Отстраняването, както добре се знае, е лечително понякога. Казвайки „отстраняване”, имам предвид дистанцирането на наблюдателя, на критика. Без критическа дистанция е невъзможно проумяването, влизането в нещата, правенето на анализи. Отстраняването е всякак оправдано в този смисъл. Разбрахте, мисля, че тук под отстраняване разбирам както самоотстраняване, така и това да бъдеш отстранен. Второто прочее често поражда самоотсраняване.
В тази отстраненост не бих си позволил да открия неморалност, стига да не се наблюдават понякога в нея някои прекалени дистанции и дистанцираности. Говоря за дистанцираното наблюдение, извършено преди няколко дни от един човек и неговия експертен екип върху кривата на съпротивата срещу най-новото управление на страната. Обглеждане, което беше направено с техниката, която се и очаква безспорно от едни сериозни и консервативни в методите си наблюдатели. Ставаше дума за изстиващата енергия на антиправителствените демонстрации в този анализ, но и за техния зимен потенциал също така.
Проблемът е там, че позата на наблюдаващ и самоотстранил се (след като си бил учтиво и почтително отстранен малко по-рано) те отдалечава много страшно от онези, които дълго време са били на твоя страна!
Толкова за дистанцирането и за критическата дистанция.
Енергийното блъскане в България продължава. Няма и как то да спре. Интересите са страшно големи, знае се, парите от това не могат да се преброят. От една страна се придвижва „Южен поток”, който в същото това време затъва в дълбоките и широки европейски води на енергийно блъскане, а от друга страна се нанасят удари и по линия на възобновяемите източници. Построяването на седми блок в АЕЦ „Козлодуй” и паралелният и неугасващ като идея напън за подновяването на проекта „Белене” завършват картината на енергичната борба в енергетиката ни.
На този фон има ли смисъл да се пише още за протестите, които, погледнати от дистанцията на споменатите по-горе анализатори, изглеждат вече пренебрежимо малки, пък макар и заредени със зимен потенциал. Има ли смисъл да се казва нещо повече за стоенето срещу властта във време, в което на преден план излиза енергетиката?
Има. Все още има неща за казване, въпреки че понякога, в моменти като този, вътрешното слово – logos endiathetos, а оттам и външното – logos prophorikos, се чувстват уморени и изхабени. Тези стоически като произход понятия и днес не са безвредни. Може например да се каже все пак, че дългът не е само категория, на която особено много е настоявал Кант по интимни, негови си, причини, а че дългът и съблюдаването му са политически и човешки паспорт, който няма срок.
Мнозина са били демонизирани наистина през годините на узряването ни за общество, в което нередното, престъпното и неморалното се разглеждат като зло. Просто така – като зло и демонично. Да, никой не е зъл сам по себе си, това го знам, слава Богу. Но въртележките в шест без петнайсет правят лошо впечатление. Много ми се харесват все още тези изтъркани от употреба, клиширани и преуморени изрази като „лошо впечатление”.
Всички сме уморени. А може и да не съм разбрал.
