Лято е! Летните фестивали се надпреварват да програмират концерти и спектакли на открито, които представляват истинско изпитание за музикантите и тонрежисьорите, а понякога и за публиката. Сред всички тези събития бих искала да отличим концерта на световноизвестната оперна певица Диана Дамрау на фестивала Опера в Летния театър 2025 във Варна с диригент Павел Балев, който е и постоянен гост–диригент на Държавна опера Варна. Творческото им сътрудничество е дългогодишно: Балев е дирижирал концертите ѝ с оркестър на много места по света, включително и тези в София през 2020 и 2023 г.
За любителите на оперното изкуство Дамрау не се нуждае от представяне. Нейната варненска галавечер на 24 юли 2025 г., озаглавена Sole е Amore („Слънце и любов“), включваше еклектична, интелигентно подбрана и подредена програма, представяща различни аспекти от огромния репертоар на певицата, по-специално сопранови арии в традицията на стила bel canto (белканто, красиво пеене) на италиански език, песни на испански и френски, арии на френски и немски, разделени от специално подбрани оркестрови пиеси, които играят ролята на интермедии.
Концертът започна с тържествените звуци на увертюрата (Sinfonia) към операта La gazza ladra („Крадливата сврака“) на Джоакино Росини, последвана от виртуозната каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor от първо действие на същата опера, белкантова ария, която, според думите на Балев, Дамрау изпълнява за първи път.
Увертюрата на комичната опера Donna Diana („Дона Диана“) – която може би случайно носи името на певицата – на австрийския композитор от чешки произход Емил фон Резничек (1860–1945), написана по испанската комедия El desdén, con el desdén („Пренебрежение с презрение“), бе използвана като въведение към цикъла от песни Cuatro madrigales amatorios („Четири любовни мадригала“), композиран върху анонимни стихове от XVI век от испанския композитор Хоакин Родриго (1901–1999). Тези изящни миниатюри са написани в Париж през 1947 г. и оркестрирани година по-късно от самия Родриго, който – засегнат от слепота – композира с помощта на брайлова азбука. Първата част на концерта завърши с Les filles de Cadix („Момичетата от Кадикс“), песен в ритъма на болеро от френския композитор Лео Делиб по текст на Алфред дьо Мюсе, обявена в програмата като „Испанска песен“.
Втората част отново започна с музика на Делиб, този майстор на леката и мелодична френска линия. Двете оркестрови пиеси (Прелюд и Мазурка) от балета „Копелия“ подготвиха публиката за J’ai deux amants („Имам двама любовници“) от музикалната комедия L’Amour masqué („Маскирана любов“) на Андрé Месажé по текст на Саша Гитри, следвани от увертюрата от операта „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere от същата опера.
Официалният финал бе с музиката на австрийския композитор от унгарски произход Франц Лехар, чието име свързваме с виенската оперета: известният валс Gold und Silber („Злато и сребро“), op.79, и песента на Анита Meine Lippen, sie küssen so heiß, чиято заразителна мелодия я прави толкова популярна и извън операта Giuditta („Джудита“), последната творба на Лехар.
Така се стигна до трите биса: обявената в програмата световна премиера на посветения на Дамрау оркестров вариант на песента How Sad No One Waltzes Anymore („Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“) на Брад Рос, съвременен американски композитор на мюзикъли, поп и класическа музика; следвана от арията на Мария Десислава от едноименната опера (1978) на Парашкев Хаджиев, за да покаже уважението си към страната на домакините. Прибавяйки българския език към петте езика на програмата, Дамрау поднесе молитвата „Велики Боже, чуй моята молба“ много ясно и трогателно и дълбоко развълнува публиката, след което изпя простата песен на Керубино Voi che sapete от „Сватбата на Фигаро“ и завърши концерта с музика от Моцарт.
Тази много приятна и лека за слушане музика обаче изисква не само солидна вокална техника, но и актьорски и танцови умения. Дамрау превъплъти различните женски образи с добре познатия си сценичен талант, създавайки само с няколко щриха алюзия за сюжета. Можахме да се насладим на нейното вокално майсторство, на изключително гъвкавия ѝ глас, на изваяните музикални фрази, на безупречното произношение, подчертаващо и оцветяващо текста, на безбройните темпови и звукови нюанси, на преобладаващите тихи динамики, истинско предизвикателство за изпълнения на открито.
За успеха на концерта допринесе оркестърът на Държавна опера Варна (концертмайстор Красимир Щерев), чиято добра форма под диригентската палка на Балев заслужава да се отбележи.
Венециела Найденова е доктор по музикознание от Университета във Фрибург (Швейцария). Изследванията ѝ са насочени основно към съвременната музика и оперната драматургия. Авторка е на книга за вокалното и сценично творчество на руския композитор Едисон Денисов (1929–1996) и на множество музиковедски статии. Изследва и популяризира творчеството на жените композитори. Създава и ръководи издателство Éditions Lyra, Neuchâtel.
