносна хватка. А Волдемор се превъплъщава в Мороу – още по-отвратителен и зловещ магьосник, отново прекрачващ границата между живота и смъртта.

Мрак, любов и морална сивота

Тези промени действат благотворно. Тонът на Manacled, твърде потискащ за света на „Хари Потър“, пасва отлично на „Алхимизирани“. Персонажите не са просто добри или лоши, а съществуват в нюанси на сивото — мотив, наложен успешно от Джордж Р. Р. Мартин. За разлика от неговия често циничен подход, тук героите стават още по-привлекателни, а конфликтът — по-емоционално наситен. Мороу е чудовище, но има причина да бъде такъв. Семейство Холдфаст, които се борят срещу него, крият ужасяващи тайни и се оказват много по-близки до врага си, отколкото изглежда първоначално.

Кейн обича искрено Хелена и буквално рискува живота и душата си за нея, но никога не е „опитомен“. Той си остава убиец — вълк, който може да живее с любимата си, но към останалия свят остава готов да оголи зъби. Самата Хелена е почти съвършена в жертвоготовността си, но именно нейната непримиримост я лишава от способността да прави компромиси. Тя е решена да спаси и света, и любимия си — независимо от цената.

Резултатът е внушителна и мощна книга. Не всеки я харесва — за някои тя е твърде тежка, за други морално проблематична. Оказва се обаче, че читателите могат да простят почти всичко, когато в центъра стои истинска любов, а контрастът между нея и жестокия декор не позволява историята да се захароса. Напротив — описанията на атаките напомнят за ужаси, които не са толкова далеч от нашия собствен свят.

През последното десетилетие изглеждаше, че фентъзи жанрът навлиза в упадък. Писателки като Сара Дж. Маас и Ребека Ярос заложиха на по-леки романтични мотиви и критиката очакваше „Алхимизирани“ да последва същия път. Вместо това публиката получи нещо забележително — книга, която може да бъде сравнявана дори с „Хари Потър и Даровете на смъртта“ и спокойно може да се счита за впечатляваща, поне в сферата на остросюжетното фентъзи.

Никак нелошо постижение за едно момиче от щата Орегон, което е чело историите на Роулинг тайно от строгия си баща.