Начало Идеи Добрите сили под сянката на злото
Идеи

Добрите сили под сянката на злото

2518

„Добрите сили” са изправени пред ценностен сблъсък с всички останали. С БСП, „Възраждане” и „Български възход” – по линията на външната политика. С ГЕРБ и ДПС – по линия на фундаменталния дебат за върховенството на закона.

Надеждата за изход от политическата криза изглежда нулева дори и в очите на оптимиста от „идеален тип” във Веберовия смисъл на понятието. Положителните тенденции са свързани с това, че ЦИК ще вземе предвид данните на НСИ от последното преброяване на населението и на 2 април ще бъде отчетена реалната избирателна активност. Така ще получим обективна представа за измеренията на кризата на представителството. Същевременно ще спадне броят на гласовете, необходими за прескачане на четирипроцентовата бариера, и вероятно новият парламент отново ще бъде силно фрагментиран. Подобно състояние би удовлетворило само крайните апологети на представителната демокрация, тъй като то е подвеждащо и крие в себе си определени рискове. Изкривяванията, породени от сгрешените и неактуализирани данни в избирателните списъци, няма как да прикрият факта, че голяма част от хората не отиват да дадат своя вот. Дори и да се увеличи с няколко процента активността, която досега е била изкуствено занижавана, ако нямаме значително нарастване на общия брой на подадените действителни гласове, съчетанието между кризата на доверието и партийната фрагментация ще постави политическата система в задънена улица. Входът ѝ ще стои полупразен, а изходът ще остане зазидан от стените, изградени от отделните формации, които явно предпочитат индивидуалната игра пред колективното спасение. На 2 април се очаква пред тази улица да се образува огромно задръстване. Вследствие на фаталните изменения в Изборния кодекс, там ще бъдат стоварени стотици чували с невалидни хартиени бюлетини. Мнозина ще останат разочаровани, защото вместо промяна е настъпила подмяна. Обезсмислянето на машинното гласуване ще неутрализира позитивния ефект от изчистването на списъците. Типично по български, точно когато управляващите отстранят един тежък политически риск, веднага избързват да го заместят с друг.  

Кусурите на технологията не омаловажават дефектите на практиката. Политическата криза е продукт на поляризацията, пътят към стабилността преминава през консолидацията. Нещата са сложни, защото картината не е черно-бяла и се налага внимателно да се отграничат нюансите в нея. В противен случай настъпва серия от грешки и безцелно залитане в една или в друга посока. Интересен емпиричен пример за нееднозначността на процесите е формиращото се Обединение на добрите сили, за което прозвучаха множество коментари в публичното пространство. От структурна гледна точка общото явяване на изборите на ПП и на ДБ би било стъпка в правилната посока, ако го ситуираме в контекста на усилията за окрупняване и консолидация на политическите субекти и за преодоляване на общото състояние на партийния разпад. Самото наименование на новата коалиция обаче предизвиква противоречиви оценки. То привнася в модерната политика особен тип манихейски дуализъм, който би прилягал на епохата на Ранното средновековие. Идеята за борбата между силите на доброто и силите на злото създава граница с нравствен, мисловен и поведенчески смисъл. Тази граница е силно дихотомизирана и изисква еднозначното позициониране на останалите партии от едната или от другата ѝ страна. Дихотомизацията е базирана на принципа на изключването, съюзът е насочен срещу някой друг, който бива припознат като враг. Връщайки се към проблема за политическото структуриране и за произтичащите от него потенциални конфигурации, виждаме, че новото обединение предпоставя бъдещата си самоизолация. Тук е мястото да пристъпим към същността на анализа и да разгледаме дилемата между компромиса и ценностите, която по принцип не е характерна за устойчивите политически системи със стабилна и утвърдена демократична традиция.

За образа на врага и за чертаенето на изкуствени разделителни линии е ставало дума и преди. Резултатите от работата на 48-то НС налагат да погледнем на действителността от друг ракурс. ГЕРБ, ДПС, „Възраждане”, БСП и „Български възход” торпилираха важни решения и така направиха своя ценностен избор. Изброените формации бламираха второто четене на промените в Кодекса за застраховането и затвориха възможността за членство на България в еврозоната от 1 януари 2024 г. Прословутите закони по Плана за възстановяване и устойчивост бяха забавени с всевъзможни процедурни хватки, споменатите партии и техните медийни подгласници започнаха целенасочено да маргинализират темата, да ѝ придават досадно звучене, да я изместват към периферията на дебата. Тяхната теза е, че вече са ни проглушени ушите с прословутите европейски милиарди, а и те не били чак толкова необходими; далеч по-важно било да съхраним стабилитета на националното законодателство и да не предприемаме резки и необмислени промени. Подводният камък, който стои зад тази теза, е добре известен на всички. Един от днешните майстори на политическата метафора, Христо Иванов определя тоталния отказ от реформи на силите на статуквото като „операция по спасяването на редник Гешев”. Ако формално допуснем, че противопоставянията в парламента изразяват единствено правни аргументи, ще видим, че се наблюдава определен тип позициониране, което не отдава първостепенно значение на юридическата логика. Напротив, въпреки тежката фрагментация, в сферата на съдебната реформа се обособиха два враждуващи лагера. В нейна полза работеха представителите на „добрите сили”, на отсрещния бряг застанаха всички останали.

Третият пример, който обичайно се дава като илюстрация на актуалните разделения, е свързан с войната в Украйна. БСП и „Възраждане” застават открито на страната на Русия. Наскоро депутатът Николай Дренчев направи цинично изказване в предаването „Панорама” по БНТ, което в една нормална обществена среда би трябвало да предизвика крупен скандал, масово възмущение и граждански протест. Пасивната реакция на останалите участници, на водещия и на цялата телевизионна аудитория свидетелства за избирателната пропускливост на публичната среда като цяло и за релативизиране на границите между допустимо и недопустимо. Костадин Костадинов е типичен популистки аутсайдер не само заради отявленото си проруско поведение. Антисистемността на ПП „Възраждане” я прави неадаптивна към каквото и да било сътрудничество с „евроатлантическите формации”, към които нейният лидер се опитва да ашладиса и БСП.

„Добрите сили” са изправени пред ценностен сблъсък с всички останали. С БСП, „Възраждане” и „Български възход” той върви основно по линията на външната политика. С ГЕРБ и ДПС централният проблем е съдебната реформа, която вече не се изчерпва с промяна на правилата и с въвеждане на нови механизми (например за отстраняване на главния прокурор), а се трансформира във фундаментален дебат за това дали е възможно върховенството на закона и тържеството на справедливостта. Дебатът е абстрактен и е чужд на онази част от народа, която продължава да живее в състояние на патриархално-поданическа изолираност и предпочита да постави на преден план собственото си оцеляване в неговия крайно битовизиран смисъл. Тя не разбира, че политическата пропаганда поставя изкуствена дилема във формулировката на приоритетите. Неведнъж сме чували Корнелия Нинова да казва, че първо трябва да помислим как да осигурим хляба на хората, а на второ място по важност стои провеждането на съдебната реформа. Звучи като клише, изровено някъде от овехтелите съчинения на Платон, но днес сякаш малцина си дават сметка, че пътят към постигане на общото благо минава през изграждане на истинско справедливо общество. Контекстът е съвсем различен, не са за подценяване рисковете от залитания и заблуди. И все пак, ако възприемем една неикономическа интерпретация на възможния модел на справедливостта, си струва да се замислим за потенциалното разминаване между илюзия и реалност. Борбата за равенство пред закона работи в полза на едни и в ущърб на други. Тя засяга интереси, облечени във власт. Разговорът за процедурните хватки в парламента, които циментираха стола на Гешев, е форма на отклоняване на вниманието. Същият смисъл придобива преекспонирането на персоналния аспект. Иван Гешев ръководи прокуратурата по определен начин, който трябва да бъде отхвърлен като недопустим преди да се мисли за името и профила на следващия главен прокурор. Цялата перфидност се състои в това, че т.нар. сили на статуквото изразяват принципни несъгласия с визията за съдебна реформа, предлагана от ПП и ДБ, с целите, средствата и сроковете за нейното осъществяване. Продължава развитието си един дълбок конфликт, който буреносно помита острова на политическата стабилност. Разделението е толкова силно, понеже сега е дошъл моментът да се разпределят порциите във властта. Ситуацията е шизофренна, настъпва титаничен сблъсък между принципите на морала и принципите на обществения договор. Изборите чукат на вратата, а редовно правителство не се задава на хоризонта. Историята не познава вечен политически модел, рано или късно промяната настъпва. Появява се нещо ново и не съществува естествена закономерност то непременно да е по-добро от старото. Преодоляването с минимални загуби на сблъсъка със Сцила и Харибда не дава гаранции, че е дошъл мигът на спасението. Съдбата на Одисей е поучителна.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на монографията „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001 - 2018)” и на сборника с публицистични публикации „Разпадането на политическата система в България”.

Свързани статии