Има едно място в книга Деяния на апостолите, което просто поразява с мощта на разказа, с величествената чистота, искреност и отеческа загриженост за онези, които ще четат, проличаващи от всяка дума:

А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.

И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим…

А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апосторите и презвитерите, и разказваха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците…

Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. (Деян. 15:1-6)

Удивителна е простотата, с която е разказано знаменателното събитие, за което се съобщава. Смайващо и възхитително е, че апостолът повествува за нещо от такова фундаментално значение за вярата и така важно за християнското разбиране относно пътя на човека към спасението, със скромност и пестеливост, напомнящи стенографски бележки.

Това е разказ, който, разбира се, свидетелства за изначалната и автентична съборност на Църквата. Виждаме как този въпрос, предизвикал смущение и брожения сред приелите кръщение в Антиохия, става тема, която – по общо съгласие – апостолите Павел и Варнава незабавно отнасят до събранието на вече съществуващата в Иерусалим църква, до намиращите се там апостоли и презвитери, и до всички братя в нея. Наистина веднага след това е допълнено, че в крайна сметка, подир провеждането на общата среща и на първоначалния дебат, проблемът е подложен повторно на разискване и обсъждане само от апостолите  и презвитерите, които се събират отделно, за да стигнат до съгласие и да заемат единна позиция. И все пак, както свидетелства недвусмислено арпостолът, след провеждането на това обсъждане, взетото решение е споделено и съгласувано с всички в църквата:

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила –  предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, като по тях  им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Каликия.

Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорили да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обичните Варнава и Павла, човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.

И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.

Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:

да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! (Деян. 15:22-29)

В цитирания откъс от текста виждаме да просиява в кристалната си яснота новозаветната истина за това, че след жертвата на Христа кръвните жертви вече не само че не очистват, а напротив – оскверняват. Повелята за въздържане от идолски жертви и от кръв се явява всъщност нещо така нужно, не толкова защото тези жертви се правят заради празна, идолопоклоническа вяра, т.е. от суе-верие, колкото защото всяко кръвно жертвоприношение вече е нещо, извършено всуе. Сега вече то не е нищо друго и нищо повече от безсмислено отнемане живота на една Божия твар, което осквернява ужасно със своята на-празност и ненужност, тъй като няма стойността на жертвен акт, а е чиста проба убийство. И с това – страшен грях. Неговото извършване ще бъде следствие или от незнание и безумие, или от жестокост.

В този смисъл, дори и обрязването, което макар и да е много различен тип жертва, все пак е жертвен акт, жертвоприношение, става с Христа нещо, което, ако не и греховно, вече е най-малкото ненужно. Поради което и неговият първоначално сакрален характер се изменя сега в един обичай, в народна (етническа) традиция, превръщането на която в универсална за човечеството свещена норма не се налага от нищо.

Нека просто приведа думите на светите апостоли Петър и Иаков, изречени по време на същото това велико съборно разискване:

Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.

А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!

Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;и с това са съгласни и думите на пророците, както е писано:

„след това ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,

за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които да назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това.“

Познати са Богу отвеки всичките Му дела. (Деян. 15:10-18)