Начало Музика Концерти Джаз в Боровец
Концерти

Джаз в Боровец

Мария Митева
22.08.2023
3191
Виолета Ангелова и децата на джаз фестивала, фотография Виктор Викторов

В началото на август за втора поредна година в Боровец се проведе международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Програмата изобилстваше от изпълнители и музиканти от България и света. Сред тях бяха Васил Петров и неговият бенд, Михаил Йосифов и студентите му от „Новините в джаза“, формация Zone C, „Калибърти“, „Дърти Пърчис“; кубинската мегазвезда Роберто Фонсека и неговият 10-членен бенд, „Дъ Джайв Ейсис“, „Матт Бианко“ и др.

Виолета Ангелова, водеща на джаз академията за деца

Виолета Ангелова завършва НМУ „Любомир Пипков“ през 2007 г. с пиано в класа на Весела Маринова. През 2014 г. се дипломира със специалност звукорежисура в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Повече от десет години участва като звукорежисьор в български филми и сериали, а също така и в американски и европейски продукции и реклами. През 2022 г. създава детския бранд „Тонини кидс“. 

Водихте детската школа на джазфеста през 2023 г. в Боровец. На каква възраст бяха децата?

Възрастовата група беше от пеленачета, буквално, до 18-годишна възраст, че и по-големи. Затова предварително ни беше много трудно да решим как точно да обучаваме децата на джаз. Как ще им разказваме какво е джаз. И затова реших да създам приказката „История на джаза“. В нея се разказва за момченцето Тони, което пътува назад във времето и отива в Ню Орлиънс, където открива джаза в края на XIX век. Идеята беше чрез магичното пътуване във времето да представим историята така, че да я разберат и най-малките, а и да стане интересно и за най-големите. 

И в тази приказка пътешественикът във времето не трябва да сбърка думичките?

Да, те са си тайни заклинания. По време на самото представяне на джаз фестивала осемнадесетгодишният Християн Ламбов, студент по актьорско майсторство в НАТФИЗ, ги четеше, разтваряйки книгата. Той изпълняваше ролята на Тони. Децата много се вълнуваха. Даже започнаха да му задават въпроси.

Първо ги запознахте с историята на класическия джаз, предполагам?

Да. Обяснихме им, че думата „джаз“ (jazz) е означавала „жизненост“, „енергия“ и че характерна за джаза е импровизацията. Пуснахме им Луис Армстронг, Ела Фицджералд. Но започнахме с Рей Чарлс и накрая завършихме с кубинеца Роберто Фонсека, връщайки Тони в съвремието.

Децата как реагираха?

Реагираха много адекватно. Децата много обичат да творят. Затова решихме, че по-добрият вариант е те да сглобят и музикални инструменти, след като свърши приказката. Голяма част от тях правеха дрънкалки с помощта на родителите си. По-големите изработваха дайрета и цигулки с подръчни материали. Ние бяхме направили шаблони и те съответно трябваше да ги залепят. Академията беше безплатна. Всеки можеше да я посети.

Mike Sax & X Key Cover, фотография Виктор Викторов

Джазменът Милен Стойков от Mike Sax & X Key Cover

Mike Sax & X Key Cover с фронтмен Милен Стойков стартира през 2015 г. Китарист е Никола Панчев, бас – Радослав Терзийски, пиано и клавиши – Илия Танев, барабани – Ленко Драганов. Формацията се състои от музиканти с международен опит и афинитет към стиловете smooth jazz, funk и fusion. На джазфеста в Боровец изпълниха парчета на Дейв Уeкъл, Джордж Дюк, Дейв Коз и др. 

Вие от пръв поглед сте се влюбили в саксофона, едва осемгодишен, после и флейтата ви става любим инструмент. Как съчетавате тези инструменти във всеки ваш концерт?

Редувам и двата инструмента в концертите си, както и свиря на няколко вида саксофон по време на концерт – сопран, алт и тенор. Започнах да свиря на седемгодишна възраст на китара. Често ходех с родителите си на места, където можеше да се чуе музика на живо, и когато за първи път видях саксофон, не откъснах поглед от него. В България тогава не се преподаваше саксофон, даже и в средните музикални училища. Саксофонът се изучаваше само в Музикалната академия. В трети клас започнах да уча флейта с идеята да вляза в музикалното училище. Тогава, между другото, в средното училище нямаше и специалност китара. Концертмайсторът на симфоничния оркестър на старозагорската опера Георги Варов, който беше близък на нашето семейство, ме насочи към флейтата. Тя беше основният ми инструмент в музикалното училище. В този период допълнително започнах да изучавам саксофон. Тогава имаше самодейни формации, в които свирех на тенор саксофон. Константин Стоянов, моят преподавател по флейта, ми даваше насоки и за саксофона. В Музикалната академия бях ученик на Симеон Щерев за една година. Той за мен беше №1 в света като джаз флейтист. Американците имат ранглиста и го бяха сложили на второ място – огромно признание за неговата класа като музикант, но за мен той и до днес си остава най-добрият. 

От кои джазмени сте се повлияли?

От Джералд Олбрайт, Ричард Елиът, Дейв Коз, Ерик Мариентал – американци. Те са типични smoot jazz саксофонисти. Това е една по-мелодична разновидност на джаза. Този стил много ми допада, както на мен, така и на колегиите ми. Той има и по-широка аудитория навсякъде по света.

Искате да създадете и вариант на „Облаче ле бяло“?

Аранжирал съм го инструментално за соло саксофон. В хармоничното звучене обаче съм повлиян от госпъл музиката.

Вашата колежка Надя Тончева спомена, че импровизацията понякога е по-силно въздействаща от оригиналната тема на парчето.

Да, може, но най-вече е според вътрешното усещане и трактовка на изпълнителя.

Усещате саксофониста Майкъл Лингтън като европейска душа. Защо? Той отдавна свири в САЩ.

Той е много популярен smoot jazz саксофонист. По произход е датчанин. Заминава за Америка на двадесет години и остава там. Нидерландия и Дания са европейските страни, най-силно повлияни от Америка във всяка област на музиката. Той съчетава класическото европейско музикално образование с типично американски начин на музициране. В него винаги усещам дълбока душевност и емоция, която е характерна и докосваща по европейски.

Откъде идва това странно име на вашия състав?

Ленко Драганов, добре познат като брилянтен студиен музикант и концертен тонрежисьор, е основателят на X Key. На английски key се използва както за клавиш, така и за тоналност. „X“ е винаги неизвестното. Mike е моят псевдоним от млад, а по-късно се прибави и Sax. Проектът ни е предизвикателство към публиката – да очаква неизвестното и различното в нашата музика и представяне.

В Гренландия сте свирили осем месецаКакво е отношението на гренландците към класиката и джаза?

Те са жадни за социален живот. Населението е малобройно, в столицата живеят едва 15 000 души. Тяхната генетика не позволява да живеят на юг, нито да се приспособят към по-топъл климат. Гренландците чувстват силно музиката и се интересуват много от всякакви стилове, включително джаз, фънк и соул. Умеят да се веселят. Много високо ни оценяваха. Имат доста банди и формации. Бяхме осем месеца в клуб, само в столицата. Гренландците са приятелски настроени към всички. Обръщат се към теб с думата „приятел“. Бих свирил пак там.

А коя е другата ви мечта?

Нашата голяма цел е да свирим на двата най-големи европейски smooth jazz фестивали – Mallorka Smooth Jazz и Algarve Smooth Jazz, Португалия. По традиция там свирят световни имена.

Братя Владигерови и Дарина Златкова, фотография Виктор Викторов

Братя Владигерови

Музикантите Александър и Константин Владигерови са родени в София, но отдавна живеят във Виена. Внуци са на големия български композитор Панчо Владигеров, синове на диригента Александър Владигеров и актрисата Величка Владигерова. Александър е тромпетист, а Константин – пианист. Двамата имат постоянни ангажименти в чужбина, но поддържат непрекъснато връзка с родината. Албумът им „Магия“ е номиниран за композиция от виенското списание „Опус класик“ за 2023 г.

Александър, корицата на албума ви „Магия“ е с портрета на Рилке, нарисуван от Леонид Пастернак, бащата на Борис Пастернак. Идеята за албума от този портрет ли се зароди?

Александър Владигеров: Леонид Пастернак се е срещал с Рилке в Петербург и там той е успял да го нарисува. Според мен този портрет датира от 1926 г. И ние го приехме като ментална връзка към албума. Портретът е много одухотворен и подхожда на целия ни проект и като цветове, и като линия. Връзката ни с Борис Пастернак е по майчина линия на Панчо Владигеров. Лириката на Рилке ни вдъхнови да напишем песните.

Рилке е философски поет. Не е ли труден за джаз интерпретация?

Като литература ние сме избрали тези неща, които на нас музикално ни подхождат. Когато прочетох неговото стихотворение „Пантерата“, реших, че то може да бъде направено и на песен. Шнитке, както и по-модерните композитори и поп изпълнители са правили песни по текстове на Рилке, но ние искахме да направим песенна композиция по наша идея върху тях. Пък дали звучат джазово? Ние ги наричаме „кросоувър“. За класика ли са повече, отколкото за джаз – слушателят ще прецени. Пламен Хаджийски направи преводи на всички песни и ги събрахме в отделна брошура към албума. На джаз фестивала в Боровец нашата сестра Екатерина изпълни Сонет 19 на Рилке.

Албумът „Магия“ на братя Владигерови

Изсвирихте и композиция от каталунския композитор Фредерик Момпоу, посветена на Марио Станчев.

Моят брат Константин я изпълни за него на пиано. Кръстихме я „За Марио“. Направихме нов аранжимент. Марио я свиреше на концерт в дуо с флейтистката Лидия Ошавкова.

Чухме и композиции от последния ви албум „Веселите Владигерови“, включващ произведения от близо стогодишен период.

Изсвирихме известното от 1953 г. „Буги-буги“ на Александър Владигеров, нашия баща. Като състав сме трио и в албума се съдържа музика от три поколения Владигерови. В него е включено „Концертно шими за соло цигулка и пиано“ на Панчо Владигеров от 1924 г. За него поканихме цигуларката Валя Дервенска. Записана е и пиеса от т.нар. берлински период на Панчо Владигеров. Сега се сещам, че Панчо Владигеров пише фокстрот през 1924 г. и за него получава наградата на фирмата за пиана Ibach. Включихме го в аранжимент за четири ръце – Екатерина и Константин на пиано и аз, Александър, свиря на тромпет. Има и други наши композиции, както и от нашия баща.

Бяхте поканили за участие и Дарина Златкова, солистка на хор „Филип Кутев“.

С нея имахме съвместен концерт на фестивала Обвалден в централна Швейцария. След това я поканихме да участва с нас в три наши композиции на джазфеста в Боровец – „Ретроспекция“, „Изгреела е звезда“, родопска песен, и „Йо-йо“. В „Ретроспекция“ използваме мотиви от „Попътна песен“ на баща ми от „Веселите музиканти“. В този аранжимент композицията е на Константин. Дарина я изпя в народен стил. „Изгреела е звезда“ е заимствана от родопския фолклор. И е с аспирация на тази мелодия от музиканта Румен Тосков. Третата песен „Йо-йо“ стана химн на фестивала в Обвалден. И избрахме да направим мост между двата фестивала, Боровец и Обвалден.

Вие сте свързани с Шумен. Предстои ли ви концерт там?

Да, на 30 септември за откриването на реставрирания младежки дом. Дядо ни е бил патрон на този град, има музей на негово име. По време на пандемията, през 2020 г., международният конкурс за класическа музика „Панчо Владигеров“ беше прекъснат. Той се провеждаше на всеки две години, както за инструменталисти, така и за певци. Надяваме се отново да се възстанови.

Мария Митева
22.08.2023

Свързани статии