Настоящата политическа криза в Македония – която бе извън радарите на ЕС и НАТО през последните десет години – потвърждава, че без по-дълга тояга и по-голям морков над региона ще продължат да се стелят мъгла и дим.
Сблъсъците в Куманово между полицията и въоръжени групи от етнически албанци от Косово и Македония, в които загинаха 8 полицаи, а повече от 30 бяха ранени, върнаха Македония в новинарските заглавия 14 години след края на конфликта от 2001 г. Те се случиха в контекста на обвиненията в корупция, повдигнати от най-голямата опозиционна партия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), която разгласи разговори на високопоставени представители на управляващите. Правителството не отрича тези разговори, но настоява, че те са били „нагласени“, за да се превърнат в основа за обвиненията в корупция, в сериозни нарушения на избирателния процес и политизиране на институциите. За 17 май опозицията насрочи голям протест, след който се очаква правителството да подаде оставка, да бъде сформирано преходно правителство и организирани предсрочни избори.
Легитимна операция или отклоняване на вниманието?
Начинът и времето на провеждане на полицейската акция в Куманово задълбочи разделението в обществото и разгоря допълнително и без това разгорещения политически дебат, което провокира различни интерпретации на събитията. Правителството настоява, че е неутрализирало група от 30-70 души (между които известни командири на АОК и местни криминални престъпници), планирали атаки над правителствени сгради, както и терористични атаки, които да причинят цивилни жертви с цел дестабилизация на страната. От своя страна опозицията съзира в тези действия опит за отклоняване на общественото мнение от нарастващото обществено недоволство и предотвратяване на разрастването на протестите. Правителството представя акцията като героично и добре планирано действие, докато опонентите му го обвиняват в ненужно жертване на живота на полицаите.
Съществуват и множество конспиративни теории, които обясняват появата на въоръжената група като послание към балканските страни, че и те могат да бъдат дестабилизирани, ако се сближат твърде много с Русия. Дори съществува версията, че групата е била наета и заплатена (според твърденията с 2 млн. евро) от представители на управляващите кръгове в Македония.
Изолиран инцидент или началото на нов конфликт
Независимо доколко достоверни са тези теории, неоспорим факт е, че въоръжената група е съществувала и действала в европейска държава, която е кандидат за членство в ЕС и НАТО. Това поражда тревожни въпроси за възможността от възникването на нов конфликт, който да дестабилизира Македония и региона. Но ситуацията днес е значително по-различна от тази през 2001 г. и сега е почти немислимо да се повтори това, което се случи тогава. Просто защото не съществува толкова голямо напрежение между македонци и албанци, което да причини реален етнически конфликт.
А и защото всички съседни страни са или членки, или кандидати за членство в ЕС и НАТО, така че дестабилизирането на Македония не е в техен интерес. Това е особено валидно за Косово, тъй като албанците се опитват да опровергаят обвиненията, че са „обичайните заподозрени“ за дестабилизирането на региона. Още повече, че нито ЕС, нито НАТО или Съединените щати биха допуснали възникването на такава криза в Европа, от която може да се възползва Ислямска държава.
Ала това не означава, че дълбоката политическа кризи в Македония през последните два месеца не може да се използва от криминални и екстремистки групи. Тя трябва да бъде разрешена колкото се може по-бързо, за да бъдат прекратени опитите на тези групи да разпространяват вътрешно етническо напрежение.
По-дълга тояга и по-голям морков
Съществуването на тези криминални и екстремистки групи в Македония и възможностите им да дестабилизират страните в региона изисква решително и координирано противодействие от правителствата на тези държави, особено на Косово и Македония. Необходимо е да бъдат прекъснати връзките между политиците и организираната престъпност, за да се вдигне чадъра над нея. Същевременно е нужен силен натиск от страна на международната общност за налагане на върховенството на закона, тъй като елитите в балканските страни по-скоро съжителстват (и печелят) от организираната престъпност, отколкото се борят с нея. Те трябва да бъдат принудени да превърнат битката с организираната престъпност в приоритет на реформите, а ЕС трябва да предложи своята подкрепа, включително чрез наблюдение и ръководство на този процес. Ако в това отношение не бъдат постигнати непосредствени резултати, трябва да се стигне до спиране на помощите в други области.
Настоящата политическа криза в Македония – която беше извън радарите на ЕС и НАТО през последните десет години – потвърждава, че без по-дълга тояга и по-голям морков над региона ще продължат да се стелят мъгла и дим.
Зоран Ячев е юрист, заемал различни длъжности в македонските министерства на вътрешните работи, на образованието, на външните работи и на отбраната. Бил е изпълнителен директор на един от първите македонски тинк-танкове „Форум – Център за стратегически изследвания и документация“, както и президент на „Прозрачност без граници“ в Македония. Текстът е публикуван на интернет страницата на Европейския съвет за външна политика.