Съвършената любов и съвършеното приятелство наистина са несъвместими, тъй като едното е бойно поле, където сенките воюват заедно с бойците, а другото – мирна провинция, където постоянно се водят дискусии.
У. Б. Йейтс
В навечерието на 150-годишнината от рождението на Уилям Бътлър Йейтс издателство „Персей” публикува книга с две от прозаичните произведения на ирландския поет, определян като един от най-значимите англоезични поети на ХХ век.
„Джон Шърман” е творба, фокусирана върху темата за любовта. Джон Шърман и Мери Картън израстват заедно като деца в малко провинциално градче, имат еднакви вкусове, разсъждават по един и същи начин. Но Джон получава предложение от богатия си чичо да започне работа в кантората му в Лондон. Той заминава и попада в бляскавия свят на столицата, където среща богатата и капризна Маргарет Лиланд. Когато се сгодява за нея, най-трудното нещо за него се оказва как да съобщи това на Мери. И той се замисля коя жена всъщност обича…
„Доя” е красива митологична история, ситуирана в далечното минало и разказваща за любовта между смъртен и фея.
Изданието е част от поредицата „Нови литературни гласове и културното наследство на творческа Европа”, получила подкрепата на програма „Творческа Европа” на ЕС.
Големият ирландски поет и драматург Уилям Бътлър Йейтс, лауреат на Нобеловата награда за литература от 1923 г., е роден е на 13 юни 1865 г. в Сандимаунт, недалеч от Дъблин. Той е брат на художника Джак Бътлър Йейтс и баща на политика Майкъл Йейтс. У. Б. Йейтс произхожда от англо-ирландско протестантско семейство. Майка му отглежда четирите си деца с ирландски митове, приказки, песни. Чрез фолклора Йейтс открива ирландската митология като поетичен инструмент, романтизма, метафизиката и окултното.
Творчеството на Йейтс вдъхновява ренесанса на ирландската литература. Поетът е ангажиран с борбата за независимост на Ирландия. През 1899 г. е сред съоснователите на Ирландския литературен театър, от този проект през 1904 г. се развива Abbey Theatre, Националният театър на Ирландия.
Сред най-значимите му стихосбирки са „Вятърът в тръстиките”, „В седемте гори” „Зеленият шлем”, „Отговорности”, „Кулата”, „Витата стълба”. След получаването на Нобеловата награда Йейтс става сенатор в първия ирландски парламент, но се оттегля разочарован от политическите борби. Умира във Франция през 1939 г., а по-късно тленните му останки са пренесени в Ирландия (1948 г.).
„Джон Шърман. Доя”, Уилям Бътлър Йейтс, изд. „Персей”, 2015 г., превод Емил Минчев
Джон Шърман
Корабът „Лавиния” бе минал покрай Тори и Ратлин и сега наближаваше скалите Донигал. Те бяха обвити в рехава мъгла, която ги караше да изглеждат дори по-огромни, отколкото бяха. На запад слънцето блестеше над съвършено синьото море. Чайки изплуваха от мъглата и се гмуркаха в слънчевата светлина, след което излизаха от слънчевата светлина и потъваха обратно в мъглата. На запад морски птици постоянно се гмуркаха във водата и един дребен кит от време на време се показваше над повърхността и перката му блестеше на слънцето. Шърман отдавна не се бе чувствал толкова щастлив и отдавна не бе разсъждавал толкова ясно. Природата около него бе изпълнена с божествена хармония. Всичко спазваше своя природен закон – хармония, която бе мирна, независимо от това дали беше добро, или зло, защото злото също бе мирно: мирът на хищните птици. Очите на Шърман се насочиха от морето към кораба и той се натъжи. Върху този съд, пълзящ бавно по морето, се разхождаха много печални и прегърбени фигури. След това очите му се насочиха от кораба към самия него и се напълниха със сълзи. Надеждата и спомените се хранеха като пламъци с него и с тези движещи се фигури.
Очите му отново грейнаха, защото знаеше, че бе открил своето настояще. Щеше да живее в своята любов и в крак със своето време. Щеше да живее така, че неговият природен закон да бъде спазен. Но беше ли сигурен в тази истина? Светците, от една страна, и животните, от друга, както и живот в крак с времето. Натам го бяха повели неговите дни. Това бе единственото зрънце, което бяха смлели. Но да смелиш едно зрънце е достатъчно за един човешки живот.
Няколко дни по-късно Шърман бързаше през град Бала. Беше събота и той се разминаваше със селяните, излезли на пазар, и старите жени, носещи кошници с питки, цариградско грозде и дълги захарни пръчки, излети като бастуни, които децата наричаха „дървени крачета”.
Сега, точно както преди два месеца, той от време на време бе разпознаван и поздравяван и точно както преди, продължаваше, без да обръща внимание, очите му бяха пълни с глупава тъга, тъй като съзнанието му весело ги бе изпреварило. Имаше поглед, какъвто имат животните и мечтателите.
Всичко бе станало просто и проблемът му се бе решил сам. Мислеше какво щеше да каже на Мери Картън. Сега щяха да се оженят и да заживеят в малка къща със зелена врата, нов сламен покрив и ред пчелни кошери под плета. Знаеше една такава къща, която стоеше празна. Предишния ден той и майка му бяха обсъдили този въпрос със съдържателя на хотел „Импириъл”. Познаваха особеностите на всички къщи в околността, с изключение на две или три, построени в тяхно отсъствие. През целия ден Шърман и майка му бяха обсъждали достойнствата на няколкото къщи, които им казаха, че стоят празни. Тя се зачуди защо синът й бе станал толкова непрактичен. Едно време не беше придирчив – редът кошери и новият сламен покрив не решаваха въпроса за нея. Тя отдаде всичко това на госпожица Лиланд, пиесите, пеенето и беладоната и с удоволствие си спомни колко много километра буйно море лежаха между град Бала и тези неща.
Госпожа Шърман не знаеше за какво друго освен реда кошери и новия сламен покрив мислеше сина й, докато крачеше сред селяните, излезли на пазар, продавачките на цариградско грозде и „дървени крачета”, момчетата, които играеха на топчета по ъглите, мъжете, облечени в жилетки с вълнени ръкави, каращи каруци, и жените, яздещи магарета, натоварени с въдичарски кошници, пълни с торф и делви с мляко. Точно в момента се опитваше да си спомни дали си купуваше вълна за плетене от магазина на госпожица Питърс, или от магазина на госпожа Макалоу на моста. Едната от двете я продаваше за половин пени на чиле по-евтино. Никога не знаеше какво ставаше в ума на сина й, тъй като имаше свои собствени грижи. Благословени са коравосърдечните. Те запазват своя характер в железен сейф, докато ние, клетите смъртни, обикаляме света, напразно търсещи някаква черупка, в която да се скрием, като през цялото време се изпаряваме.
Шърман започна да изкачва хълма, водещ до къщата на енорийския пастор. Беше щастлив. Тъй като беше щастлив, започна да тича. Скоро склонът стана толкова стръмен, че го принуди да ходи. Замисли се за своята любов към Мери Картън. Видяно в светлината на тази любов, всичко, което му се бе случило, беше напълно разбираемо. Беше открил своя център на единството. Детството му го бе подготвило за тази любов. Тогава беше самотник, привързан към любими места и поляни, предпочитащ да страни от останалите хора, нечовек като птиците и листата, сърцето му беше празно. Колко ясно си спомняше първата си среща с Мери. И двамата бяха деца. Бяха гледали как летящият балон се издига в небето на един училищен излет и го бяха последвали заедно през поляните. Какви приятели бяха станали, растящи заедно, четящи същите книги, мислещи същите мисли.
Когато стигна вратата и дръпна висящата дръжка на големия железен звънец, летящият балон се приземи в сърцето му, заобиколен от радостни възгласи и смях.
