0
1856

„Диалозите на кармелитките“ в Мет

„Диалозите на кармелитките“, фотография Метрополитън опера

Едно от най-популярните оперни заглавия на ХХ век закрива киносезона на Метрополитън опера на 11 май. Ще го гледаме и в България – в Синема Сити София от 19 часа.

Творчеството на френския композитор Франсис Пуленк (1899–1963) разкрива широки жанрови интереси, но у почитателите му няма как да не остава усещането за преклонение пред сакралното и силата на вярата. Най-популярната от трите му опери – „Диалозите на кармелитките“ – е силно въздействащо послание за упование в Бога и жертвоготовност в името на омиротворението. Пуленк е в най-зрелия си период като творец и произведението, чиято премиера е през 1957 г. в Миланската Скала (на италиански), предизвиква възхищението на публиката и критиката. Фактът, че скоро след това операта е представена на френски в Париж и на английски в Сан Франциско, говори много за важността на текста – либретото композиторът пише по текста на френския писател Жорж Бернанос (1888–1948).

Операта пресъздава исторически събития от времето на Френската революция и терора от края на XVIII век, когато хиляди са екзекутирани в цяла Франция като политически противници на якобинската диктатура. 16 монахини от ордена на кармелитките в град Компиен стават жертва на терора и отиват на ешафода заради религиозните си убеждения. „Силата на тази пиеса е всичко нерелигиозно в нея: как в едно затворено общество има битки за надмощие, страх, липса на доверие. И сега, повече от всякога, ние виждаме колко важно е жените да отстояват себе си в обществото, което иска да ги държи настрана“, споделя убеждението си диригентът Яник Незе-Сеген, който е и новият музикален директор на Метрополитън опера. Негова е заслугата постановката на „Диалозите на кармелитките“ на режисьора Джон Декстър от 1977 г. да бъде представена отново. Всъщност това е единствената постановка на тази опера, която нюйоркчани са гледали досега – сценичният ѝ живот вече надмина дори легендата „Бохеми“ на Франко Дзефирели.

„Диалозите на кармелитките“, фотография Метрополитън опера

Кръстът като символ и минимализмът като подход са отправните точки в режисьорските решения на Декстър. Още с вдигането на завесата зрителите попадат под силното въздействие на гледката – монахините, които лежат по очи с разперени ръце, в поза, наподобяваща Христос на кръста. Режисьорът не залага на големи промени и пищен декор, затова и артистите имат много свобода на сцената.

Актьорският състав в тази възстановка на „Диалозите на кармелитките“ от Пуленк е звезден и също добавя определени очаквания към финала на киносезона на Мет. В центъра на действието е сестра Бланш – партия, поверена на американската любимка Изабел Ленард. Със своята артистичност и естествена красота тя превъплъщава по въздействащ начин младата, болезнено плаха аристократка, избрала закрилата на монашеския орден и прикритието на манастира. Легендарната Карита Матила и Ейдриън Пиечонка са силните фигури в историята – мадам Кроаси и мадам Лидоан, старата и новата игуменка на манастира в Компиен. Според Дейвид Салазар от ОperaWire, „Матила изгражда иконичен образ, който се запечатва в паметта на зрителя“. Контрапункт на останалите образи е Ерин Морли като Констанс – светъл лъч на жизненост и дори комична краска в началото на иначе трагичната история.

Разбира се, Яник Незе-Сеген и оркестърът на Мет също играят важна роля в цялостния спектакъл. Музиката на Франсис Пуленк изисква дълбочина и добър общ ритъм, който диригентът поддържа с мъдрост, по думите на критика Антъни Томазини от в. „Ню Йорк Таймс“. Маестрото има особен афинитет към „Диалозите“, защото, от една страна, е отгледан от католици и е познавал много монахини като дете, а от друга – се е запознал с произведението още като съвсем млад хормайстор в Монреалската опера в родината му, Канада. Въпреки всичко обаче тази възстановка на творбата всъщност е първата възможност за Незе-Сеген да я дирижира в цялост. За него, както и за повечето зрители, най-яркият и впечатляващ момент е финалната Salve Regina – когато гласовете на монахините замлъкват един по един, заглушени от звука на ешафода.  

Излъчванията от Метрополитън опера се случват благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.