Начало Книги Драматургичният Платон
Книги

Драматургичният Платон

1785
Платоновата академия, мозайка, Помпей, ок. 100 г. пр. Хр.

Георги Гочев, „Свободата от сенките: справедливост и образование в диалозите на Платон“, изд. Нов български университет, София, 2023 г.

Книгата на Георги Гочев „Свободата от сенките: справедливост и образование в диалозите на Платон“ е интердисциплинарно изследване, разгръщащо се на границата между две области: филологията и философията. Едно от неговите сериозни постижения е, че то успява добре да балансира между тези области: няма го обичайното йерархично отношение на философския дискурс спрямо литературата и езика, липсва също и компенсаторното желание на литературоведския и лингвистичния дискурс да оспори претенциите на философията за надмощие.

Изследването се опира върху едно от най-успешните оръжия на филологията: внимателния, вгледан едновременно в оригинала и в неговите възможни преводи прочит. Диалозите на Платон, с които се занимава книгата, са четени изключително съсредоточено, с познание както на техния лингвистичен, така и на историческия и философския им контекст.

Вдаденият прочит позволява на автора да открои уникалното в коментираните текстове. Така например, дискутирайки справедливостта у Платон като „вътрешна сила, която обединява и слива в едно цяло различните човешки проявления“, Г. Гочев подчертава: „Това понятие за справедливостта като управление на разума над желанията и дързостта е действително необичайно и без аналог в старогръцката литература и философия“ (с. 158). Благодарение на силата на прецизния, вглеждащ се в детайлите, ала и държащ сметка за цялото на текста и на контекста прочит на много места авторът съумява да ни срещне с един Платон, който ни изненадва с оригиналността на твърденията си и тяхната актуалност.

Справедливостта обикновено е мислена във връзка с обществото и политиката. Но Г. Гочев неочаквано я поставя в отношение с образованието. Новаторското разбиране за справедливостта у Платон като произхождаща не от социалното битие на хората, а като „вътрешна сила“ у човека, като част от неговия собствен свят намира аналог в образованието, което е именно работа на „вътрешното“ у нас , въздействие на аза върху самия себе си според определен образец.

Един от важните моменти в изследването е неговото аргументирано възражение срещу употребата на Платон (особено на „Държавата“) от страна на тоталитарни и автократични режими. Тези режими мислят Платон не критически, а реставраторски и ретроутопично. Те се стремят да се легитимират като „завръщане“ към Платон, като реализиращи „истинния“ проект на древния философ за държава, „поправяйки“ „изкривяванията“ на модерността. Това в значителна степен се отнася за днешните версии на тоталитаризма. „Проектът на Нова Русия трябва да започва с платотическо огласяване“ – пише Александър Дугин[1].

За да се противопостави на тези употреби на Платон Г. Гочев сменя жанровата оптика, през която чете философа. Той не разглежда неговите произведения като замаскирани като диалози трактати, където систематично се излага едно учение и се утвърждават определени тези, а като драматургични текстове, позволяващи сблъсъка на различни позиции, при който невинаги и незадължително има доминираща гледна точка и разрешаване на противоречията на финала.

Това „драматургично разглеждане“ на Платон всъщност може да се мисли като ефект от внимателното, задълбочено четене, което прилага Г. Гочев към текстовете на философа. Концентрираното четене трудно би могло да напусне текста и да го види „отстрани“, като притежаващ единен смисъл, завършен; то обикновено се сблъсква с конфликтуващи значения и гледни точки, между които не е лесно да се установи хармония или йерархия.

Убеден съм, че за книгата на Георги Гочев тепърва ще се говори. Днес, в тежките кризи, сред които ни се налага да живеем, справедливостта е централен проблем. Една от надеждите, които продължават да ни крепят, е че образованието може да предложи решение на част от проблемите. Допълнително предимство на книгата е, че тя е обърната не само към специалистите по антична философия и литература, а е занимателно четиво за всеки, който търси обясненията на ситуацията, в която се намираме, в културното наследство, което ни е оставено.

[1] Дугин, Ал., „Актуальность Платона для России и платонический минимум“ („Актуалността на Платон за Русия и платоническия минимум“), посетено на 16.12.2023 г. Преводът е мой, М.Ф.

Морис Фадел е доцент по теория на литературата в Нов български университет. Той е автор на книгите „Пол де Ман: опити с невъзможното“ (2002), „Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев“ (2010) и „Детективи, разузнавачи, Студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“ (2021), както и на множество статии и рецензии в литературни медии и научни сборници. Ръководител е на департамент „Нова българистика“ в НБУ.

Свързани статии