Портал Култура представя късометражния филм на Бисер Джонев в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Дишай“ (2020), сценарист и режисьор Бисер Джонев, оператор Дамян Димитров, сценограф Андреа Попова, звуков дизайн Росен Павлов, музика Павел Терзийски. В ролите: Кристиян Негалов, Стоян Дойчев, Димитър Баненкин, Рая Пеева, Китодар Тодоров.
Хармониката е един от най-малките, удобни и лесно преносими инструменти. Изглежда сякаш просто слагаш устни, издишаш и започваш да свириш. Е, ако разсъждавате така, най-вероятно никога не сте пробвали. За да просвири човек на хармоника, трябва да е готов на жертви. Може би ще бъде обект на подигравки, най-вероятно ще отнесе и някой друг юмрук, роднините му ще искат да го изхвърлят от вкъщи, а може дори да посегне на живота си. Ако смятате, че преувеличавам, тогава гледайте Дишай на Бисер Джонев и пак ще си говорим.
Всичко започва на шега. Тони (Кристиян Негалов) работи като барман, но иска да се научи да свири. За съжаление няма представа кой точно е неговият инструмент. Баща му (Димитър Баненкин) е консервативен и изключително критичен музикант с откровено снобско разбиране за музика и изкуство, според когото: „Изкуството доставя удоволствие само на аудиторията и е проклятие за артиста“. Това ни най-малко не помага на Тони, но все пак той се сдобива с една стара хармоника. Когато се събужда на другата сутрин, осъзнава, че тя се е превърнала в интегрална част от неговия живот. Оттук започва предизвикателството. Лентата на Бисер Джонев е прекрасна метафора за дебелашкия хумор, който съдбата поднася на всеки дръзнал да опита късмета си в сферата на творчеството, а и не само. Историята се лашка на границата между магическия реализъм и сюрреализма. Иносказание за липсата на комуникация, за объркването, за смелостта да бъдеш себе си, за изборите и мечтите, за отношенията с родителите и как те повлияват връзката ни със света и другите. И какво ако не станеш най-добрият музикант или артист на света? Какво ако другите те посочат с пръст и си кажат: „Какъв загубеняк!“. Какво ако целият свят се обърне срещу теб и ти посочи, че някъде там са „правилните“ решения? Какво ако да свириш или да танцуваш е просто форма на забавление? Без да знае защо или как всъщност мисли по въпроса, Тони цитира разсъжденията на баща си, с когото никак не е съгласен, но от когото се страхува. А в отговор получава: „И защо ти е да свириш, ако не изпитваш удоволствие?“.
Защо ти е да правиш каквото и да било, ако в цялата работа няма поне грам персонален смисъл отвъд всякакви външни фактори? Синдромът на Хари Халер или кой знае, но от време на време всички сериозничим, като че само и единствено, за да открием, че сме станали достойни за присмех. Е, и? Може би всичко това е част от процеса, който в края на деня ни води до осъзнаването, че музиката е вътре в нас, а цялата тази трагикомедия е толкова смешна и смислена в същото време.
Дишай е добър пример за това, че българското късометражно кино е достигнало нужното ниво в техническо отношение. Добре заснет и монтиран, без типичното „плоско“ озвучаване. Актьорите показват разбиране, че играят във филм, а не в театрална пиеса (тук трябва да се споменат и имената на Рая Пеева и Китодар Тодоров) и още повече, това което е най-важното – филм с оригинален, забавен и добре поднесен сюжет.
Можете да гледате филма сега на платформата kinematograf.bg.
Иван Врамин
