Последният роман на големия алжирски писател Рашид Мимуни (1945-1995) се нарича „Проклятието”. Публикуван през 1993 г., той е посветен на убийствената лудост, превзела страната му, след като военният режим анулира изборите, спечелени с мнозинство от Ислямския фронт на спасението. В следствие на което се разрази ужасяваща гражданска война. Това „проклятие” витае днес над Близкия Изток. Двадесет и две години по-късно болката на арабския свят, дължаща се на неговата немощ и на някаква абсурдна фаталност, го вкарва в най-лошата възможна ситуация. Варварите дойдоха, те са пред стените на Багдад.
Аз съм един от милионите хора, които искат да разберат какво се случва в Ирак. Видяхме ужасяващи образи, видеорепортажи, които показват стотици цивилни иракчани, повечето шиити, избити с вързани ръце, а сетне хвърлени в изкопи край пътя. Информирани сме в реално време, но не знаем нищо. Откъде идват тези „диви орди”, които убиват без пощада, палят домовете, разрушават паметници и плячкосват банките?
Сатана, облечен в джелаба
След сирийската трагедия, която необезпокоявано продължава, ето ни изправени пред безименно варварство, при това позоваващо се на исляма. Как е възможно? Искаме да знаем кой въоръжава, кой финансира, кой поддържа и планира действията на това движение, Ислямската държава на Ирак и Леванта, която иска да установи „чиста и твърда” ислямска република в Ирак и Сирия? Движението вече държи под контрол сирийски провинции като Деир-ез-Зор и Рака. Армията на Башар Асад не го закача, защото неговото присъствие дискредитира светския бунт. Оръжията на движението са насочени към други мюсюлмани и други араби. Западняците са търсени за заложници и за получаване на откуп.
Кой стои зад всичко това? Една или множество държави? Тайни организации? Глобалната мафия? Дракула? Сатаната, облечен в джелаба? Някой от тези богати и екзалтирани бедуини, омърсен от петродоларите, напълно изперкал и жесток като сериен убиец? Всички си задават тези въпроси. Арабите и мюсюлманите, духовниците и светските лица, хората, произлезли от тази религия или пък емигрирали другаде, журналистите и наблюдателите, изследователите и историците.
Казват, че ако Америка и Европа бяха действали твърдо, когато Башар Асад прекрачи прословутата червена линия (използването на химическо оръжие срещу цивилното население), тогава тези престъпници, видимо добре тренирани и организирани, нямаше да се дръзнат да нахлуят в Ирак, да превземат Мосул, Тикрит, части от Диала и дори да напредват към столицата Багдад. Ясно е, че клетата армия на министър-председателя Нури ал-Малики, неговата полиция и служби за сигурност не са в състояние да се справят с тези нападения. Същият министър-председател от няколко години е изправен пред сунитски размирици в провинция Ал-Анбар. Той продължава да провежда дискриминационна политика, унижава сунитите и привилегирова по недопустим начин шиитските кадри. По същите причини той даде подкрепа на Башар Асад. Защото властта на Башар Асад е също толкова спорен в собствената си страна.
Полезно е да припомним, че това, което се случва днес в Ирак, е почти логично следствие от скандалната военна интервенция на Джордж Буш на 20 март 2003 г., наречена без ирония „Операция свобода за Ирак”. Спомнете си, че г-н Буш обещаваше демокрация в Ирак. Това, което извърши американският президент, се вписа в линията на диктатурата на Садам Хюсеин. Той разруши, разчлени и фрактурира едно общество, една държава, една нация. Войната роди чудовище. А що се отнася до сегашните обяснения на Тони Блеър, който беше на една и съща позиция с Буш, те са нелепи и фалшиви…
Багдад, столицата на света и на неговото Просвещение
Една последна бележка: цялата тази трагедия се разиграва в Багдад, който по времето, когато Париж е бил само едно село, се е смятал за столица на света и на неговото Просвещение. Вярно е, че това е било преди десет века. Всичко има край, включително и просветлението на духа.
„Дивата орда” е заглавието на филм на Сам Пекинпа, превърнал се в класика.
Тахар Бен Желун е марокански писател (род. 1944 г.). Сред най-известните му творби са романите Децата на пясъка (1985) и Святата нощ (1987, отличена с наградата Гонкур), преведени на 43 езика. Неговата книга Расизмът, обяснен на моята дъщеря, се превърна в световен бестселър (над 500 000 продадени екземпляри) и е преведена на 33 езика. Автор е и на книгата Искрата. Бунтовете в арабските страни (2011).
в. „Монд”
Превод Тони Николов
