Разговор с Павел Балев, който дирижира концертите на световната звезда на много места по света
Това е четвъртата световна оперна звезда, която пристига за концерт в София, след като Найден Тодоров пое ръководството на Софийската филхармония. Ще припомня незабравимите вечери с Томас Хемпсън, Анджела Георгиу и Стивън Костело, Елина Гаранча.
Както много от слушателите в залата, и аз в дните преди концерта прегледах и прослушах много от записите на Диана Дамрау, с които изобилства интернет, и за пореден път изпитах истинска наслада от невероятните превъплъщения на певицата. Ще спомена само три: „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Признатата Европа“ на Салиери и албума с Моцартовите героини. Разбира се, досегът с музиканта на сцената е несравним и това установявам всеки път. Всички тези записи са правени преди известно време, а с напредването на годините обикновено оперният глас става по-плътен. Очаквах същото да чуя и сега. Оказа се обратното. Гласът на Дамрау, която след година ще празнува голям юбилей, е станал по-ефирен, по-фин, по-изискан, преливащ от нюанси и светлина.
Първият ѝ концерт на 4 септември откри сезона на Софийската филхармония, а вторият – на 6 септември, фестивала „Софийски музикални седмици“. С тези двата концерта на певицата влязохме в музикалния информационен поток, защото с тях започна световното турне на Дамрау. В него тя представя новия си албум „Кралиците Тюдор“, който ще излезе в началото на октомври. Заедно със съпруга си Никола Тесте до декември ще бъдат последователно в Мюнхен, Баден Баден, Хамбург, Дортмунд и Париж. Както сподели Павел Балев, който ще дирижира много от тези концерти, само изявите в Токио са отложени за 2023 г. В личния график на Дамрау са включени „Мария Стюарт“ на Доницети в Цюрих в края на септември, концерт с Джоузеф Калея в Малта, дебют като Графинята от „Капричио“ на Р. Щраус в Париж през декември, серия от рецитали в Бордо, Есен, Виена, Лондон и Ню Йорк с пианиста Хелмут Дойч в началото на следващата година и през май ролята на Имоджене от „Пиратът“ на Белини в Метрополитен опера, Ню Йорк.
„С Диана и Никола започнахме да работим през 2013. Бяхме на една голяма сцена – Концертгебау, заедно с тенора Пьотр Бечала. Направихме няколко концерта и започнах да получавам периодично покани от нейната агенция да бъда диригент на концертите ѝ. Така се стигна до официална покана да поема концертите ѝ с оркестър в много точки по света“, уточнява Павел Балев. „Дамрау като че ли променя репертоара си. Дотук блестеше в най-брилянтните колоратурни партии, сега поема и по-драматични. Тя е много критичен артист. Знам доста примери как отказва партии, които смята, че не са за нея, или променя времето, в което да ги представи. Графинята на Моцарт беше планирана за няколко престижни сцени, но тя сподели, че смята да ѝ отдели още повече време за подготовка, за да може да дебютира по блестящ начин с тази партия, която за нея е мечта. Репертоарът, който представяме в София, е белкантов. Нейният опит в този репертоар е огромен и ви уверявам, че с нея съм правил няколко партии, които за мен си остават незабравими. Например партията в „Пуритани“, където съм свикнал да слушам Дамрау и ми е трудно да се настройвам да слушам други. Бих казал, че тя е много силна и когато пее Росини, но прави и нови неща, което е подчинено на желанието ѝ за развитие. Смея да кажа, че има експериментален момент в програмата на концерта.“
Програмата на концертите в София
беше много стилно подредена. Откри я увертюрата към операта „Семирамида“ на Росини, последвана от виртуозната ария на самата Семирамида. Публиката посрещна певицата с възторг и нескрито обожание. Тя беше лъчезарна, отговори с широка усмивка и разтворени за прегръдка ръце. Залата се наелектризира още от самото начало от елегантната и много емоционална интерпретация на арията, образец за бравурния стил на Росини. Последва френската част от концерта, която започна с арията на цар Солиман (Соломон) от операта „Савската царица“ на Шарл Гуно. Представи я басът Никола Тесте – плътен, хубав глас, напълно отговарящ на благородната му осанка. Програмата продължи отново с Гуно – част от балетната музика на операта „Фауст“. И ето на сцената отново е Диана Дамрау. Беше избрала по-непознатата ария на Анна Болейн от първо действие на едноименната опера на Доницети. Тази ария е по-вглъбена, насочена към размисъл, въпреки че и тя е богато изпъстрена с височини и колоратурни пасажи, които носят предчувствието за бедствие и обреченост.
Като част от експерименталния момент приемам включването в тази програма на руския момент, представен от Чайковски с гавот от Оркестрова сюита №1в ре минор, оп. 43 и много популярната ария на княз Гремин от операта „Евгений Онегин“. Изпълни я Никола Тесте, който срещна известна трудност с руското произношение, въпреки съвършената дикция и доброто вокално и емоционално поднасяне.
Отново малка балетна сцена с една гаярда от музиката към 1 д. на пиесата „Кралят се забавлява“ на Виктор Юго, която написва Лео Делиб. И ето стигаме до централната част на концерта. С това изпълнение трябваше да започна. Никола Тесте и Диана Дамрау представиха дуета на Талбот и Мария Стюарт от 3 д. на операта „Мария Стюарт“ на Доницети. С малък мизансцен и със съвършено емоционално претворяване на образите певците завладяха сърцето ми. Отчаяние, молитва, прошка, милосърдие владеят целия пасаж, в който Мария признава прегрешенията си пред верния граф Талбот. Съвършено легато, изящно пианисимо, филирани височини и разтърсваща емоция носеше всяка фраза, произнесена от Дамрау.
Официалният финал беше запазен за „Норма“ на Белини – първо увертюрата, а след това знаменитата молитва на Норма с брилянтната каватина. Задължително свързвам тази ария с Мария Калас и с Гена Димитрова – величествени, недостижими. Диана Дамрау представи другото лице на жрицата – мечтаещата жена, шепнеща за мир и жадуваща любов, ефирна трансмисия на неземна сила.
Аплодисментите бяха оглушителни, виковете Браво неспирни. Солистите, диригентът и оркестърът приеха възторга на зрителите, а Дамрау раздаваше въздушни целувки и прегръдки към всички, като с дълбоки поклони благодари на музикантите от Софийската филхармония и на Павел Балев. Така се стигна до трите биса. Никола Тесте изпълни ария на Максимилиан от „Разбойници“ на Верди, а след това прозвуча и дуетът на Максимилиан и Амалия от същата опера. И отново останах възхитена от сценичното присъствие на двамата и от силната им емоционална обвързаност.
След нова порция възторг дойде бисът, за който говори цялото българско музикантство. При срещата ми с Павел Балев той каза, че изненадата ще бъде огромна и че часове наред по телефона са провеждали консултации с певицата за всяка думичка, нейното значение и историята на операта. И ето прозвучаха първите акорди, които няколко души в публиката разпознаха и изръкопляскаха – арията на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев – „Велики Боже, чуй моята молба“. За изпълнението е достатъчна дори само една дума – съвършено. Дума, смисъл, акцент, необичайни хармонии, перфектно интонирани, прошепнати фрази, наситени с дълбоки чувства. Павел Балев е великолепен диригент и визионер, а Дамрау ангел, кацнал в София, за да ни върне увереността, че няма по-велико и съвършено изкуство от музиката.
Софийската филхармония започна своя нов сезон със съвършен концерт и програма. Водени от Павел Балев, музикантите бяха вдъхновени и прецизни. Бих отбелязала като най-емоционална интерпретацията на увертюрата на „Норма“. До болка познатите мотиви бяха изваяни майсторски, солата преливаха с невероятна красота, а Балев беше извел удивителни акценти и вътрешни гласове.
Новите ангажименти на Павел Балев
Използвах срещата с господин Павел Балев, за да разбeра как е преминал карантинният период за него.
„Имах серия от концерти със Севернохоландската филхармония. Когато почти всичко се затвори в Германия, в Нидерландия беше отворено, нямаше и помен от реакция от страна на правителството. Ние си направихме репетициите, мина първият концерт с пълна зала и хубава публика и един час преди втория концерт всичко беше закрито. Дори не успяхме да си вземем довиждане с колегите. И така се прибрах в Германия.“
Как постъпихте с вашия състав в Баден Баден?
Първоначално изпаднахме в ситуация на вакуум. Не знаех как да реагирам като ръководител на тази институция. Не съм привърженик на изявите в интернет и тази кампания остана чужда за мен. Използвахме времето да направим концепция, която осъществихме при първата възможност, която получихме. Камерни концерти, които представихме през юни и юли с много голям успех. Подготвих шестнадесет камерни програми за различни формации на оркестъра. В рамките на един час в една програма участват колкото може повече различни изпълнители, с колкото може повече различни произведения. Стигаше се до концерти, в които имаха участие от петнадесет до седемнадесет музиканти, които в различни камерни формации изпълняваха различни стилове. Така беше интересно и за публиката, и за нас, без да се създава излишно натоварване. За жалост в нашата зала от 500 места имахме разрешение само за шестдесет души. Но всички концерти бяха разпродадени. Аз лично конферирах много от концертите, говорех за композиторите, въвеждах публиката в произведенията и на почти всички барокови пиеси участвах като чембалист. Обогатявах се, свирейки Вивалди, Кванц, Хендел, Бах, Телеман, различни сонати, триа, квартети. Беше невероятно, защото като диригент трудно стигах до камерните им произведения. Като чембалист репетирах с музикантите различни детайли. Така участвах в целия процес и ми беше много приятно.
Публиката завърна ли се нормално в залата?
Да, бяха много доволни, благодариха, че участват в този цикъл. Дори поради заболяване се наложи да откажем един концерт и хората решиха да не връщат билетите, а да ги подарят на филхармонията. Същото се получи и през юли с петнадесет камерни концерта с различни програми. В бароковите програми изсвирихме много творби със солиращи инструменти и оркестрантите получиха възможност да участват и като солисти. Дори имаше вътрешна надпревара и сега съм длъжник на някои от тях, искат да им организирам техни концерти. Обещал съм, че в началото на новия сезон ще им предоставя тези изяви, които не успяхме да осъществим.
Какъв ще бъде този нов сезон?
Ще правим комбинация от камерни концерти, както досега, тъй като ограниченията остават, а предполагам, че ще продължат до края на декември. Ще имаме малки концерти, с малки формации до тридесет души. Програмите ще включват симфонични творби за малки състави. В първия концерт ще изпълним симфония от Хайдн, сюита „Пулчинела“ на Стравински и първа сюита от „Тривърхата шапка“ на Де Файя.
И вие ли работите на половин сезон, както тук?
Ще изчакваме. Имам програмите до края на сезона, но не обявяваме твърда програма засега. Имаме абонаментен цикъл, за да запазим постоянната публика от 1 януари до края на юли с програми и солисти с надеждата, че след Нова година ще можем да правим големи симфонични концерти.
След като завърши договорът ви с Баден Баден, вече знаете къде ще продължите. Местата са няколко…
Получих покани. Това за мен е най-приятното, защото не се наложи да се боря с конкуренция. Явно предишните ми участия са убедили тези институции, че съм човекът, който може да ги поведе напред. Специално от Лимож ми казаха, че развитието на оркестъра е много положително и очакват от мен надстрояване. Преценили са, че аз съм човекът, който ще даде още едно стъпало напред в развитието на оркестъра. Той е много млад, амбициозен състав и се опитва да се утвърди във Франция. С тях съм правил програми за камерен оркестър и много трудната опера „Мъртвият град“ на Корнголд. Тя премина много добре, заговори се за операта, за оркестъра, заговори се за тази продукция в цяла Франция. Имахме седем или осем критики от най-представителните списания и медии. След като споделих, че след 2022 г. смятам да сменя работното си място, те веднага реагираха и ме поканиха. Ще имам по една оперна продукция на сезон в операта и по три симфонични концерта. Това ще ми даде възможност да се обогатя, защото за мен Франция е много интересно място. Работя често там, но само като гост. Там се прави по-малко продукция, но качеството е много високо и операта в Лимож го доказва. Аз имах солисти от оперите в Ню Йорк, Щутгарт, Берлин – първокласни солисти, привлечени за определени заглавия.
Бяхте казали, че операта ви влече и искате да се насочите повече натам в бъдеще.
Да. И това, което е много хубаво, в Лимож стои планът ми до 2025 г. Зная кои оперни заглавия и в кои периоди ще правя. Следващата година ще гостувам за „Русалка“ на Дворжак. Първата ми премиера като шеф диригент ще бъде „Сомнамбула“ на Белини, след това „Палячи“ на Леонкавало в продукция с един филм, а после „Идоменей“ на Моцарт. Това ще бъдат копродукции с други театри. Симфоничните програми ще определям сам.
Лимож е типичен френски град с прекрасна катедрала. Градът е стар, но самата опера е в нова сграда, има хиляда и сто места. Лимож е известен с традиционния много фин порцелан. В целия град има магазини и е пълно с туристи. Операта и оркестърът са млади и за мен е чест, че ме избраха, за да вървим нагоре.
А другите позиции, които имате?
Договорът ми в Баден Баден приключва, но ще остана там като първи гост диригент за пет години с по пет концерта на сезон. Самата общественост настояваше да имам трайно присъствие и да остана свързан с града. Това ме удовлетворява. Другото предложение, засега на половин щат, е генерален музикален директор в друг оперен театър в Германия – Нордхаузен Театер и Лоо-оркестър Зондерсхаузен. Оркестърът е основан през 1619 г. и работи без прекъсване вече 401 години. Макс Брух е бил генерален музикален директор. Там са работили цяла плеяда именити диригенти. Този оркестър е изпълнил за първи път Концерта за цигулка на Брух. С този оркестър са работили Вагнер, Шуман, Лист. За четиристотин години аз съм вторият чужденец, който поема ръководството. С тях направих един-единствен концерт със славянска програма – Дворжак и Сметана, след който ме поканиха да поема ръководството. Там започвам от 2021 г., малко ще се застъпи с работата ми в Баден Баден. Ще имам по две премиери на сезон. Първата ще бъде „Ариадна на Наксос“ на Р. Щраус. Скоро се шегувахме с колеги, че може би ще правя немски репертоар във Франция и френски в Германия. Но аз съм открит за всичко, нямам ограничения по отношение на репертоара. Навлизам все по-осъзнато във френския репертоар. Надявам се да мога да работя и руски, и италиански опери. Нищо не ми е чуждо. Вероятно ще продължа да правя и балетни премиери, тъй като в Нордхаузен има и балетна трупа.
В България преди година Павел Балев осъществи две големи оперни премиери – „Фалстаф“ на Верди в Пловдив и „Евгений Онегин“ на Чайковски в София, концертно. Засега има предложения за работа от български институции, но предпочита да не ги обявява. Надява се пандемичната обстановка да не попречи на осъществяването им.
„Винаги тръгвам с много амбициозна програма. Искам това, което направя тук, да го изработя от началото до края. Искам да оставя личен отпечатък върху това, което правя, защото в момента стандартният репертоар не ме привлича. Искам да бъдат произведения, които са правени малко, или са правени отдавна, или изобщо не са правени. Искам да оставим акцент в културата на родината ми, да бъде нещо смело, нетрадиционно и да обогатява. През последните години участията ми тук бяха епизодични. Открито си казвам, че ме привлича работата с нашите музиканти, с оркестрите и с нашите солисти и оперни певци. Чувствам се готов да давам и мисля, че мога да бъда от полза не само на съставите, но и на нашите таланти. Работата ме удовлетворява и ме обогатява.“
