„Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса“, Ивета Данаилова, изд. „Потайниче“, 2025 г.
(И) седмата стихосбирка на Ивета Данаилова съчетава филологически и философски подход към човека и света. Читателите познават нейното меланхолично вглеждане в отминаващото време, на което тя дава думи и памет. Съзерцателният ѝ поетически аз регистрира прозрения, колебания или просто тишина, като им придава непатетичност – писането на Ивета владее мярата. Кратки журналистически хроники, от гледната точка на поезията – такова усещане съм имала винаги за нейните стихотворения. Тази характерна лапидарност срещаме и в новата ѝ книга „Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса“, макар заглавието да подвежда, защото нито една дума не е случайно подбрана.
В обръщението си към читателите Ивета Данаилова пише: „Случвало ли ти се е да четеш стихове и в теб да се промъква едно особено безпокойство? Необяснимо раздразнение от зле прикритото чувство за превъзходство на Автора? И докато четеш стиховете му, да ти се иска понякога инстинктивно да посягаш към речника, за да си наместваш смислите и думите?“ Въпросите на Ивета неминуемо водят до дебата дали е достатъчно интелигентното писане, за да се получи стихотворение и защо добре избраните и подредени думи невинаги са равни на поезия; коя е границата, отвъд която допълнителните лексикални значения създават нов контекст и собствен поетичен почерк; има ли насилие над езика (и читателя), когато непременно държиш да го употребиш за (собствени) поетични нужди.
Пол Валери твърди, че „стихотворението трябва да бъде празник на интелекта“. Без да отрича интелекта, според мен Ивета Данаилова настоява стихотворението само по себе си да бъде празник, без да се рамкира пространството на празника – ум или душа. И все пак е увлечена от играта на думите и прави тази концептуална стихосбирка, за да провокира читателя да се замисли за контраста между поезия и наука: как да се срещат така, че поезията да не звучи научно.
Книгата е разделена в два цикъла – „Случайни думи от речника“ и „Опитомяване на хаоса“, с общо 52 стихотворения. Ивета конструира първия цикъл като „научен“, а втория като поетичен. Като теза и антитеза. Затова и след всяко стихотворение от „научния“ цикъл следват бележки под линия, обясняващи и поясняващи заглавия като „NOTHUS“, „Ефект на Дънинг-Крюгер“, „Прозорецът на Овертон“, „Аномия“, „Тесеракт“, „Сингулярност“ и др. Стихотворенията с бележки под линия всъщност са доказателственият материал – те идват, за да ни припомнят, че независимо от кое лексикално-семантично поле е взета думата, употребата, конотациите и контекстът са тези, които са решаващи за причисляването ѝ или не към поезията. Макар смислите, които поражда четенето, и смислите, които е заложил пишещият, невинаги да съвпадат, Ивета Данаилова рискува с предизвикателни отпратки към тълковния речник и изобщо към самото тълкуване на едно стихотворение.
Позната ми е страстта на авторката към автентизъм и документалност. Дългогодишен журналист, Ивета пренася от медийния език към поетичния, като прави стихотворенията достъпна новина. Затова твърдя, че книгата ѝ „Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса“ е по-скоро книга-проект, отколкото „чиста“ стихосбирка. Какво ни говори проектът на Ивета? Предимно, че поезията и науката не са в опозиция, те просто са другости, две успоредни прави, които не би трябвало да се пресичат в една точка. Детективският подход към езика обаче разкрива неподозирани улики как всичко е възможно, когато се извършва от поет, а уличаването в книгата на Ивета Данаилова е красиво.
Ивета Данаилова е родена през 1974 г. в Сливен. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише и публикува стихове от дете. Носител е на награди от национални и международни конкурси. Автор е на шест книги с поезия.
