Начало Галерия Диалог на седма степен
Галерия

Диалог на седма степен

Даниела Чулова-Маркова
23.11.2015
2355
Магда Абазова
Детайл от картина на Магда Абазова

Изложбата „Седем изображения…“ с куратор Димитър Грозданов е подредена до 30 ноември на първия етаж в галерията на СБХ на ул. „Шипка“6 в София.

Интелектуални отражения. С личен привкус. С усещане за нещо недоизказано, непознато, непривично. И привличащо. Поне така възприех изложбата „Седем изображения“ на куратора Димитър Грозданов. Въпросите, които тя поставя, са много. А отговорите всеки трябва да открие сам. В това е тръпката да опознаеш още едно късче от непознатото.

С дистанцирана дискретност Димитър Грозданов поднася своята концепция. За мен е професионално предизвикателство да надникна в този концептуално формиран и експозиционно мотивиран свят, обитаван от седем жени. Седем човешки съдби, седем монолога са трансформирани в диалог с Димитър Грозданов. Като куратор той има своята лична и професионална мотивация за подбора на тези седем именити дами. Ние, зрителите, пък се срещаме със седемте художнички и чрез тази среща „разчитаме“ концептуалната връзка. Там някъде по трасето на дешифрирането неусетно и аз се привърнах в участник в диалога.

Това е сложна изложба. С дълбок фон и многопосочни интерконтекстуални връзки. Експозицията интерпретира проблема за социалната рецепция на твореца, за самотата, за избора, за смелостта и цената да бъдеш различен. Вера Лукова(1907-1974), Васка Емануилова (1905-1985), Вера Недкова (1908-1996), Магда Абазова (1923-2011), Иванка Сокерова (1926-1993), Лика Янко (1928-2001), Славка Денева (1929-1984) – всяка една от тези художнички има сложна, тежка и драматична съдба. Всяка интепрпретира проблема за алиенацията, за изолацията и за различността. В различни етапи от живота си тези художнички са и приемани, но повече отхвърляни, и възвеличавани (макар и само някои от тях), и неразбирани (всички те!). Те са символи-знаци за „различния“ в едно общество – нестереотипен като присъствие, нетрадиционен като лично и човешко разбиране, нетипичен като поведение, а оттам и като рецепция.

Картините на седемте художнички предлагат разнороден прочит на сходен проблем, пречупен през призмата на литературно-философски пристрастия. Феминистични идеи, тотална самота, усещане за обреченост, отричане на действителността – това изниква в съзнанието ми, когато пред погледа ми се редуват образ, слово, образ, слово….

Димитър Грозданов дискретно повдига „завесата“ на познанието и разкрива малко известни кътчета от личностното битие на седемте жени. Акцентира на техните литературно-философски увлечения и чрез съпоставката текст – образ ни повежда към техния свят……

Всяка от авторките описвам и характеризирам с цитат и интерпретация. Така кръгът се затваря и в задочния диалог се разкрива още един елемент от познаването на тези седем лица от ХХ век. И моят разказ из експозицията започва. Срещата на образа със словото ще овеществи в седем транскрипции на отчуждение/самота/примирение/творчество.

EPSON scanner image

Иванка Сокерова

„Много е интересно. Има мъгла, дърветата изглеждат като призраци.“ Иванка Сокерова

Присъствието/отсъствието на това име от панорамата на българското изобразително изкуство е знак за силата на отчуждението. Иванка Сокерова е сред малко изследваните имена, които оставят ярка диря. С трагична съдба, отдадена на изкуството, въпреки премеждията, които всекидневно понася, тя създава изключително експресивни по звучене керамики и релефи. Скръб и желание да сподели нещо лично. Но със страх дали ще бъде разбрана. Не от дърветата-призраци, а от хората-тези наоколо. Философско-метафорична недоизказаност, кадрирана и колажирано-насечена мисъл в образи правят произведенията й доста нетипични за времето от втората половина на ХХ век.

06. Kanava s podramka Вера Лукова-1943

Вера Лукова

„Помолих Бог да ми помогне да обичам другите.“ Анета Содева

А дали молбата й е чута? Навярно.

Колоритът от сребристи седефени тонове постепенно става по-звучен, с по-чисти и ярки багри. През 30-те г. на ХХ в. рисува предимно портрети – Александър Жендов, Слав Славов, Васка Емануилова, арх. Христо Берберов, Сирак Скитник. Създава десетки автопортрети, фигурални композиции, натюрморти и пейзажи. Тя е една от най-ярките защитници на феминистичните идеи в България. В творчеството й изобилстват женски образи в различни статуси. Битова композиция, градска самота, загадъчно очакване. Пиетет към символизма, към метафората, към драматичната съпоставка жена-общество-любов-време откриваме и в стофите на Сафо, и в Димчо Дебелянов, и в Христо Смирненски. Вера Лукова транскрибира в образи любовта, града, изолацията, носталгията по спокойния миг безвремие.

04. Kanava s podramka Вера Недкова (1)

Вера Недкова

„Човекът е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч.“ Салваторе Куазимодо

Позицията на Вера Недкова свързвам с хладно, дистанцирано артистично присъствие. Платната й са изпипани, на моменти студено рационални, пронизително експресивни с неизменния привкус на увлечението по немската философия и естетика. Вера Недкова поставя въпроса за безизходицата, за адаптацията на интелектуалеца-единица, за човека, който не се вписва в социума. Нейните дамски портрети са „уловени мигове ежедневие“, които „носят със себе си своя свят. Блестящ или жалък“ (Албер Камю). Така и Вера Недкова живее в свой свят, привидно открит, но всъщност изпълнен с духа на Роберт Музил, Лудвиг Витгенщайн, Херман Брох и Албер Камю.

EPSON scanner image

Васка Емануилова

Наоколо е голо. Страшно голо.

Нарядко птица с писък прелети

и изведнъж заспуска се надолу

с желанието да се приюти.

Ал. Томов

Смълчано сливане със света на ателието. Васка Емануилова изразява себе си преди всичко с камерна пластика. Портретната скулптура, както и паметниците са една страна от нейната личност. Но истинско убежище тя намира в малките женски фигурки от теракота, които носят монолитната топлота на материала и копнежа по човешко присъствие. Символистично-експресивната естетика, творчеството на Николай Хрелков, Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев откликват на натюрела на Васка Емануилова. Ако трябва да я определя с три думи, то те са „корен“, „дом“, „принадлежност“. Макар да е сред авторите, получили поне частично признание приживе, с благ характер и изключително състрадание, Васка Емануилова искрено се вълнува от мястото на твореца в обществото, от проблема за оценяването му.

08. Полипроп Магда Абазова 120-85

Магда Абазова

„Страстта на белязания е да сравнява всичко съвременно с миналото все едно дали сравнението е плодотворно или не.“ Макс Фриш

Постмодерен акорд от експресия и особена съзерцателна статичност. Всички ние обитаваме собствените си затвори.

Магда Абазова е от онези личности, които внасят много смисли в сътвореното. Странно, дори абсурдно ми се стори присъствието на Чарлз Буковски в нейното пространство. Но като се замисля, в духа на нашето динамично столетие, като открит човек, тя с чисто любопитство търси аналози в неговия непресторен свят. Буковски пише на твърд и директен език – безкомпромисно, с любов към обществените низини. Магда Абазова наслагва като смисли в рисунки и творби неговите кратки, лесно разбираеми изречения. И поезията му в свободен стих напомня островчета свобода, където е възможно бягството от затвора на човешката съдба.

EPSON scanner image

Лика Янко

„Това, което виждаме, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“ Антоан дьо Сент Екзюпери

Малкият принц е най-подходящият жител на „творческата обител“ на Лика Янко. Чистотата на нейния свят, пределната отдаденост на изкуството, отдалечеността й от хората някак априорно се свързват с бялото. Белият цвят е знак за чистота, за любов към Бог според самата Лика. Картините й действат пречистващо, но носят мъничко тъга, по детски мотивирана доброта, вглъбеност и вяра в тайнствената сила на съзиданието. Лика Янко бяга от шарения карнавал на живота, за да отрази невидимото. Тя твори без грам показност и в тесен кръг (на сестра си Дана, на Славка Денева, Иванка Сокерова) изливадушата си в картини-пана. Платната й са ясни и запомнящи се, колажирано предметни, наситени с носталгия, с усет към примитива.

Славка Денева

„Те (хората) никога не са виждали самотник. Само са го мразели без да го познават. Как хората впоследствие разбират, че могат да разберат самотника и да използват последното крайно средство и да се противопоставят по обратния начин – със слава.“ Р. М. Рилке

Интериор. Пъстрота и душевна пустота. Огорчение и отново възраждане. Затворен кръг и омагьосан миг. Славка Денева живее в изключително подбрано обкръжение. Сама избира участта на самотница. Тя бяга от сивотата на всекидневието в полихромието на декоративно пластичните си хармонии. А редовете за славата, с която компенсираме неразбирането – защо ли ми звучат болезнено актуално към днешна дата?

Изложбата „Седем изображения“ е необикновено явление, не само защото текст и образ съжителстват, а защото трябва да съумеем да се зачетем в концепцията, в присъствието на лица и текстове. Димитър Грозданов предлага на зрителите „изложба-огледало“. Всеки автор се „оглежда“ в своето време. Всеки зрител се потапя в огледалния свят на една епоха от пристрастия и прочити.

Даниела Чулова-Маркова
23.11.2015

Свързани статии