„Жорж Папазов – Осветителят“ в Националната галерия, 16 декември 2022–19 март 2023. Куратор д-р Мария Василева
Не са много изложбите, плод на съвместната работа на куратор и архитекти, които дават толкова интересни и изненадващи резултати. Не са много и изложбите, в които един като че ли познат художник успява да ни изуми и вдъхнови.
Неочаквано входът към изложбата ни посрещна със светлината на ефирна завеса в жълто, като фон на шрифт и корда в черно. Пространственото решение задава идеята за архитектурна инсталация – изложба с елемент на сценография – въвежда ни в една метадраматургия. Създадената ситуация извиква представата за театрална сцена, чиято завеса е леко повдигната за посетителите, за да започне представлението. Комбинацията от жълто и черно, характерна за френския ампир, може да бъде разбрана и като реверанс към мястото на изложбата, Царския дворец в София.
След прекрачването на този праг следва анфилада, поредица от зали, чиито декор с различните цветови решения във всяка от тях предизвестява съдържанието на цялата експозиция. Сами по себе си красиви, колористичните комбинации ни увличат по пътя към изложбата. Път, разкриващ необикновената личност на Жорж Папазов. Художник, който не престава да изненадва през целия си живот, а и в тази изложба. Тук са събрани картини и рисунки от всичките му творчески периоди. А те говорят за един неспиращ да търси и открива дух. За художник, който не се задоволява с постигнатото, не престава да експериментира и рискува. В експозицията са намерили място и някои от първите му пейзажи, акварели от студентските му години в Прага. Пейзажи, в които само силно въображение би открило бъдещия модернист.
Експозицията търси не толкова хронологично представяне, колкото свързването по теми, което позволява както по-концентрирано и задълбочено общуване с отделните картини, така и спомага за контекстуалното им разбиране. А драматургията на изложбената архитектура засилва усещането за всяка отделна тема и за темите една към друга.
Всяка зала има собствен характер, постигнат и чрез различните цветове на стените или на драпериите, монтирани зад картините. Лежерно закачените платове и чудатите осветителни тела, също специфични за всяко помещение, в съчетание с високите аристократични тавани на помещенията ни пренасят в един вълнуващ Париж от първата половина на ХХ век. Контрастът между лекия жест, с който са поставени драпериите, и тежката дворцова архитектура внася духа на модернизма. А залата с висящите кухненски лампи като че ли пресъздава съвременна версия на сюрреализъм.
Комбинацията от драпериите и картините на Жорж Папазов може да бъде разбрана и като ироничен коментар към музейната ситуация: стени, на които липсват традиционно очакваните тежки дамаски, присъстващи в повечето дворцови музеи, както и картини, които вероятно също биха разочаровали очаквалите класическо изкуство посетители.
Подборът на цветовете, доминиращи отделните зали, доказва респектиращия професионализъм на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут. Те не пренебрегват живописта на Жорж Папазов, а предлагат цветови решения с характер. Рядко явление в тълкуването на изложбено пространство. Решения, които допълват емоционалното въздействие на живописните платна. Всички тези намеси структурират експозицията, а ритъмът на преминаване от зала в зала, смяната на атмосферата, както и контрастът от жълто-слънчевото начало към тъмно-черно в залата вляво или елегантно сиво вдясно, допринасят за по-цялостното въздействие на картините.
А Жорж Папазов въздейства. Както интелектуално, така и емоционално. Сложни, понякога трудни за анализ форми в картинното пространство, преплетени, разчленени създания, пики, тръби, остриета, зъбци, ленти, абстрактни линии, объркващи комбинации, фантастични пейзажи, монументални скулптурни и естествени форми и образувания или леки, ефирни неща и същества, летящи из пространството. Онирични креатури, танцуващи скулптури и фигури, портрети и животни. И тези цветове! Тъмни, тежки, земни, сложни, живи, пулсиращи. Тъмно до тъмно, до тъмно и още по-тъмно. Безстрашие, предизвикателство към мрака. Мистика, пожари, луни, клонки, море, коне, космос, взрив и война. И просветление! Осветителят!
Други периоди – по-леки, нежни, деликатни гами. Или пък ярки, странни цветове. Живописният жест и неговите комбинации изненадват и вдъхновяват. Пастьозно нанесена боя, рисунъчни елементи, емблематичното за Париж мраморизиране, пясък, прецизно изваяни форми – възможностите на живописта в тази изложба изглеждат безгранични.
Групи от рисунки, фротажи, скици и проекти, изследователски, виртуозни, фигуративни или абстрактни, фини, чувствителни и деликатни, те разкриват друг аспект от творчеството на Жорж Папазов. Някои творби навяват меланхолия, други нежност, някои въздействат драматично, други динамично, а някъде силата е по-скоро интровертна.
Асоциациите, чувствата и усещанията, породени от картините, са много и се движат в голям диапазон. Сюрреализъм, Паул Клее, Макс Ернст, Оскар Шлемер, Жорж Брак, Анри Матис, Пабло Пикасо, кубизъм, футуризъм, експресионизъм… връзките са много. В чест на Митничаря Русо. Сънят на „Спящата циганка“ от 1957 г. изразява специалното отношение на Жорж Папазов към този художник. Силна и впечатляваща интерпретация на картината на Анри Русо от 1897 г. Изложени в една зала, картините от серията Циркови кучета и Сънят на „Спящата циганка“ подсилват взаимно въздействието си, за да разширят още повече полето за интерпретация.
Особено интересна е голямата ъглова зала, която тематизира и биографията на Жорж Папазов. От високоговорителя чуваме откъси от неговата автобиография и изказвания за него от други големи художници и творци. Разбираме за горчивината, с която отново е напуснал България през 1936 г., след яростни заплахи и нападки не само срещу творчеството, но и срещу личността му. И научаваме за завета на големия му брат: „Иди в Европа и стани уважаван човек, човек за пример!“
По повод на експозицията е издадена и автобиографията му, откровен и вълнуващ разказ на един необикновен човек. Публикуван е и изчерпателен каталог със задълбочено изследване на творчеството на художника от Мария Василева, кураторката на изложбата.
Кратки и смислени, информативните изложбени текстове са поставени на пултове върху камините и с лице към огледалата над тях. Това решение осмисля, както камините, така и огледалата, които са част от интериора на всяка от залите. Подпрял се на камината с гръб към другите, посетителят се приобщава към дворцовата обстановка, става част от нея. Огледалният образ на картините съпровожда възприемането на текста, като в същото време внася усещане за паралелен свят, където участва и двойникът на посетителя, едновременно близък и странен. Оригиналната идея с огледалата подсказва метареалност.
Изложбата „Осветителят“ не само събра и структурира всички периоди от творчеството на Жорж Папазов, а с ясната и смела концепция на кураторката позволи да преоткрием един космополитен български художник. Концепция, чиито съвременен подход не ограничава Жорж Папазов в историческия му контекст. Тя го прави изключително актуален и съвременен, за което следва да отдадем дължимото на Мария Василева за осъществяването на този значим проект. Това е събитие, което вълнува, вдъхновява, кара ни да се замислим и да помним.
Адриана Чернин е художничка. Родена е в 1969 г. в София. Живее и работи във Виена. Има участия в множество изложби, сред тях и в музеите Албертина и Белведере, както и самостоятелни изложби в Музея за приложно изкуство (МАК), Виена, галерия „Структура“, София, галерия „Мартин Янда“ във Виена и др.
Борис Делчев е роден в 1968 г. в София. Художник, работи в областта на интериорния дизайн, реконструкцията на исторически сгради, декоративни проекти и авторски стенописи. Сред осъществените му проекти са: музеят Hôtel de la Marine в Париж, замъците Kilua в Ирландия и Ravel във Франция, бутици в Мюнхен и в Москва на Christian Louboutin, съвместна работа с Филип Старк за яхтата A yacht, частните резиденции Hôtel Lullin-de Saussure в Женева, Hôtel de Gesvres в Париж, Bubker в Маракеш (Hermès), съвместни проекти с Индиа Махдави и др.