0
808

Доброто начало решава играта

„Обратно в играта“

В „Обратно в играта“ персонажът, поверен на Робърт де Ниро, е някаква съвременна версия на Феята кръстница – без магически способности.

Ако ви потрябва професионален съвет как се прави романтична комедия, непременно потърсете американката Нанси Майърс. Сценарист и продуцент, а в последствие и режисьор, Майърс има напълно комедийно-романтично успешна кариера в киното от последните трийсетина години. Фактът, че най-новият й филм „Обратно в играта“ е по-малко романтична и не съвсем комедия, е само изключение, което подчертава правилото – ако си добър в разказването на определен тип истории, придържай се към тях, за да няма неприятни изненади. Което съвсем не означава, че американската режисьорка е започнала да се повтаря – напротив, приятно е да видим, че зоната на междуличностните отношения е неизчерпаем източник на филмови изследвания, а промяната на изходния материал неизменно води до различна (в сюжетно, а не във философско отношение) гледна точка към любовта и „нещата от живота“.

Наистина е любопитно как при 6 заглавия в режисьорската си филмография Нанси Майърс може да се похвали с 6 успеха. Независимо дали се занимава с близначки, които искат да съберат мама и татко („Капан за родители“, 1998), или превръща Мел Гибсън в телепат („Какво искат жените“, 2000), дали прави от Джак Никълсън и Кеану Рийвс съперници за сърцето на Даян Кийтън („Невъзможно твой“, 2003), или разменя квартирите и обкръжението на Камерън Диас и Кейт Уинслет („Ваканцията“, 2006), като че ли основната тема в историите, които разказва, е събирането, сдобряването (като в „Не е лесно“, 2009), възстановяването на връзките, „оздравяване“ на емоциите, възтържествуване на сърцето… И при това го прави достатъчно умело (и разнообразно), за да не ни досади. Помагат и актьорските имена, които събира в екипа на филмите си, разбира се.

„Обратно в играта“

След като първоначално снима по един филм на всеки около три години, ето че минаха цели шест, докато се появи „Обратно в играта“. Чакането си заслужаваше, не само заради възможността да гледаме Робърт де Ниро – в нещо различно от комично и гангстерско амплоа или кръстоска между комедия и гангстерски филм, но и заради тази не точно романтична драмедия за приятелството между пенсионер и трийсетина годишната му шефка.

Бен е вдовец от три години и търси начин да запълни празнината в живота си. Когато различните спортни, забавни и социални дейности се оказват недостатъчни, той си намира работа в просперираща фирма за интернет търговия, която започва програма за възрастни стажанти. С такт, грижовност и чувство за хумор Бен печели сърцата на колегите си и постепенно се „вмъква“ под кожата на младата собственичка Джулс, която е толкова ангажирана с бизнеса, че няма време за семейството си и животът постепенно й се изплъзва.

Взаимоотношенията между Бен и Джулс (неромантични и нероднински) са в центъра на тази история – глътка свежест в иначе стройните схеми на романтиката и комедията. Робърт де Ниро и Ан Хатауей са много добър тандем, който демонстрира как една „невръзка“ може да бъде емоционална и зареждаща чак до последните редове в киносалона.

„Обратно в играта“

Романтичните комедии са обект на прехласване или на снизхождение. Мнозина киномани смятат, че това е В-групата на филмовите преживявания. Ако се получи – добре, ако ли пък не – няма страшно, това е „просто една романтична комедия“. Истината е, че като всеки жанр в киното и този изисква определени умения (и тайно разчита на някаква доза оригиналност, въпреки че никой режисьор не гради арткариера, залагайки на него). Нанси Майърс, която пише сценарии за романтични комедии (като „Обичам неприятностите“ и „Бащата на булката“) от началото на кариерата си в киното, съумява на свой ред да режисира няколко доста различни истории. От една страна, сюжетите й се въртят около образа на плейбоя, който получава урок (и втори шанс), а от друга са отношенията в семейната двойка. Ясно е, че в общи линии хората търсят щастие и споделени емоции, въпросът е как постигат желаното, защото в романтичната комедия финалът е предопределен, но фабулата все още предлага възможности за вариации.

„Обратно в играта“ не предлага плейбой, така че оставаме в сектора със семейната двойка. Но персонажът, поверен на Робърт де Ниро, е някаква съвременна версия на Феята кръстница (без магически способности), която не се е появявала във филмите на Майърс до този момент. Още от самото начало е ясно, че романтична връзка е малко вероятна, но отношенията между Бен и Джулс се развиват в много симпатична, ненатрапчива посока, която макар и използвана от киното, си остава нетрадиционно попълнение в холивудските схеми, където взаимоотношенията са регламентирани и многократно проиграни. Филмът разполага с множество комични ситуации и задължителното дуо или трио смешни персонажи от втория план и все пак според основната му сюжетна линия не може да бъде определен като комедия. От друга страна, влюбените двойки са на всяка крачка, но те са по-скоро „елементи от пейзажа“. И въпреки че заглавието намеква за втория шанс, който главните герои получават по един или друг начин, „Обратно в играта“ е преди всичко филм за приятелството.