Документалният сборник на Надя Данова и Румен Аврамов „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г.“ разказва за съдбата на 11838 евреи, изпратени в хитлеристките лагери на смъртта в Полша. Изданието разкрива съучастничеството на българската държава в този геноцид, неспособността да се осмисли отговорността в цялата й сложност и бягството в удобните посоки на паметта.
Книгата е издадена с подкрепата на Българския хелзинкски комитет и представлява сборник от документи за депортирането на евреите от окупираните от българската държава земи, които се съхраняват в български архивни фондове. Обхватът на документите е широк. Те засягат живота на евреите на тези територии преди депортацията, замисъла и подготовката на депортацията, действията на българските власти по време на депортацията, реакциите на обществото, ликвидирането на имуществата на депортираните. В сборника са включени и документи от съдебните процеси над отговорните за депортацията лица след 9 септември 1944 г. Документите разкриват отговорността на българската държава и нейното съучастие в геноцида на евреите от тези региони на Балканите. Ясно са очертани действията на отговорните български институции – най-вече Комисарството по еврейските въпроси, но също така няколко други администрации и държавни предприятия. Става ясно, че депортацията е операция, планирана на най-високо държавно равнище в тясна координация с тогавашното германско правителство и системно осъществена от българските държавни органи в окупираните територии.
Сборникът е придружен от две студии на съставителите, които сглобяват документалния разказ за депортацията (студията на Румен Аврамов) и представят състоянието на изследванията по темата (студията на Надя Данова). Тези публикации, както и перипетиите по издаването на настоящия двутомник, разкриват трудния път на българската историческа наука и на българското общество в изправянето пред нелицеприятните факти от нашето минало. Обобщавайки състоянието на изследванията, Надя Данова подчертава, че в България на практика съществуват два паралелни разказа за случилото се в началото на март 1943 г. – единият, който настоява за отговорността на българската държава, и другият, който отхвърля съучастието на българските власти в геноцида на евреите в окупираните земи.
Двутомникът бе представен през месец юли в София. Освен съставителите – Надя Данова и Румен Аврамов – на премиерата на документалния сборник се изказаха доц. Даниела Колева, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и Димитър Бечев, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Книгата „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот – март 1943. Документи от българските архиви“ е вече в книжарниците „Хеликон“ и „Български книжници“.
Надя Данова: Това издание разкрива колко тънка е границата между доброто и злото
През 1992 г. с група колеги започнахме работа по темата – представата за другия на Балканите, с намерението да покажем историчността на националните стереотипи. Тогава много хора ни се разсърдиха и ни обвиниха, че говорим обидни неща за българите, защото показваме, че и ние сме като другите, и ние имаме някакви национални предразсъдъци, и ние сме склонни към негативно образотворчество. Минаха години и темата загуби своята болезненост и премина изцяло в полето на литературните историци. Много се надявам, че темата за депортацията на евреите от Македония и Тракия също постепенно ще загуби своята болезненост. Убедена съм, че тази книга ще допринесе много в тази насока.
Трябва да призная, че не ни е хубаво да ви поднесем едно толкова тягостно четиво. През целия си професионален живот съм се радвала, когато имам възможност да говоря за добри, за хубави неща. През 2008 г. обаче случайността ме срещна със списъците на депортираните от Македония и Тракия евреи, между които имаше съвсем малки деца. Дъхът ми спря и от този момент нататък бях обзета единствено от мисълта какво може да се направи, за да може тази информация да стигне до нашето българското общество. Случайността ме срещна с Румен Аврамов и не беше нужно дълго време, за да стигнем до съгласие за издаване на тези документи или поне на част от тях. Имахме и съгласие по въпроса, че би трябвало зад това издание да застанат българските институции, тъй като документацията е насочена към българската публика и става дума за наш български срам. Обърнахме се към Държавния архив с предложение тези документи да влязат в проекта „Архивите говорят“. Получихме отказ. Стена от отказ срещнахме и в академичното издателство на Софийския университет. Въпреки това се захванахме да работим на мускули, решихме, че тази работа просто трябва да бъде свършена.
Както си представяте сработването между двама души, които са от различни поколения, с различна професионална формация, с различни характери и вкусове, не беше лесна работа и единствено съзнанието, че вършим нещо много важно ни помогна да преминем през различните грапавини, които се появиха по време на работата. И така, ние ви предлагаме едно издание, което включва материали, имащи за задача да документират депортацията на евреите от Македония и Тракия, осъществена от българските власти. Документираме замислянето на тази депортация, нейната нормативна и логистична подготовка, както и самото вдигане – този термин се използва в документите – на евреите и последиците от депортацията. Постарали сме се да подберем документи, които отразяват различни идеологии, различни характери и различни манталитети. Вътре ще намерите част от дневника на Никола Мушанов, ще видите неговите мисли и думи, които и днес ни карат да се вълнуваме и да се чувстваме горди. Ще видите и документ, в който Борислав Тасев – встъпвайки в Комисарството по еврейските въпроси – заявява, че иска да работи за изтреблението на евреите.
Работейки по това издание, имах пълното съзнание, че изпълнявам своя граждански дълг. Напълно съм убедена, че нашето общество има интерес от това тази част от българската история, затворена между кориците на това издание, да бъде максимално опозната и осъзната. Смятам, че обществото има нужда от подобно издание, защото то ще му помогне да съзрее и ще събуди размисли, които ще тласнат читателя към въпросите за отговорността, ще го тласнат към самовглеждане и по-голяма самокритичност. Смятам, че това издание ще помогне на хората да усетят колко тънка е границата между доброто и злото, че то ще им помогне да разберат, че териториалните придобивки не заслужават да бъдат заплащани с отказ от човещината. Убедена съм, че това издание ще помогне на българския читател да разбере колко уникално и ценно нещо е всеки човешки индивид. Също така смея да направя оптимистичната прогноза, че независимо от всички затруднения мобилизацията на гражданското общество неизбежно ще допринесе за разпространението на доброто.
Надя Данова е родена през 1942 г. в София. Завършва история в Софийския университет. Професор и доктор на историческите науки, работи в Института за балканистика при БАН и чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Автор е на книгите „Националният въпрос в гръцките политически програми през ХІХ век“ (1980), „Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през ХIХ век“ (1994), „История на Нова Гърция“ (съвместно с Апостолос Христакудис, 2003). Съставител и редактор на редица сборници като „Книга за българските хаджии“, „Представата за “Другия” на Балканите“, „Да мислим Другото – образи, стериотипи, кризи ХVIII-ХХ век“, „Разночетенията на текста“, автор на множество студии и статии в български и международни издания.
Румен Аврамов: Това събитие носи огромен морален проблем за следващите поколения българи
Този наш проект имаше няколко принципа. Разбира се, той е ориентиран към българската публика. Второ, ние очаквахме някакъв ангажимент от страна на българската държава към това издание. И трето, не очаквахме и не желаехме по никакъв начин еврейската общност да бъде ангажирана с него. Постигнахме два от тези три принципа, които бяхме заложили в началото – вече е налице голям документ по въпроса и еврейската общност действително не беше ангажирана по никакъв начин. Напълно се провалихме обаче с третата цел – българската държава да бъде въвлечена в това издание.
Този проект имаше свой собствен живот. През 2010 г., когато го започнахме, за мен нещата тръгнаха като любопитство към едно бяло петно в българската история. Смисълът на начинанието обаче се развиваше и разкриваше постепенно. От една страна той започна да се разкрива с реакциите към моята предишна книга, но най-вече се разкри успоредно с честванията, посветени на 70-годишнината от мартенските събития през 1943 г. Така работата ни от самото начало се превърна в реакция срещу неща, които не би трябвало да имат място у нас – срещу казионните и държавно-санкционирани реакции за миналото, срещу свеждането на историята до инструмент за патриотично възпитание, срещу откровени фалшификации, срещу заклеймяващи писма от колегията и най-вече срещу венеца на всичко това – позорната консенсусна декларация от 8 март тази година по повод годишнината от мартенските събития през 1943 г. Всичко това се случва, защото темата далеч не е само професионална и историографска, тази тема е симпатично мастило, през което прозират поне два обществени проблема – неспособността да се осмисли отговорността в цялата нейна сложност и избирателността в удобната посока на паметта.
Технически това събитие, което е описано тук в големи подробности, представлява условно казано изселването на два малки града – на 4 хиляди и на 7 хиляди души. То е извършено със значителен държавен ресурс и е извършено и изпълнено безупречно от българската държава, така както са изпълнявани много малко нейни начинания. В същото време това събитие носи огромен морален проблем за следващите поколения българи, то ги изправя пред тежки нравствени въпроси и търсене на оправдания. Давам си сметка, че обществото – не само нашето – се нуждае от митове, нуждае се от това да бяга от вина, да търси маркери за уникалност. Това е човешко, но то не е зряло отношение към нещата, а често не е и продуктивно. Обществото ни не приема версията за колаборационизъм в едно международно признато престъпление като Холокоста. Но това се нарича негационизъм и на някои места той е наказуем. Обществото не вижда проблем в това, че сме получили от Германия Беломорието и Македония, отказвайки да приемем пасивите от този съюз. Но това е така само когато националният идеал оправдава всичко останало.
Решихме, че в тази ситуация най-добре е да се сложат на масата документите и имената на загиналите. В началото не бях готов за такова решение, бях против, но Надя успя да ме убеди – около 400 страници в тази книга представляват имената на хората, които са били депортирани, на много места с тяхната възраст, с техния адрес, с тяхната професия. Иначе ние търсехме представителност, цялостност, хомогенност и компактност при разглеждането на проблема и сме включили и вече публикувани документи. Не искам да кокетирам – като много от историците – с претенция за обективност. Подборът носи белезите на днешния ден и отговаря на много от обсъжданите днес въпроси по този проблем. Подписвам се под претенцията за личен избор, личен прочит и лична интерпретация, която не вменявам никому. Но всичко това е с едно много важно уточнение – рядко документи говорят така силно сами за себе си, както тези документи. Едва ли една книга ще промени лесно възприемането на този епизод от българското минало и все пак нещо би трябвало да се промени с материалното присъствие на тези два тома. На други страни, да кажем на Франция, са били нужни 50 години за признаването на отговорността за същото деяние. С темповете, с които се развиваме ние, не е учудващо, че и 70 години не стигат.
Румен Аврамов е роден през 1953 г. До 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН, след което е икономически съветник на президента Желю Желев и един от основателите на Агенцията за икономическо програмиране и развитие. От 1994 до 2012 г. е програмен директор в ЦЛС, а в периода 1997 – 2002 г. е член на УС на БНБ. Работи в областта на макроикономиката, паричната политика и стопанската история. Автор е на множество публикации, сред които „Стопанският XX век на България“ (2001), тритомника „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало“ (2007), „Пари и де/стабилизация в България, 1948-1989“ (2008). Съставител и редактор на петтомната архивна поредица „Българска народна банка. Сборник документи, 1879-1990“ (1999-2009).
Даниела Колева: Двутомникът предлага убедителен и дистанциран разказ за депортацията
Документите, които са подредени в този сборник, създават сюжет, те разказват един разказ. Разказват го дистанцирано, минималистично, без патос, по брехтовски. Тъкмо за това този разказ е толкова убедителен. Да оставим документите да ни говорят сами е един риторичен похват, който обаче е продиктуван от определена позиция. Тази позиция на съставителите я има, тя е и изследователска, и гражданска, тя е ясно заявена, но не е изкрещяна, не е натрапена. Очевидно щом става дума за подбор на документи, може да се пита какви са критериите за този подбор, може да се оспорва включването на едни и изключването на други документи. Трябва да кажа обаче, че първо, сборникът предлага цялостна картина на европейските общини от окупираните територии, вместо да се ограничи само с една област или един град. Второ, изданието включва такива документи, които – повечето са от архива на Министерството на външните работи – поставят депортацията на македонските и беломорските евреи в един по-широк европейски контекст. От тези документи става ясно, че българското правителство много живо се е интересувало от това как се „урежда“ еврейският въпрос в други страни. Трето, двутомникът предлага широка извадка от различни типове документи, които значително разширяват не само изворовата база, но също и потенциалния тематичен обхват на дискусиите. Наред с документите, свързани с политическата и дипломатическата история, има и много документи, които са свързани с „ликвидирането“ на имуществото на еврейските семейства. Това са безценни извори за антропологически, социално-исторически и микроисторически изследвания.
Доц. д-р Даниела Колева е преподавател във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на устната история и антропологията на социализма и пост-социализма, публичната и индивидуалната памет, биографичните изследвания.
Димитър Бечев: Българската държава използва цялата си мощ, за да нормализира едно престъпление
Надявам се, че подобно на земетръс тази книга ще разтърси българската публичност и ще произведе ефект, защото това е една навременна книга. Дълго време обществото ни не успяваше да проведе сериозен разговор по тази тема. Държавата и институциите имат това задължение да погледнат смело в историята. Който отвори тази книга, ще усети още веднъж ужасяващата природа на Холокоста. Не става дума само за едно смразяващо кръвта престъпление, особено стряскаща е неговата бюрократична логика, опредметяването на човешкия живот. Протоколите на имуществото на обикновените граждани на Битоля, Кавала и други градове създават усещане за тази безмълвна и репресивна машина, която се включва. Нашата държава, която никога не е можела да се похвали с особена ефикасност и винаги е била мудна и податлива на частични интереси и страсти, в случая е впрегната с цялата си мощ и с цялата си сила, за да осъществи тази наглед толкова банална и „нормална“ операция – нормализирането на едно престъпление. Именно това виждаме на страниците на този сборник. Каквато и да е подборката, не може да не изтръпнем при вида на тази поредица от документи, която регистрира ужасяващата природа на Холокоста.
Димитър Бечев e директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика, специалист по разширяване и политика на добросъседство на ЕС, както и по политиката на Балканите.
