Нещо се случва с класическото образование в България. Напоследък Класическата гимназия (НГДЕК „Константин-Кирил Философ“) се превърна в поле на скандали: има уволнени учители, родители и ученици протестираха пред Министерство на културата. Каква е причината и застрашен ли е самият модел на класическо образование в България? Публикуваме мненията на двама бивши възпитаници на гимназията – Димитър Драгнев и Валентин Калинов.
За класическото образование – присъстващо и липсващо в България
Димитър Драгнев, XXIX випуск на НГДЕК, студент по класическа филология
Дълбоко шокиращ е фактът, че България е единствената държава в Европа, в която има само една единствена класическа гимназия[1]. Вълненията относно нашата Класическа гимназия (Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, както е официалното ѝ име) отново поставят въпроса за класическото образование в България. За съжаление трябва да се отбележи, че коментарите и рефлексиите за това, какво това известно училище е дало на България в последните 35 години (тя ги навърши на 10.10.2012 г.) се подновяват в обществото общо взето само по време на неговите юбилеи и празници. Показателно е, че откакто НГДЕК е основана през 1977 г., в България не са създадени други класически гимназии, нито са открити поне класически паралелки в някои от вече съществуващите училища (докато в Германия например техният брой се е увеличил с 30 %). Това говори само за едно – че в обществото все още не се е състоял един голям дебат – за същността и значението на класическото образование. Като възпитаник на НГДЕК (завършил през 2010 г.), а понастоящем студент по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ смятам този въпрос за изключително важен и в следващите редове излагам накратко своите мисли по него.
Българското класическо образование обединява две основни традиции – образователният модел на западноевропейската цивилизация, институционализиран през XI в. с появата на първите университети и през XII в. с основаването на средновековните facultates artium, както и българският модел, който води своето начало от 1879 г., когато в София открива врати първата българска класическа гимназия.
Класическото образование има своя основен стълб в изучаването на т.нар. класически езици – латински и старогръцки (а в нашия случай – и старобългарски) и чрез тях – на произведенията на старогръцката и римската литература, чийто автори – писатели, поети, драматурзи, историографи, оратори и др. – още през Античността са признати за примери със своите идеи, стил, художествени похвати, влияние (оттам и са наречени classici – т.е. „образцови“) и през вековете винаги са съставлявали основна част от curriculum-а на европейското училище. И днес още е така. Чрез тях става възможно разширеното изучаване на античната култура, на философията и историята, Към всичко това се прибавят, разбира се, съвременните езици; освен това – точните науки и най-вече математиката, които също са изиграли през вековете огромна роля за формирането на облика на европейската цивилизация. Така миналият през курса на обучение на класическата гимназия е достатъчно подготвен да избере който и да е факултет на който и да е университет, за да продължи образованието си, като с това изпълва мисията на класическото образование да подготви напълно учещите за обучението във висшето учебно заведение (в успеха на тази мисия няма съмнение – 100 % от випуска на НГДЕК, в който съм завършил, е намерил своите места в най-престижните университети).
Кои обаче са основните характеристики на този тип образование, които го правят особено полезно за обществото в днешно време? На първо място то е традиционно и консервативно.Не е случайно това, че едно от първите решения на дошлите на власт комунистически и работнически партии в началото и средата на XX в. е да премахнат класическото образование в съответните страни[2]. Запознаването и приемането на традицията (в българския случай – и европейската, която води корените си от Античността, и българската, която се гради вече повече от едно хилядолетие) винаги е гаранция за взимането на най-правилните решения в областта на обществения (а и на частния) живот, нещо, което е от съдбоносно значение в днешните времена на криза[3]. Разбира се, не става въпрос за идеализиране на старото, а за неговото активно използване в търсенето на новото. Оттук можем да изведем и другата основна характеристика на класическото образование – формирането на критично мислещи личности, уважаващи своето и чуждото, които са наистина образ-овани и постоянно защитават своя образ чрез поведението си. Те имат своя оформен модел, своя личен вкус, чрез които подхождат към всеки един проблем, пред който се изправят, и това ги прави защитени от всеки опит за манипулация, откъдето и да идва той – още нещо, несъмнено важно в епохата на изобилната и засипваща ни от всички страни информация. Заради своето знание те са достатъчно убедени в силата на европейските идеи (дори да се отнасят критично към конкретните им политически прояви) и са възпитани като родолюбци, без да се налага да го показват чрез излишни думи и действия, защото добре познават и ценят родното.
В класическата гимназия се образува особен вид среда на общуване, пропита от характерна диалогичност между няколко общности – тази на преподавателите, обхванати все така от изследователския плам[4]; тази на мотивираните ученици; тази на родителите, които активно, но с мярка участват в училищния живот; на последно място (но не и по важност) тази на събеседниците, живели през вековете, велики писатели, поети, философи, учени, политици и творци, с които първите три общности комуникират всекидневно и по този начин се приближават към формулираната още от Сенека respublica litterarum – държава на словото, в която всички владеят словото, но и са овладени от него, за да могат не просто да изпълняват предписанията на учебните програми, но наистина да живеят с античните идеали fides, virtus, pietas – верност, добродетелност и благочестие, с християнските ценности πίστις, ἐλπίς, ἀγάπη – вярата, надеждата и любовта.
Несъмнено класическото образование ще продължава да бъде изложено на сериозни критики от страна на тези, които искат да постигнат непосредствен резултат и бърз успех в живота – преобладаваща група в днешно време. Затова от техническа гледна точка то трябва да търси своите нови актуални методи, за да отговаря максимално във всеки един момент на изискванията на съвременността. Но то винаги ще представя своите дългосрочни цели, които да бъдат реализирани в полза на обществото и които трябва да бъдат постигнати от изключително мотивирани и готови да посрещнат трудностите хора. Един модел, който е доказал своите резултати през вековете и хилядолетията, доказва ги и в България през последните 35 години.
И все пак – какво е бъдещето на „класическото“ въобще? Ясно е, че в своята същност то няма как да се промени. Няма как да говорим за Гърция и Рим, за фундаментите – предхристиянски и християнски – на нашата цивилизация, без да познаваме техните езици – и тук не става дума само за латинския и старогръцкия, но и за езика на античната скулптура, на древния храм, на римското право. Казвам това, тъй като в епохата на Постмодернизма често се задоволяваме само с интерпретации на определени проблеми и в забързаността си нямаме време да се задълбочим в тяхната същина. Така и древността често ни се представя само под формата на „мнения“ на „авторитети“ със съмнителна стойност. Тежко и горко на онзи, който разчита на друг, за да може да разбере своите собствени корени! За него винаги ще остане опасността да не може да продължи по своя път или да тръгне в неправилната посока.
Освен всичко друго античното наследство ни предоставя едно силно оръжие именно срещу релативизма на епохата, срещу липсата на ценности, на които хората се уповават в трудни моменти, каквито безспорно – и у нас, и в целия свят – има много в последните години. Чрез своята вечна актуалност класиката ни дава насоките за нашето обединение в името на общите цели (нима именно наследството на Гърция и Рим не е онзи духовен център, който така липсва на Европа във време на характерната за ЕС полицентричност на Брюксел, Страсбург, Люксембург, Берлин, Париж?). Същевременно чрез нея получаваме и онзи духовен ръст, от който всички ние „като джуджета върху раменете на гиганти“ поглеждаме към чуждото, за да разберем другия – както европейския си съсед, така и човека от Китай или Близкия Изток – това, от което несъмнено целият свят се нуждае в трудните моменти на епохата.
Европа все повече преоткрива всички тези актуални качества на това, което всъщност тя винаги е притежавала – наследството на Античността. Време е да ги преоткрием и ние в България.
В заключение искам отново да отбележа, че представям този текст като повик за дискусия, така че съм готов да приема всякакви мнения и критики по темата.
[1] Key data on teaching languages at school in Europe – EURYDICE 2008, p.52-53, на адрес: http://eacea.ec.europa.eu/about/eurydice/documents/KDL2008_EN.pdf
[2] Включително и в България, където до 1945 г. се развива една силно развита система на класическо образование. Достатъчно е да припомним факта, че към 1943 г. в Софийския университет за специалностите „Право“ и „Медицина“ се допускат само кандидати, положили зрелостни изпити по латински и старогръцки език, т.е. завършили класическа гимназия.
[3] Думата „криза“ (κρίσις) идва именно от старогръцки и означава решение, повратен момент.
[4] Не е случайно, че често преподаватели и по дисциплините, несвързани пряко с Античността, също имат класическо образование.
Докога класическо образование?
Валентин Калинов, XXX випуск на НГДЕК, студент по Философия
Дълбоко шокиращ е фактът, че в България все още има поне една класическа гимназия. Тя обаче съвсем не е Класическата гимназия, която завършихме с колегата ми и приятел Димитър Драгнев преди две години. По-скоро от нея е останал някакъв призрак, фантом, който блуждае из медийното пространство, проправящ си път през скандали, компромати и клевети, обезкървен и изпразнен от жизненост, един изсъхнал симулакрум, който не просто досажда и разваля комфорта, но и заблуждава, или дори нещо повече – откровено лъже.Този призрак ни заблуждава относно това какво означава днес класическото, какви са неговите ценности и защо те стоят в основата на нашата цивилизация, в основата на всичко това, което днес може да бъде припознато като „европейска култура”. Докога обаче ще ни лъже той?Всеки, който следи събитията, случващи се през последните седмици в „най-елитната хуманитарна гимназия” в България, знае за какво говоря. Неслучайно, впрочем, си служа с кавички – спрямо настоящия момент най-доброто, а и най-щадящото достойнството отношение, което Националният класически лицей би могъл да получи са две семпли кавички, отварящи и затварящи зейналата пропаст на скандала.А скандал има. Трудно ми е да опиша метаморфозата, която моето училище, училището, на което дължа всичко, което съм и което бих искал някога да бъда, претърпя в последната една година. Спомените ми са все така живи – за това колко тъжно и болезнено беше за мен да се разделя с него, когато завърших през 2011 г., за това колко мъчително ми бе да се простя с любимите ми учители, със съучениците ми, дори с книгите в библиотеката, които години наред ме съпътстваха. Накъде? Обръщайки поглед назад, и аз не знам. Но знам, че си струваше.Сега, година по-късно погледът ми, насочен натам, накъдето вопиеше сърцето ми през не толкова далечната 2011 г., е изпълнен с отвращение и с омерзение. Защо ми беше всичко това, на което ме учиха и което толкова добре Димитър Драгнев е описал – защо ми беше не просто да знам, но и да изповядвам някакви си fides, virtus, pietas (вяра, добродетел, благочестие), защо ми беше да виждам себе си и да се чувствам като принадлежащ към единното, нерушимо цяло на res publica litterarum? Какъв смисъл имаше всичко това, когато ще започна да говоря в отдавна минало време не само за престоя си в Класическата гимназия, но и за самите идеи и смисъл на класическото образование, което, все пак, ме направи човек.Скандал има. И той на своя страна съвсем не е еднопланов, а напротив – ден след ден се задълбочава и разсраства (като гангрена, не, като проказа), повличайки със себе си всичко наистина стойностно, което класическата образованост носи със себе си от времето на флорентинската familia Platonica. Скандалът има две нива, две полоси, в които разпростира отровните си пипала.Първият въпрос е, колкото и познато да звучи, кадрови. НГДЕК съвсем не е първата институция в България, начело на която бива назначен човек (при това по заместване), който е манталитетно и мирогледно чужд на духа (защото Класическият лицей освен тяло, притежава и дух!) на поверената му институция. Е, точно такъв е настоящият кормчия и пастир на „класическото” в България. В какво се изразява това радикално неразпознаване и разминаване между това какво е класическото и кой е поставен да го ръководи?
За няма и година директорът на Националната гимназия за древни езици и култури – дама, която през по-голямата част от живота си се е препитавала като спортен журналист, успя да свърши наистина най-доброто на което е способна:
Дотук с първия план – макар че има още много какво да бъде казано.
Вторият план е много по-важен. Става въпрос за оспорени и погазени ценности, за крамолно мирогледно разминаване.
В Класическата гимназия – там, където се преподават Цицерон и Демостен, а свободата се възвисява като основна и неотнимаема ценност, днес няма диалог. Повсеместно и тоталитарно властва силата, пошло преобразена като лозунг: силата на това да изгониш, да уволниш, да похулиш, да обидиш, в името на…светлото бъдеще може би?
В Класическата гимназия – там, където словото винаги е било на почит, защото е авторитет, а авторитетът – защото е слово, днес не е останал и спомен нито от слово, нито от авторитет. Словото е обърнато на жълт компромат, на клюка или сплетня, а авторитетът е разомагьосан. Поради тази причина и ученици си позволяват да казват на учителите си, че те са все още в училище и не са уволнени само благодарение на тяхната (на учениците!) милост.
В Класическата гимназия – там, където за нас оживяха ценностите на древността и на християнството – днес празнота и пустота оживотворяват сърцата. Може би защото вече ги няма учителите, които ни отвориха очите за тайните на Касталия или за святостта на Рилската света обител.
В Класическата гимназия – там, където някога виждахме себе си през универсалния Витрувиански човек и през универсалността на linguafranca – днес универсалното, „общностното”, „заедностното” начало е изтрито. Вместо него властват сепаратизъм и партизанство. Нашите срещу вашите, колеги срещу колеги, ученици срещу съученици.
Кой ще понесе отговорността за това? Дали онези учители, които бяха уволнени или онези, които бяха пожалени, но с цената на това да живеят, преподават и работят в зловонна среда на разруха и безумие. Дали онези ученици, които дръзнаха да защитят учителите си? Разбира се, типично по български, надали някой ще поеме отговорността: само у нас капитанът скача да се спасява първи, когато корабът потъва.
Всичко, което написах преследваше една единствена цел – и тя съвсем не е да закове последния пирон в ковчега на класическото образование у нас. Целта е повече от ясна: Министерство на културата, което е принципал на НГДЕК „Константин Кирил Философ” най-сетне да разбере, че разрушителната политика на директора на гимназията дискредитира и поставя под съмнение самата идея (и необходимостта) в България да има такава гимназия. Че същата тази политика в последна сметка – а тя достигна наистина неподозирани низини – дискредитира и самото Министерство на културата и самата култура въобще. Че същата тази политика изтрива граденото с години, заличава спомените за ценното и непреходното и ги подменя със злобата на деня.
Разбира се, класическото многократко е било атакувано, подривано и хулено, многократно то е преживявало погроми и унижения, и въпреки тях е успяло да се съхрани. Нещо повече – въпреки тях то е успяло да съхрани и нас. Дали и този път ще е така?
Не мога да се съмнявам (въпреки всичко изписано досега). Така са ме учили – онези, които бяха уволнени затова, че са мързеливци, които не ходят на работа, не преподават, обиждат и унижават учениците си, нарочно им поставят слаби оценки, които правят милиони от частни уроци. Години наред бях учен от маргинали, аутсайдери и дълбоко покварени люде, затова и си оставам маргинален в своята вяра.
И съвсем накрая: Защо Класическата гимназия? Защото е класическа, защото е класическото като такова. Ние не питаме защо Гьоте, нали? Защото Гьоте е Гьоте, а Класическата гимназия е Класическата гимназия. Само заради това и заради нищо друго.
Съвсем друг въпрос е дали ще си позволим да виждаме класическото удавено в разпри, крамоли, скандали….унижено, оскърбено и поругано. Или ще дадем всичко от себе си, за да го защитим, защото може би вече се досещаме, че защитавайки него, всъщност защитаваме себе си.
В последна сметка нека Министерството на културата и българското гражданско общество дадат отговор на въпроса ми: докога класическо образование?
