Поводът за този текст е Фестивалът на съвременното китайско кино, случил се в Дома на киното в София в началото на април.
За зрителите представата за китайско кино най-вероятно е свързана с различни видове бойни изкуства и произтичащите от тях екшън, епос или екшън-епос. За критиката китайското кино е синоним на драма, социално ангажирана драма и фестивални фаворити. Е, добрата новина е, че има и други възможности. Винаги е приятно, когато клишетата се нарушават, а представите се обновяват. Така във Фестивала на съвременното китайско кино, който се случи в Дома на киното в София в началото на април, зрителите имаха възможност да се срещнат с най-малко две „изключения от правилото“. „Може би любов“ (2005, реж. Питър Чан) е мюзикъл, а „Лов на чудовища“ (2015, реж. Раман Хуей) – фентъзи. Питър Чан е снимал комедии и е работил в САЩ, Раман Хуей е натрупал опит като аниматор в продукциите на „Шрек“ и „Мравката Z”, но филмите, с които двамата режисьори бяха представени в панорамата, са автентично китайски и любопитно екзотични в своята нетипичност.
Оказва се, че китайското кино си има традиция на мюзикъла, която е била прекъсната от революционните предписания. Съдейки по „Може би любов“, тя вероятно е била по-близо до романтичния трагизъм а ла „Уестсайдска история“, отколкото до Боливуд. Колоритната динамика безспорно присъства, но тя е характерна и за хореографиите от златната ера на Холивуд, а това, което придава уникално излъчване на филма на Питър Чан, е съчетанието на някак познатите традиции на танцовите сцени с мелодиката на китайския език и с поетичен стил, напомнящ за вдъхновението на Уон Карвай.
Балансирайки умело с фабула по правилата на „филм във филма“, „Може би любов“ е романтична драма и меланхолично откровение на тема „така става в истинския живот“. Наперен актьор се опитва да си „разчисти сметките“ с горделива актриса за времето, когато той е бил добродушен студент, а тя – пакостливо сираче. Бившата любов между двамата прелива в настоящето чрез екранните персонажи от съвместния им филм: влюбен младеж, който открива изгубената си любима с амнезия и под закрилата на директора в един цирк. Пластовете на миналото и настоящето в реалността се преплитат с фикцията, до степен, че на моменти е трудно да се прецени (без помощта на декорите, костюмите и цирковите хореографии) в чия биография се намираме, но това само подсилва увлекателността на сюжетните перипетии. Музикалните изпълнения често се противопоставят на словесните и разграничават актьорите от персонажите, но тогава миналото се намесва, интригата сякаш отстъпва на заден план и „на сцената“ пристъпват философските идеи за границите на любовта. Кой кого (не) обича достатъчно е тема, която занимава „Може би любов“ на всички нива, а отговорите са неочаквано песимистични като за романтичен мюзикъл. Питър Чан се справя прекрасно с преплитането на зрелищност и поезия в един изящен и емоционално атрактивен филм.
Атракция е ключова дума и що се отнася до „Лов на чудовища“, но пъргавите бойни акробатики, дръзките анимационни решения и комичните ситуации не отклоняват филма от добре разказаната приказка и хуманистичното послание. Раман Хуей е впрегнал американския си професионален опит в един пълнометражен дебют, който съчетава анимирани персонажи с игрални герои, а комедийния екшън – с философско фентъзи. Динамиката на фабулата не прикрива драматургична немощ, а „Лов на чудовища“ не се страхува да бъде провокативно грозноват или „политически некоректен“.
Някога хората са победили чудовищата и са ги натикали в „миша дупка”. Днес кралят на чудовищата е мъртъв, а бременната му вдовица иска да спаси нероденото си дете и избягва в земите на хората. Там я преследват агенти на новия крал и ловци на чудовища, а единствената й надежда е младежът Тиен-ин, син на войн от Небесната армия, чиито любими занимания обаче са… готвене и шиене. Добре че се намесва борбено девойче, иначе нещата отиват на зле… Забавно поучителният филм на Раман Хуей е наситен с метафори, като се започне от разделението между хора (живи) и чудовища (анимирани) и се стигне до маските и човещината. Няма изцяло добри и лоши създания, няма щастливо побратимяване, чудовищата са човекоядци, а хората на свой ред ги превръщат в изтънчени деликатеси. Коварството е навсякъде, но също верността и приятелството. Да бъдеш почтен и лоялен е въпрос на личен избор, а не на генетична предопределеност.
„Лов на чудовища” е честен до натуралистичност и не се колебае да покаже истинската грозота в света, която рядко е видима. Страховитите чудовища често са смешни, а красивите хора – откровено жалки. Наситена с гегове, изобретателни битки и трогателни моменти (в отношенията между Тиен-ин и бебето Хуба), тази приказка за деца и притча за възрастни е чудесно съчетание между забавление за очите и храна за душата.
След финеса на Анг Лий и динамиката на Джон Ву, героичния епос на Джан Имоу, любовните драми на Чен Кайге и визуалната поезия на Уон Карвай, има какво ново да се преживеете при нова среща с китайското филмово изкуство и неговите творци (дори когато са пръснати по света и приобщени към друга кинотрадиция).
